shareit

Генерал Никола Иванов – владетелят на Одрин и военното чудо в Балканската война

| от |

На 8 октомври 1912 г. започва сериозният опит на балканските страни да изтласкат завинаги Османската империя от територията си. След дълго време в управление и издевателстване, всяка една от страните е успяла да заздрави значително своята армия, а все още напражението и присъствието на турците предизвиква особени вълнения. За първи път поробените страни имат право на армия и достатъчно оръжие, с което да поведат една много сериозна битка, при това със значително изравнени сили. Комбинираната сила на всички армии е достатъчна, за да коства 83% от територията на Османската империя, както и 69% от тяхната популация.

Един интересен факт за България е, че успява да мобилизира 599 878 човека за войната, при това с народ от едва 4.3 милиона души. Мобилизацията е започнала на 30 септември с разлепянето на бележки по публични сгради и църкви. Необходими са 12 часа за цялата мъжка популация да се яви в организираните центрове. Влакове се композират с 45-60 вагона. Всякакъв друг транспорт е спрян. Вагоните се тъпчат с хора до горе, мнозина се возят дори на покривите. Върволица от конни и биволски впрягове се ниже бавно към същите локации.

??????????????

В този момент Османската империя може да мобилизира 436 742 души. Разбира се, добавяйки армиите на Сърбия (230 000), Гърция (125 000) и Черна гора (44 500), получаваме военна сила, която няма спиране и за кратко време може да унищожи всичко на пътя си.

Lozengrad_battle

Снимка: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?curid=87488

Изборът на нападение също не е случаен. Османската империя е преживяла опитите за преврат, Младата Турска революция е успяла да създаде вътрешни конфликти, а по време на цялата война ще забележим присъствието на немска мисия, чиято основна цел е да помогне на османците да се реорганизира и евентуално да отвърнат на удара, но за жалост, дори препоръчителните действия не са спазени. Голяма част от армията и опитните войници е мобилизирана в Йемен, където трябва да се справи с друг бунт, а междувременно през лятото са разпуснати около 70 000 войника от редовната армия.

Друг интересен момент за турските генерали е, че решават да защитават цялата си граница, а това е непосилна задача, с оглед численото превъзходство. Освен това, изпращането на армия от Азия към Европа е трудна задача, особено заради Гърция, която държи контрола по вода. Докато се мобилизират останалите войници, които трябва да се придвижват по земя, войната е приключила, а освен това се оказва, че мнозина са още много далече от полесражението. Преди години Османската империя осъзнава в Гръцко-турската война, че не може да се справи с военноморския противник. Старите кораби са пенсионирани, поръчани са нови от Франция и Германия, наети са британски адмирали, за да освежат армията, но дори адмирал сър Дъглас Гембъл не успява да се справи с вътрешните конфликти.

Нещо повече, докато той се опитва да обучава турските моряци, контролът на флота се предава девет пъти. Друг интересен факт е, че при опит да се закупят нови кораби, Османската империя няма средства и вместо модерните SMS Blucher и SMS Moltke, флота купува Barbaros Hayreddin и Turgut Reis – сравнително модерни бойни кораби, които до началото на войната вече ще бъдат извън строя, защото флота не ги сервизира на време. С толкова много сериозни главоболия, нито един главнокомандващ не би могъл да се справи с предстоящата жестока армейска криза.

Когато Черна гора обявява война на на 8 октомври 1912 г. Абдулах паша смята, че ще посрещне многобройната българска армия на територията на Македония. Освен това не очаква повече от три дивизии с евентуална кавалерия на изток от Одрин. Абдулах не подозира какво ще се случи на Одрин в следващите месеци. Необходими са около 20-30 дена на Втора българска армия да премине в настъпление и да стигне до стените на Одрин. Странджа също се огъва от другата страна и разкрива още една изненада под формата на Трета българска армия, която без проблем се справя с Лозенград. На 23 октомври се провежда нощна атака на нож, която кара турските гарнизони бързо да избягат. Един от българските офицери казва на военен коресподент:

„Генерал фон дер Голц каза, че пруските войници ще завземат това място след три дни. Ние го направихме за три часа“

