shareit

Ухажването на България в навечерието на Първата Световна война

| от |

Първата Световна война може да се разглежда много сериозно от всеки истински анализатор, който търси основните причини за поредната национална катастрофа, която ще последва след нея. Във време, в което света вярва, че тежката индустрия ще позволи издържането и воденето на по-дълга и сериозна война, можем да забележим, че България се намира в окото на бурята. Отпускането на примката и воденето на междусъюзническа война, се оказва пагубно.

Погледът на съседките е много ясен, те не желаят да имат силен съюзник в този глобален конфликт, те искат само да разграбят територията и бързо да я поделят. Единственият апетит, който стои в този момент, преди повече от век е обединение на териториите, в които има многобройно българско население. Водената политика за включването на България в Първата Световна война продължава точно с това изкушение и всеки има огромното желание да използва военната сила на страната за свои собствени цели, като не забравя да предлага именно това.

Нека разгледаме основните точки и водената политика към страната, преди да се премине към военните действия. Новините за война идват с радост и основни притеснения, България няма съюзници. Армиите на Турция и Румъния са разположени на двете граници и с удоволствие биха започнали разграбването на територия. За този конфликт можем да забележим, че Османската империя има огромно желание да върне изгубеното и да даде реванш за изключително тежката загуба от Балканската война.

Kariktura

Снимка: By Unknown author – Punch magazine, 6 August, 1913, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14094279

Междувременно Румъния, която през първата част на войната пази неутралитет и не спира животоспасяващата линия на Османската империя, сега вече си спомня, че може да получи допълнителни територии. През 1914 г. единственото възможно решение в този момент е пазенето на абсолютен неутралитет. Първите конфликти се зараждат със заем от берлинската банка Гезелшафт, която автоматично започва да накланя везните за присъединяване в определена посока. Що се отнася до заздравяването на армията, тя получава приход от 50 милиона златни лева. Точно така, преди повече от век, левът е бил златен.

Следващата важна стъпка в локалното управление е да се приведе цялата армия в бойна готовност и да се наложи цензура на печата, за да не се стига до нагнетяване на обстановката. Веднъж щом неутралитетът е обявен, страната започва да работи върху изглаждането на отношенията и евентуалното затопляне със съседките. Румъния е първата страна, която отказва подобни отношения, Сърбия също отказва, защото имала договор с Гърция да не напада Австро-Унгария, а що се отнася до самите гърци, те с особено внимание следват политиката на страната.

Очевидно е, че която и страна да бъде избрана, сърби и гърци са готови да преминат границата, а след тях румънци и турци да започнат офанзивата. Друг особен начин за противодействие не може да се случи, особено след като до голяма степен водената Междусъюзническа война показва, че българският войник е много костелив орех за чупене. Помощ от Русия за установяване на по-добри сръбски отношения също не идва.

Предлага се на Румъния съюз, който по подобие да се оформи, както сръбско-гръцкия, но северната съседка не желае по никакъв начин да се обвързва с нас. Това решение по-късно може да я изненада, поне докато траят военните действия. Последни за преговори се нареждат турците, но след като липсва желание от наша страна за такива, можем да забележим бавно и методично печелене на време.

Ако има война, този път тя трябва да се води на страната на победителите, но в подобно време е особено трудно да се предскажат събитията, които ще се развият през следващите няколко години. Във времето на неутралитет, двете воюващи страни виждат потенциално одобрение по няколко причини. Главоболията, на които сме способни, не позволяват правилното разпределение на сили, а този момент сражението се води в частност между Франция и Германия, както и Русия, която с удоволствие ще използва своите средства за допълнително влияние в Европа. Това внимание и одобрение е кратко.

Фердинанд

Снимка: By Unknown author – http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=23, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14619366

Нуждата от армия за установяване на ред на Балканите, изисква включването на всички страни, а след като големите имат нужда от добри партньори, страната ни се превръща в един от най-ухажваните потенциални членове за участие. Първи на вратата ще почукат руснаците, които се надяват, че след като няколко пъти са отказали помощ в дипломатическо отношение, сега за първи път ще пожелаят и поискат покровителство. Категоричният отказ е даден завидно бързо. Осъзнавайки, че губи позиции или не може да спечели вниманието, дипломацията на Русия добавя влиянието на Великобритания и Франция.

