shareit

След 106 години англичаните отново се опитаха да вземат български флаг – неуспешно и поради липса на култура

| от |

Най-вероятно сте гледали финалът на Евро 2020, когато Италия изненада много горчиво Англия и на  дузпи успя да накаже толкова спряганите за шампиони „Три лъва“, които се надяваха, че ще постигнат нещо невероятно тази година. Както обикновено, големите спортни изцепки настъпват винаги на домакински терен пред погледа на Европа и разбира се – света.

След това, както всички разказват, територията на острова е изпълнена с много скърбящи английски фенове, докато Шотландия и Ирландия също се радваха на неуспеха на своите съседи по територия. За първи път англичаните нямаха подкрепата на никого и след по-сериозните проблеми на Брекзит, коронавируса и разбира се, желанието да покажат, че са най-добрата футболна сила на този турнир – очакванията им бяха жестоко попарени.

Интересът към този спорт винаги е бил голям, но нека не забравяме, че фокусът на този материал ще бъде насочен в една малко по-различна територия. След като стана ясно, че купата заминава за Рим, английските фенове прекараха една цяла вечер в тъга, превръщайки столицата си в абсолютна трагедия и специфична форма на Содом и Гомор. Не беше необходимо много време, преди да видим, че жителите на острова, които се славиха и клякаха през цялото време, за да подчертаят своите престъпления срещу един континент – Африка, побързаха да обвинят последните 3 изпълнения на дузпи, изпълнени от английски футболисти с африканско потекло, за провала.

Самият принц Уилям бил възмутен от отношението на своите поданици, особено след като цялата предишна година се наблюдаваха движения и вълнения относно изкореняването на тази порочна практика и биенето в гърдите за изкореняването на расизма. Добре, но това не ни интересува толкова, все пак футболните емоции са винаги демонстрация на култура в най-ниската ѝ форма, особено ако говорим за английски фенове, които са се разминали от победата, както се и случи. Интересът на този материал е продиктуван в една друга посока.

Малко преди финалът разбрахме, че Англия отново се е опитала да постигне това, което в рамките на 106 години не успя. Какво имаме предвид?  В разгара на футболните емоции, английските фенове са прекарали доста време в алкохолизиране и помпане на самочувствие. На острова не е трудно да открием, че културата и интелектът са пословични, но докато англичаните са беснели като хала из Лондон,  пияни фенове се опитали да вземат българския флаг от родното посолството, като атаката е била доста дълга. Има слухове, че по същото време и мексиканското посолство е решило да скрие своя флаг, след като англичаните горели италиански флагове, уринирали и плюели върху тях. Демонстрацията на култура и цивилизация в най-чистия ѝ вид може да накара мнозина да се възмутят.

Все пак не можем да имаме високи очаквания от нация, в която се отбелязва нов рекорд по кръвосмешения, но самият акт ни кара да се чувстваме засегнати и по някаква причина нито Външно министерство обърна внимание на този акт, нито някои от нашите по-патриотично настроени политици. Замисляме се какво можеше да се случи, ако родни фенове бяха направили опит за свалянето на флаг на друго посолство. Нека не забравяме, че територията на едно посолство се смята за суверенна, а опитите за поругаването на флаг са чиста форма на престъпление.

Vladimir_Vazov_(captain)

Това от друга страна ни мотивира да се върнем назад в историята да и си спомним, че последният опит на Великобритания да свали родни флагове не завършва добре. Достатъчно да отворим архива назад и по-точно около 1915 г., когато на Балканския полуостров пристигат добре познатите английски и френски дивизии, които се опитват да спрат родната армия да се развихря. По нареждане на Германия и Австро-Унгария, българското настъпление трябва да спре на гръцката граница и да пази позициите си. Нека не забравяме и още един много важен факт, в началото на самата война и по времето на родния неутралитет, няма нито една държава, която да не се опитва да ухажва българската армия за включване във войната.

Впрочем още тогава Англия на няколко пъти отправя приятелските намигвания за участие в този военен конфликт, като родният флаг е бил особено ценен, ако се развява редом с този на Англия и Франция. За зла участ, короната винаги е имала някои особени мнения за Балканите и тяхното внимание и демонстрирана глупост, винаги е успявала да се отразява негативно, особено на България. Дори дипломацията за присъединяването не може да се смята за особено успешна, а и да не забравяме, че когато най-накрая се включваме, то е защото някой е намерил правилния подход и е обещал онова, което по историческо право принадлежи.

