shareit

За първи път в България: Асен Йорданов – създателят на българската авиация, учителят на американските пилоти и партньор на Томас Едисън

| от |

Авиацията е едно особено постижение в човешката еволюция, което доказва, че бозайникът, който не е пригоден да лети, може спокойно да пребори гравитацията. Разбира се, мнозина знаят, че българските авиатори са сред първите, които използват самолет, за да хвърлят бомби, но за жалост историята коригира вярването, че българин е първият, който извършва този исторически подвиг. Трябва да разочароваме читателите, но първата бомба е хвърлена само една година по-рано от италианския лейтенант Джулио Гавоти на 1 ноември 1911 г. Българските бомбардировки край Одрин се случват на 17 ноември 1912 г., но дори това не трябва да ни разочарова.

Италианецът Джовани Сабели и майор Васил Златаров използват услугите на „Блерио XI“, за да направят обхот и да започнат бомбардиране на вражеските позиции. Това обаче не бива да ни притеснява, а само трябва да покаже на какво са способни българските инженери, при това само 3 години по-късно. Историята показва, че когато има желание за развитие, то неизбежно ще се случи. През лятото на въпросната година, Министерството на войната ще запише заключение относно производството на нов и по-сериозен летателен апарат. След щателен оглед, в него се попълва, че липсват грешки, конструкцията е сигурна, а Асен Йорданов ще се смята за изобратетал.

Йорданов-1

Снимка: By Неизвестен – Авиационная энциклопедия http://www.pantonov.com/thoughts/assen_jordanoff_bg.php, http://www.airwar.ru/enc/law1/jord1.html#LTH, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=67334122

На 10 август 1915 г. България официално отваря врати за самолетостроенето. Асен Йорданов може да се похвали с иновативно мислене за времето си – добавя второ крило за стабилност при правенето на завои по-големи от 45 градуса. Създателят на първия български самолет има впечатляваща история. Не можем да отречем факта, че се ражда в семейство на интелектуалци. Бащата на Асен – Христо Йорданов е инженер и химик. Двамата често правят хвърчила, а през топлите месеци посещават технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. Асен е изпратен да учи в Гренобъл, но променя треакторията на бъдещето си, избирайки училището за пилоти на френския летец и конструктор Луи Блерио.

Страстта към летателните апарати не спира. С избухването на Балканската война, 16-годишният младеж заминава за доброволец и работи като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Докато ремонтира самолети, не спира да работи върху своя собствен проект – „Ексрес“ или „Йорданов-1“. На 19-годишна възраст вече е успял да сбъдне мечтата си и влиза в историята. След като завършва гимназиалното си образование, Йорданов е приет в Школата за запасни офицери. Пътят му продължава да бъде насочен към авиацията, затова продължава обучението си в Божурище. Там за кратко време усвоява материала и получава чин поручик, което е достатъчно да замине на фронта, след като света за първи път се развихря в глобален военен конфликт.

Balkanska-voina2

Снимка: By Unknown author – bulgarianhistory.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71144732

Йорданов получава боен самолет и участва с него в редица сражения, които носят и орден за храброст. Младият авиатор има бляскаво бъдеще и още какво да предложи на родината си, използвайки таланта за подобряването на летателните апарати и производството на още по-сериозни машини, но с помощта на великите сили и прословутия Ньойски договор, България губи правото си да има авиация, притежаваните самолети са унищожени, а личният състав е уволнен. Очевидно английската армия все още не може да преглътне страданието си и унижението в битката за Дойран, а след като осъзнава, че българската армия не е лъжица за нейната уста, предпочитат да я осакатят в самото начало. По-късно Борис III ще организира сериозен протест по темата.

Българският авиатор е разочарован, но през 1921 г. изгрява нова възможност. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на планетата, състезанието дава и награда от един милион долара. Асен, придружаван от свой колега Гаврил Стоянов, получават парична помощ от правителството и заминават за САЩ. Докато чакат възможността за надпреварата, организаторите оттеглят предложението, защото не се събират достатъчно мераклии, които да се включат в тази игра. Йорданов предпочита да остане в САЩ и с разрешение от България, започва да работи каквото и да е, за да може да научи бързо езика.

