Може ли Рами да изиграе Фреди?

| от Големият Лебовски |

Дебютният тийзър трейлър на„Бохемска рапсодия“  – биографичния музикален филм за Фреди Меркюри и Queen – има около 12 милиона гледания за десетина дена в YouTube. С повече от 300 хиляди харесвания и едва 7 хиляди „дислайка“, първата масова реакция към продукта може да се окачестви като топла и положителна. Особено за противоречив проект, който премина през ада на проблемна продукция, отпадане на голямата звезда в много ранен етап и смяна на режисьор в последния момент.

Но при по-внимателно разравяне из коментарите, форумите и блоговете се откриват притесненията на много хора, мариновани в магията на Меркюри, че този биографичен филм е последното нещо, от което легендарното наследство на рок исполините от Queen се нуждае. Бандата, която драматично промени културния пейзаж на популярната музика и владееше света през 70-те и 80-те години все още упражнява огромно влияние върху милиони хора. Естетиката на Фреди и Queen е твърде жива и силна и изглежда напред във времето си. Музиката и клиповете са експериментални, новаторски, пионерски. Звукът е свиреп и безкомпромисен. Бравурната артистичност на Меркюри е без паралел и отвъд имитацията.

fredy and Rami-Malek

Може ли един студиен филм направен „по правилата“ на престижния биографичен жанр да обхване колосалната енергия на природна сила като Queen. Как е възможно да си представим друг човек в кожата, костюмите и мустаците на зъбатия гений от Занзибар? Британецът с ирански произход Фарук Булсара покори планетата в плътта на Фреди Меркюри – рок божество, призовано от дълбините на митичното му въображение и талант. Сега наистина ли очакваме американецът с египетска кръв Рами Малек да изиграе/изживее явлението Меркюри, да ни накара да повярваме, че пред претворената с компютър стохилядна тълпа е изправен най-магнетичният вокал в историята на рок музиката? Това не просто е трудна задача. Това е непосилна мисия, според мнозина.

В самото начало ролята беше предвидена за прочутия с политически некоректните си комедийни каскади провокатор Саша Барън Коен. Той имаше уникална способност да изобретява едновременно пълнокръвни и пародийни персонажи. Но щеше ли да се справи с Меркюри? Никога няма да разберем защото той отпадна твърде рано след творчески противоречия с живите членове на Queen и музикални продуценти на филма „Бохемска рапсодия“ Брайънн Мей и Роджър Тейлър.

Преди години всички очакваха, че Коен ще се опита да представи един нетрадиционен поглед към невероятния образ на Фреди Меркюри. Артистичният риск можеше да завърши с хардкор провал, но имаше шанс и да бъде свеж полъх в застоялия въздух на биографичните драми за мъртви музикални величия. Тогава феновете на комика твърдяха, че той няма да се опитва да бъде екранен клонинг на Фреди а ще търси възможността да изгради една своя и лична версия на „по-големия от живота“ образ на Меркюри. Критично настроените хора отвърнаха, че подобен експеримент е готова рецепта за катастрофа.

Сега интерпретацията е в ръцете на Рами Малек. Трейлърът подсказва, че „Бохемска рапсодия“ ще погледне към бандата и нейния велик вокал в по-конвенционален ключ. Кадрите са лъскави, пипнати полирани и предлагат това, което се очаква от престижен биографичен филм за легендарна рок група. В някои от тях и за секунди, Малек поразително напомня на Меркюри. Но в други усещането е все едно гледаш скъп cosplay с внимание към детайла. Имитация, която оставя усещане за риалити.

Някои актьори наистина са „заковавали“ своите версии на иконични артисти. Най-ярките примери в това отношение са Вал Килмър като Джим Морисън в „Доорс“ и Джейми Фокс като Рей Чарлз в „Рей“. Но това е Фреди Меркюри. Той е на съвсем друго, съвсем собствено ниво. Хората, които реагираха хладно или неутрално на иначе успешно приетия тийзър трейлър на „Бохемска рапсодия“ изтъкват вродената в самия оригинален материал невъзможност за наистина задоволително творческо претворяване. На всеки сто коментара в духа на „Най-после“ се открива скептичното цъкане с клавиатура – „Защо по дяволите, кому бе нужно?“.

Най-сигурното добро, което филмът може да направи е да ни върне към първообраза – клиповете, интервютата и грандиозните концертни изпълнения на Queen. Истинският Фреди е запечатан в тонове качествени документални кадри. Всеки мозък може сам да си монтира филма на неговия кралски, трагичен, неподражаем живот.

promo-teaser-and-poster-for-the-queen-biopic-bohemian-rhapsody

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Грейс Кели: Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.

| от chronicle.bg |

Световното кино познава наистина много малък брой звезди, чийто талант е равен на красотата им и  тези двете да са в огромни мащаби. А дори да има такива, много малко то тях успяват да докажат, че притежават и двете. Грейс Кели притежава и двете и то в огромни количества.

Актрисата има 11 филма в биографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата.

Тя актрисата, заради която филмът Country Girl е заснет черно-бял. Защото пълноцветната картина ще разкрие красотата й, а героинята трябва да е отчаяна от живота, съсипана домакиня. Трябва й много време и упоритост, за да докаже, че е повече от поредната изваяна блондинка. Но все пак успява.

Животът й пред екрана е сравнително кратък за талант от такъв мащаб. На едно посещение на Ривиерата се запознава с принц Рение III, Княз на Монако. Така започва историята на една от най-обичаните принцеси на миналия век. През 1956 година Грейс Кели приема ролята, която ще изпълнява до края на живота си – тази на принцеса. Повече не се снима в киното, въпреки желанието си.

Но остава все така желана. Дори днес, 89 години след рождението си. На днешната дата, споделяме няколко любими цитати на тази великолепна жена. 

грейс кели, grace kelly

„Определено не гледам на живота си като на приказка.“

„Самото възприемане на живота ми като приказка, е приказка.“

„Да въведе хармония и ред в дома, е право и задължение на жената.“

„Ядосването на разрешава нищо“

„Еманципацията не жените ги лиши от тяхната мистерия.“

„Обвинявана съм, че съм сноб, студена и резервирана. Тези, които ме познават, знаят, че това не е така. Истината дори е точно обратното. Все пак толкова много ли е да искаш да запазиш личния си живот и чувствата си?“

грейс кели, grace kelly

„Не можеш да получиш нещо в замяна на нищо. Всичко трябва да се заслужи чрез работа, постоянство и честност.“ 

„Благодарение на Алфред Хичкок разбрах, че сцените с убийство трябва да се заснемат като любовни сцени, а любовните сцени, като сцени с убийство.“

„Животът ни изисква определен вид гардероб.“

„Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам.“

books-and-art-grace-kelly-reading-beyond-the-high-himalayas-1445949403_org

„Искам да бъда запомнена като някой, който е вършил смислени дела, който е бил мил и любящ човек.“

„Избягвам да гледам назад. Предпочитам хубавите спомени пред съжалението.“

„Човек трябва да пази нещо в себе си, иначе животът му ще бъде като обложка в списание.“

„Обичам да се разхождам в гората, по пътеките, на плажа. Обичам да съм част от природата. Обичам да вървя сама. Като терапия е. Човек трябва да остава сам, за да презареди батериите.

grace-kelly-59bc7d4fbfd66aa1

„Мразех Холивуд. Този град няма милост. Само успехът има значение там. Не познавам място в света, където толкова много хора минават през нервни кризи, където има толкова много алкохолици, невротици и нещастие.“

„Принципно съм феминист. Смятам, че жените могат да правят всичко, което решат.“

„Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.“

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.