Нека не забравяме, че така или иначе с помощта на една много щастлива и качествена пропаганда, ние сме винаги описвани като злодеите на Балканите, но докато през Първата Световна война сме поставили на колене редица опоненти и сме можели много повече, демонстрирайки по-добри качества дори от немските генерали, то днес трябва да затворим очи, защото образователната система на Англия очевидно не е помогнала дори за научаването на флаговете, а що се отнася до културното ниво, едно ромче очевидно знае много повече от средностатистическия англичанин, демонстрирайки познание на столиците на различните страни по света. Но нека се върнем на флага и защо всеки един български гражданин трябва да се почувства обиден. Съжаляваме, но няма нищо забавно в ниската култура на една страна, която открай време има велико самочувствие и очевидно нулев интелект.

Във времето, когато ирландци и англичани са изпратени на Балканите, за да се противопоставят на българи и австро-унгарци, положението им е повече от плачевно. Първо ирландците пристигат с летни дрехи по време на късната есен, не могат да се справят с непроходимия терен и най-накрая се налага да взимат тракторите на земеделските дворове, които да ги закарат до фронта, за да бъдат избити. Някои от най-елитните ирландски части губят сражението и много от тях пишат в дневниците си, че противникът – разбирайте българи – дори не си губи времето да стреля. Особена амбиция и желание е да се спуснат с щиковете си и да разпарят неприятеля, като гледката не се понравила не само на тях, но и на френските дивизии, които по-късно са усетили същото.

Мнозина пишат в дневниците си, че вече не искат да са на война и предпочитат да се приберат у дома си. Българите са описвани като човекоядци, изроди и всяка друга форма на зло, която не се лови нито от артилерийски огън, нито от каквато и да е друга форма на огън. Искаме да обърнем внимание на английските войници, които така или иначе не могат да направят нищо срещу защитата на Дойран. Говорим за тази битка по една единствена причина. България я губи, но това е така наречената Пирова загуба. Какво имаме предвид? Докато позицията се държи изключително добре и отбранява повече от прекрасно срещу английски и гръцки сили, жертвите са пословични за противника.

Можем да открием, че ще срещнем различни архиви между 7, 10 и 47 хиляди души (гръцките загуби са около 20 000 в различни източници), според данните на Wikipedia, където много приятелското намигване все още стои, под броя жертви е написано само – неизвестен брой (тежки загуби). В едно от последните сражения генерал Милн само си спомня, че след два часа от първата среща, получава толкова свиреп огън, че трябва само да събира жертвите – около две дивизии. Заради огромното поражение, заради абсолютната демонстрация на сила и стратегия на Българската армия, години по-късно генерал Владимир Вазов е поканен във Великобритания. През 1936 г. на гара „Виктория“ в Лондон ще открием, че Вазов е посрещнат от кмета на града, след това ще бъде настанен в замъка на лорд Харболи, който някога е обикалял и самият Наполеон. Посрещат го от  почетен легион, а сред посрещачите е и самият генерал Хамилтън, който нарежда да се свалят, забележете, британските флагове, които така и на са развети над Дойран.

1024px-Doiran_Front

Да не говорим също, че английски войник никога не е успял да види български флаг, освен на картинка. Българският генерал и до днес се изучава в английската история, но има само един особен проблем, очевидно днешните англичани не са толкова запознати със своята собствена история, щом могат да бъркат български флаг с италиански. Смешно е, че след близо 106 години в исторически план, Англия почти успя да постигне това, макар и да подозираме, че поредните добре почерпени запалянковци не са правили разлика в подредбата на цветовете. Нищо, ние сме свикнали винаги да сме описвани като територията, в която започва лошото име на Европа, но между другото сме свикнали да приемаме и най-лошата страна на английските туристи, които сякаш забравят каквато и да била форма на възпитание и подчертават своята дивашка култура.

Не на последно място ще напомним, че ако подобен феномен се беше случил в България, най-вероятно трябваше да очакваме нашите посланици да се извиняват, но далече там, в посърналата английска земя ще открием, че когато културата и манталитет е осян с отрицателен интелект, няма как да не станем свидетели на подобни изцепки. Напомняме, че книжката с флагове и опознаването им се продава за няколко паунда в Амазон и други онлайн платформи, препоръчваме да се изучава и по-активно, защото разликите са ясни. И още нещо, описването на целия инцидент като нещо забавно и миловидно, не е и правилно. За голямо щастие не трябва да забравяме, че флагът поне не е взет и поруган, но дори опитите са обида, за която англичаните трябва да се извинят. Няма нищо забавно, когато интелектуалният дефицит е повече от видим.

 
 
Коментарите са изключени