Asen_Jordanov

Снимка: By http://izboribg.eu/ – http://izboribg.eu/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36056209

Веднъж щом е готов да говори свободно, българинът постъпва в конструкторско бюро Curtiss като чертожник. В последствие любовта към летене продължава да се засилва и скоро кандидатства за летец-изпитател. Негов учител е Уилям Уинстън, който след време ще преподава и на Чарлз Линдберг. Летателната му кариера позволява да превозва пътници, да бъде каскадьор и също така инструктор, но към това не трябва да забравяме и работата му като мениджър по продажби в компанията. Заради таланта и уменията си в авиацията, Йорданов гостува на Томас Едисън – поканен е лично от него в собствения му дом, където да обсъждат създаването на прото-радар и създаването на хеликоптери.

За второто Йорданов вече участва в паралелен проект. Двамата работят заедно няколко месеца. Междувременно допълва знанията си по аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Продължава да работи с други авио компании, но през 1941 г. вече е научил достатъчно, за да основе свое собствено дружество – „Jordanoff Aviation Company“, което се позиционира на Медисън Авеню в Ню Йорк. Работата на него и екипът е изцяло свързана с военната отбрана на САЩ и оперира в пълна секретност. Скоро след това се открива и авиационно училище. Ако една сила е авиацията, друго особено качество е създаването на разнообразни научни трудове.

51uuya2mhSL._SX373_BO1,204,203,200_

Книги на Асен Йорданов се предлагат в интернет и до днес, като цената им често надвишава 1000 долара.

Повечето са насочени към пилотирането, подготовката на летци, съвети за нощно пилотиране, поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции и още много други. В САЩ се продават около 750 000 екземпляра, превеждат се в редица страни. Авторът осъзнава, че материята е достатъчно сложна, за да започне с термини, вместо това избира разговорен и спокоен тон за своите читатели, сякаш обсъжда темата изключително лека тема с приятел. През 40-те години на миналия век, американските ВВС искат от него да напише наръчници за управление на военни самолети, подводни и самолетоносачи.

Фокусът на всички тези инструкции трябва да бъде насочен към презимяването, работата с радиото на самолета, стъпкова методология и още много други. Този подход позволява на мнозина да продължат да надграждат знанията си, вместо да се обезкуражат. Един особен успех на българина е идеята за Замразена Горивна система. Йорданов предлага горивото в самолета да бъде охладено с помощта на сух лед и алкохол, като по този начин никога няма да бъде запалимо, докато е в резервоара, превръщайки го в значително по-безопасно. Системата никога не се използва, но години по-късно ще открием, че други компании взимат тази идея и я доразвиват в свои собствени проекти.

Друго иновативно предложение е устройство за обръщането на двигателната тяга. Неговото предназначение е да позволи редуцирането на гориво в самолетните двигатели, като за сметка на това да повиши съпротивлнието. По този начин при приземяване самолетът няма да натоварва допълнително спирачките, а ще използва двигателите за намаляване на скоростта. Към изобретенията му ще трябва да добавим и изработката на въздушната възглавница през 1957 г., първият проект за телефонен секретар и добавя опицята за конферентните разговори – екстри, за които малцина подозират, че са възможни през 50-те години на XX век.

41ruHRvGfNL._SY279_BO1,204,203,200_

Една особена идея е разработката на самолетна писта, която може да се повдига, за да позволи на самолетите да излитат по-лесно, както и да ги принуждава да намаляват скоростта по време на кацане. Дизайнерът предлага и поставянето огради, с които да се намали потока на ветровете, за да позволи на пилота да се издигне по-безопасно. Асен Йорданов остава в историята на две страни, вписан е сред почетните граждани на Ню Йорк, портретът му може да бъде видян на нюйоркското летище „Ла Гуардия“, намира място в Смитсонския институт и още много други.

Не трябва да забравяме, че българинът участва в разработката на самолети като „Боинг“ и „Б-17“, „Б-29 супер Фортрес“ и други. Жени три пъти, успява да преживее един финансов колапс и на финала се пенсионира и живее тихо и спокойно в малка къща в Харисън, Ню Йорк. Умира на 19 октомври 1967 г. Прахът му е разпръснат над американска земя, по негово желание и приятелите наемат самолет, за да изпълнят последната молба. В негова чест е кръстен малък залив в Антарктика, носещ името Йорданов залив или Jordanoff Bay.

Ant-pen-map-Davis

Снимка: By Edited by Apcbg – Own work, using map File:Ant-pen map.png by Giovanni Fattori., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10128289

 
 
Коментарите са изключени за За първи път в България: Асен Йорданов – създателят на българската авиация, учителят на американските пилоти и партньор на Томас Едисън

Повече информация Виж всички