Yaroslav_Veshin_-_Na_nozh

Снимка: By Jaroslav Věšín, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=888320

Идва ред на Одрин, който съвсем скоро получава военно облагородяване от немската армия и сега изглежда значително по-заплашителен и непревземаем. Предните позиции на крепостта разполагат с окопи и огневи гнезда с дължина до 11 метра. Добавени са сериозни бетонни и каменни укрепления, както и фортове, където се събира военен персонал от приблизително 300 души. Пред крепостната стена присъстват достатъчно вълчи ями, бодлива тел и други изненади за врага.

gettyimages-930016562-594x594

Зад стените Шукри паша трябва да ръководи армия от близо 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. Както обикновено, голяма част от необходимата техника така и не успява да сработи, защото за нощните атаки има няколко прожектора и наблюдателен балон – вторият няма гориво и не се пуска изобщо. Радиостанциите на турската армия са заглушени и с това командването не може да функционира ефективно – подобна атака се смята за иновативна до този момент.

Един особен плюс за Шукри паша е, че въпреки повишаването на мирното население, крепостта има достатъчно запаси. Според немските военни инженери, нито една армия няма да се справи с военния кошмар, който изграждат. Един човек обаче не е особено съгласен – генерал Никола Иванов.

??????????????

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43256990

Роденият на 18 февруари 1861 г. бъдещият български генерал започва образованието си в Априловската гимназия в Габрово, а след това продължава в Императорския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград, където изучава френски и турски език, а също така и български. Негови първи учители са Ботьо Петков и Иван Вазов. Запознава се с Христо Ботев и брат му Курил. По време на Руско-турската война Никола бърза да се запише доброволец. Майка му е убита от башибозуците, заради което той самият приема сражението като свещена вендета.

Осъзнавайки, че България има нужда от по-сериозна армия, веднага след войната се записва във военното училище в София през 1878 г. и го завършва на следващата година. На 22 май 1879 г. е повишен в чин лейтенант и започва да служи в милицията на Източна Румелия. Завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Участва активно за обединението на 9 септември и е повишен в капитан. По време на Сръбско-българската война участва в битката за Пирот, където вижда още една сериозна българска победа. В този момент българската армия вече започва да използва магическото заклинание „На нож!“ и както по-късно различни медии ще разказват, въпрос на време е за българските войници да хукнат към възвишенията, а веднъж щом стигнат, телата на врага политат като градушка надолу. Относно тази тактика, един австрийски кореспондент пише следното:

„Що се отнася до българската пехота, когато се чуе зарядния вик „На нож!“ не се обръща внимание на съвременната тактическа теория. На разстояние от 400 или повече крачки от противниковата вражеска линия, цели полкове се изправят и се хвърлят срещу турците в един непреодолим порив, без да спират, пренебрегвайки каквото и да е прикритие. Всеки българин копнееше да вкара щика си в тялото на турчин, а офицерите бяха безсилни да контролират вълнението на своите хора. Дори полкът, който идваше като подкрепление ще се вслуша в дивия боен вик и ще се хвърли върху врага, без да обръща внимание на заповедите на офицерите да спре и да легне. Тези методи за атака на българската пехота бяха в най-висока степен отговорни за огромните загуби, които армията трябваше да понесе в тази война.“

След тези сражения е министър на войната от 1896 г. до 1899 г.

General_Nikola_Ivanov

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50819329

Една година по-късно е повишен в чин генерал-майор, а след 7 години е официално назначен за главнокомандващ на Втора българска армия – 122 726 души. Същата е насочена към Одрин и в следващите месеци се подготвя за много тежки сражения. Генерал Никола Иванов настоява от самото начало Одринската крепост да бъде нападната с изненадваща атака, но ентусиазмът му е охладен. Българското командване смята, че е необходима обсада, изтощаване на противника и масирана артилерийска атака.

