Кой ще бъде споменат като режисьор на „Бохемска рапсодия“?

| от chronicle.bg |

Въпреки че беше уволнен като режисьор на „Бохемска рапсодия“ и Декстър Флечър довърши работата му, Браян Сингър ще бъде споменат като единствен режисьор на биографичния филм за Фреди Меркьори, предава IndieWire.

През декември миналата година Сингър беше уволнен, а още на следващия ден Декстър Флечър седна в неговия стол на снимачната площадка. Според източниците, Сингър често е спорил с Рами Малек по време на снимките. На 6 декември е изправен пред съда за сексуално посегателство с малолетно лице.

Преди време Флечър призна, че се присъединява към продукцията докато се заснема последната една трета от филма и главно е отговарял за монтажа на сцените, заснети от Сингър.

„Мисля, че филмът стъпва на собствените си качества и това е важното, а не кой ще получи режисьорски кредити“ казва Флетчър. „Горд съм че бях част от тази продукция и помогнах да я завършим.“

Световната премиера на „Бохемска рапсодия“ е насрочена за 2 ноември.

 
 

На какво ни научиха най-страхотните бащи от киното

| от chronicle.bg |

Третата неделя на юни се чества един от многото Дни на бащата в календара. В зависимост от мястото, където се намирате и културата на страната, този празник понякога се пада през март, април или декември.

Това е ден, в който се чества връзката между бащата и неговите деца.

По този повод събрахме в галерията горе едни от най-страхотните татковци в киното и телевизията. Такива каквито всяко дете би искало да има – особено порасналите вече. Някои от нас не просто отраснаха с тях, но и научиха няколко множество важни уроци.

Насладете се на най-страхотните татковци от екрана.

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената: