shareit

Големите царските маневри – едно послание на Борис III към Ньойския договор

| от |

На 24 септември 1937 край Попово започва провеждането военно учение с 35 000 души. Щиковете са демонстративно събрани от цар Борис III, който иска да заяви ясно пред целия свят, че България няма да съобразява с унизителния Ньойски договор, който й забранява да има собствена армия.

Protests against Treaty of Neuilly-sur-Seine 1929

Демонстрация срещу Ньойския договор, 10 г. след подписването

По силата на този договор България трябва да предаде Западните покрайнини около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко влашки села в Кулско, а Беломорска Тракия е дадена на Гърция. България трябва да изплати на съюзниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка – на шестмесечни вноски като първото плащане трябва да е на 1 юли 1920 година, а последното на 1 януари 1958 година. Освен пари България трябва да компенсира съседките си и с добитък – общо 125 бика, 13 500 крави, 12 500 коня, 2 500 мулета, 9 200 волове, 33 000 овце. България трябва да доставя и на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години.

Откъм военна сила на България е забранено да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната казармата е отменена. Сухопътните сили заедно с полицията не трябва да надминават 33 000 души.

Това учение е известно като Големите царски маневри.

gettyimages-95740303-594x594

Това е едно от най-големите военни учения в историята на Третата българска държава. На него присъстват пехота, конници, броня, самолети и други, но точният броя на всяка от силите не е известен. Във учението участват и политически фигури във военни униформи – включително и министър-председателят Георги Кьосеиванов. За целта царят пътува със специален влак, който потегля в 7:32 ч и пристига на гарата в Попово в 15:10 ч в първия ден на маневрите. Единственият министър, който не е във влака, а в София е Иван Красновски – на вътрешните работи и народното здраве.

Поканени са военните аташета на 14 държави, сред които Германия, САЩ, СССР, Франция, Югославия, а също и всички бивши военни министри и стари генерали.

Приготовленията за маневрите започват много преди те да стартират на 24 септември. Инженерните войски започват работа на терен – построяване на пътища, включително създаването на мост в село Иванча над Буюк дере (който се ползва и днес), по който да премине военна техника от Южна България, както и други строителни проекти – още от лятото. Кметът на града Петър Ламбринов получава финансиране, с което Попово се обновява като улиците се павират, вдигат се сгради и се ремонтират вече съществуващи такива…

BASA-1599K-1-1882-78-Boris III of Bulgaria

Борис III на ловен излет

Попово е избран за място, защото е горе-долу в центъра на страната и така никоя от съседките ни няма да си помисли, че имаме намерения да я нападаме. Освен проверка на бойната готовност и ясно съобщение към света за мнението на цар Борис за Ньойски договор, занятието има за цел и да повдигне морала на българския народ, който да види, че интересите ни са приоритет. За целта учението се отразява по радиото и се заснема от филмовата студия при Щаба на войската.

Заради количеството хора, които пристигат на събитието, на 15 км от Попово, в местността Шабанца около селата Паламарца и Ковачевец е издигнато цяло градче с ток и водоснабдяване, където се помещава и Щаб квартирата. На аташетата е прокарана и телефонна връзка. В градчето се показват филми, един от които е „Михаил Строгов“, в който режисьорът Рихард Айхберг използва за масовите сцени във Видин 3500 войници от Врачанския, Плевенския и Белоградчишкия гарнизон, а също и много роми, които играят татари.

Силите са разделени на две дивизии, чиято битка царят обикаля, за да види, или с кон, или с автомобил – Червена и Синя. Червената дивизия е командвана от началника на Шуменския гарнизон генерал-майор Никола Марков, а Синята е отговорност на началника на Русенския гарнизон полковник Атанас Стефанов. В записите пише, че в примерната битка Сините настъпват и успяват да принудят червените да се върнат зад отбранителната си линия.

Boris-III-ID-card

На 2 октомври в читалището в Попово се прави разбор на учението.

Изводът е, че българската армия има изключително висок дух. Нейната пехота и дивизии са добри, конницата оперира великолепно, а малките командири са оценени като безупречни в работата си. „Аз съм щастлив да констатирам напредъка, който е постигнат в тактическо, техническо и морално отношение.“

Борис III държи няколко речи – на официалния обяд, който се състои в градската градина на бели покривки, цветя и под звуците на над 100 музиканти – а пред офицерите говори около час.

На следващия ден, 3 октомври, в града за заключителния военен парад пристига и царица Йоана. На същия ден се отбелязват и 19 години от възкачването на Негово величество на трона.

gettyimages-843624350-594x594

След смъртта на цар Борис III, в Попово през 1943 г. е издигнат единственият негов бюст паметник.

 
 
Коментарите са изключени