Същата обаче се случва по-бавно и нейният успех не е гарантиран, особено поради липсата на добра логистика, влошени условия и употреба на волски коли, които могат да пренасят едва по шест снаряда на курс.

gettyimages-613495168-594x594

Генерал Никола Иванов разполага с достатъчно елитен военен състав от кадри като генерал Цанов, Вазов, Янков, Степанович, полковник Кушев, Загорски и Атаносов. Всеки един със значително познание в изкуството на войната, започва да разглежда по-обстойно новата задача. Армията е насочена към източния сектор и е готова за атака на укрепленията там. Трябва да се отбележи, че същата година на 29 октомври от Свиленград излитат поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, чиято основна мисия е да извършват разузнавателни полети, но решават да поставят и две „одринки“ – бомби в кошове до самолета, които да пуснат от високо.

Въпреки твърдението, че българската авиация извършва бомбардировка за първи път в света, практически е втора, след като италианците вече са се възползвали от тази възможност.

За първи път в България: Люлката на българската авиация

На 1 ноември Райна Касабова става първата жена, която лети над Одрин, при това във военни условия, и хвърля позиви на турски език. През март ще дойде и началото на края на Одринската непревземаема крепост. Планът за атака изисква създаването на диверсия – турските сили трябва да вярват, че атаката ще бъде насочена на юг, където се намира и главната квартира на генерал Никола Иванов. Планът е да се нападне източният сектор и за целта тежката артилерия на сръбските части, както и българската, ще са съсредоточени именно в тази точка. Изисква се сериозно прикритие, а атаката се ръководи от генерал Владимир Вазов (тогава все още майор).

Siege_of_Adrianople_1912-13

Снимка: By Kandi – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12085250

Българските войници прикриват всички елементи, които могат да отразяват светлина, а копитата на конете се увиват в парцали, за да бъдат тихи. Шукри паша продължава да вярва, че нападението ще бъде насочено към Картал тепе. Освен това е запознат с позицията на неговия основен опонент. Покрай него се нареждат 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-а дивизия. За допълнително внимание се дава воля на българската и сръбската артилерия, които изсипват своята сила именно там.

Шукри очаква един сериозен сблъсък, но дори не осъзнава, че 2-ра бригада вече е поставила щиковете и чака сигнал за нападение. На 24 март артилерията започва да изсипва своя гняв от 1:00 часа на обяд до 11:00 часа вечерта. Около 4:00 часа през нощта започва тихо навлизане в позициите на врага. До 9:00 часа сутринта отбранителните позиции са превзети. Следва забавяне на атаката за прегрупиране на артилерията. Сръбските опити да се навлезе в западния и северозапдния сектор са отбити със значителни загуби.

Южната линия обаче се огъва и българските войници заемат нова позиция. Генерал Иванов нарежда следващата атака към източния фронт да продължи през нощта. Артилерийският обстрел започва в 11:00 часа вечерта и се движи напред, осигурявайки прикритие на войската. В историята тази схема ще се нарече „пълзящ артилерийски огън“ или „огневи вал“. Идеята по-късно се харесва много на западния фронт и намира приложение през Първата световна война.

gettyimages-548183689-594x594

Един по един над укрепленията се издигат фенери, с които се съобщава за превземането им и насочване на атаката напред. Командирът на укреплението Айвазбаба съобщава, че няма оръдия, няма артилеристи и че българската армия влиза. Повече от 730 турски войници са заклани при щурм на нож в ранното утро на 26 март. 8 часа са необходими на укрепленията от Източния сектор да се превземат. Пътят към Одрин е отворен и до обяд е повече от ясно, че съпротивата е сломена. Шукри паша е закаран до щаба на генерал Вазов, а малко по-късно предава сабята си на генерал Никола Иванов.

При падането на Одрин, Шукри паша решава да унищожи хранителните запаси на града и с това да осъди своите бойни другари на гладна смърт. За бляскавата военна стратегия и адекватни решения, България ще задържи Одрин само четири месеца. Генерал Никола Иванов ще трябва да се изправи срещу по-сериозен противник в лицето на гръцката армия. Последната му битка е тази за Кресненския пролом. След това преминава в запаса и през Първата световна война остава в резерв.

Заглавна снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43256990

 
 
Коментарите са изключени