shareit

Шпионинът на Пърл Харбър

| от |

Атаката над Пърл Харбър на 7 декември 1941 е едно от най-известните събития в историята на САЩ. Но един японски шпионин, който играе ключова роля в цялата операция, не може да се похвали със същата слава. Ето неговата история.

На 27 март 1941, 27-годишният дипломат Табаши Моримура пристига в Хонолулу, за да заеме отредената му длъжност на вицеконсул в посолството на страната си. Но всичко това е само прикритие – Моримура всъщност се казва Такео Йошикава и е агент на японското разузнаване. Истинската му мисия е да събере информация за американската армия, поведението и позициите й в и около популярното пристанище.

Отношенията между Япония и САЩ са обтегнати през 30-те години на 20 век. Заради агресията на японците в Китай и югоизточна Азия, Америка спира износа на петрол и суровини към държавата и мести главната база на флота си от Калифорния в Пърл Харбър, което е 3800 километра по-близо до Страната на изгряващото слънце…

Когато през август 1940 Йошикава е назначен за мисията си в Пърл Харбър, началниците му казват няколко малко притеснителни неща: първо, той няма да получи абсолютно никакво обучение в методите на шпионажа и второ, няма да получи никаква помощ от шпионската мрежа в Хавай, защото такава просто няма. Това, което ще получи, е заплата от $150 на месец (което е около $2500 днешни пари), плюс $600 на всеки 6 месеца за разходи. И така през март 1941 Йошикава пристига в Хонолулу.

yoshi

Такео Йошикава 

И сега какво?

Главният консул, Нигао Кита, който единствен знае за тайната мисия на сънародника си, го завежда в ресторант Шънчо-ро на един хълм над Пърл Харбър, откъдето от една отделена маса много удобно може да се види и изследва пристанището. Мястото дори разполага с телескопи. По случайност жената, която държи заведението, е от същата префектура в Япония като агента и му предоставя неограничен достъп.

Йошикава се справя забележително добре. Той приема различни роли – на работник, от които с японски произход има много в Хавай, като турист, от които също има много… Често посещава авио шоута, обикаля с туристически корабчета около пристанището, за да събира информация, а вечер черпи войничетата по баровете или качва такива, които пътуват на стоп. След като заведенията затворят, той се прави на пиян бездомник и преглежда кофите за боклук около военните бази за документи. Йошикава рядко прави снимки или записва каквото и да е, а разчита на забележителната си памет, успявайки да запомни места и номера на кораби и самолети, разписания, дълбочината на водата на различни места, всичко.

Ако Япония беше извършила атаката без информацията на Такео, тя можеше да нанесе приличен удар на американските сили. Но работата на шпионина е изключително изчерпателна и помага важното пристанище да бъде извадено изцяло извън строя. Ето само част от нея:

  • Въздушните патрули рядко обръщат внимание на водите северно от Оаху, защото се смята, че са прекалено вероломни за успешна атака от врага. Така японците решават да нападнат именно от там.
  • Водата в самото пристанище е прекалено плитка за обикновени торпеда. С тази информация японците създават торпедо с по-малки перки, което може да плува на плитко.
  • Корабите по Батълшип Роу са закотвени по двойки, за да пазят вътрешните кораби от торпеда. Затова японците решават да ги атакуват по въздух, а не по вода.
  • Корабите често напускат пристанището в понеделник и се връщат в края на седмицата. Това казва на японците да организират атаката си през уикенда. Когато питат Йошикава в кой ден от седмицата е най-вероятно да има най-много кораби в пристанището, той отговаря просто „Неделя“.

Цялата мисия на Такео продължава 8 месеца, в края на които разбира, че атаката на държавата му започва по същия начин, както и самите жители на Хавай – по звука на самолетите.

ФБР влиза в японското посолство часове след атаката, но до тогава Йошикава успява да изгори всичките си материали, които биха разкрили истинската му работа. Той е арестуван заедно с всички останали, а през август 1942 са изпратени обратно в Япония в размяна за американски дипломати.

Йошикава е единственият японски шпионин в Хонолулу. Но никой не знае това и съответно американското правителството и президентът Рузвелт, от страх, задържат 114 000 американци с японски произход и ги държат в лагери до края на войната. Много от тях имат 48 часа да уредят нещата си преди да заминат и в резултат губят всичко, което имат. (Вижте как един американец на име Боб Флетчър спасява фермите на някои от тях)

Нито един не е обвинен в шпионаж и никой не знае по-добре от Такео колко са невинни. А той знае, защото е правил опити да вербува някои от тях (внимателно, без да разкрива мисията си). „Никой от тях не беше направил нищо“, казва шпионинът пред Daily Mail. „Не можех да се доверя на никого да ми помага в Хавай, защото те бяха верни на Съединените щати.“

 
 
Коментарите са изключени