Обърнете внимание на факта, че тази среща се провежда в София. Осъзнавайки каква корона от тръни могат да спечелят с активирането на българската армия, трите страни предлагат запазването на неутралитета и ако такъв има, териториалните придобивки наистина ще бъдат гарантирани. Изискването в този случай е, че същият неутралитет трябва да се пази към всички съседки.

Тук се добавя и едно много сериозно и интересно условия. При евентуална атака на Австро-Унгария или Турция, добавените територии ще бъдат още по-сериозни. И нека не забравяме, че парчето земя, което винаги е действало като особен изкусител е именно Македония. Точно така, присъствието им на тази карта се е разглеждало като разменна монета, при това от всяка една велика сила.

Mobilizacia

Снимка: By Unknown author – Grosser Bilderatlas des Weltkrieges, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14736246

Централните сили предлагат същото, но с още една подробност, към обещаните територии, България може да задържи абсолютно всичко, което успее да завоюва. В началото на март 1915 г. Великобритания търси помощ за предстоящото англо-френско настъпления на Дарданелите. Имайки предвид описаното лицемерие в края на XIX век относно априлското въстание, спирането на  Русия в Руско-турската война, както и допълнителните нанесени обиди, предложението им може да се разглежда като особено смело.

Като потенциален ухажор, тя предлага териториалните придобивки на Македония, които са по договор от 1912 г. и изгубените части от 1913 г. по линията на Добруджа и на изток от Мидия-Енос, както и Кавала с допълнение за още придобивки, които по-късно ще бъдат преговаряни. България само пожелава успех на настъплението и отказва да участва. Техните предложения могат да се разглеждат като смели и особено обидни, след като винаги Великобритания е търсила силните съюзници, които бързо да забрави.

В същия период се завръща и д-р Генадиев, който заявява, че България трябва да остане неутрална до края на войната, а това автоматично предлага и една особено вълнуваща амнезия на ухажващите страни по това време. В доклада си, Генадиев ще напише, че на този етап победата на Германия остава особено илюзорна, водените действия от нейна страна ще бъдат с кратки, а що се отнася до Австро-Унгария, тя вече върви на ръба на силите си. Италия също се включва в участието, липсата на особени успехи на Дарданелите също оказват влияние. Накрая съглашението предлага на България окупирането на линията Мидия-Енос и приемането на територията за българска.

Bulgarian_reservists_in_Sofia_WW1_(15248068825)

Снимка: By Université de Caen Basse-Normandie from Caen, France – 1A1182101_283348XV005, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35425499

На България се предлага територията на Македония, включваща Охрид и Битоля, но при положение, че Сърбия бъде компенсирана с територия от Босна и Херциговина. Германия се наема официално да поведе договори за Румъния относно наболялата тема Добруджа, нещо повече, гарантира се всяка необходима финансова помощ, която страната поиска. Обещанията обаче нямат гаранция, нещо повече, потенциалните спорове за територия, особено със Сърбия, могат да напомнят много за злощастната 1913 г. Относно Македония, България настоява същата територия да бъде окупирана от родната армия или от която и да е друга съюзническа, но да се гарантира, че това парче земя ще бъде зачислено към България. На 14 септември идва ново предложение от Англия, Русия, Франция и Италия.

Те безспорно заявяват, че Македония става българска, но при условие, че страната моментално насочи армията си към Турция. На 10 август сърбите гласуват резолюция, в която заявяват, че ще направят известни жертви по тази тема. Къде е основният проблем. Преговори се водят и с двете страни. Централните сили много добре знаят основния сръбско-български спор относно Македония, но когато идва време за оформянето на южната граница, те позволяват на Турция самостоятелно да води преговори с България. В новата ратификация се приема, че страната получава долното течение на река Марица. Общата територия по тази ратификация е 2587 квадратни километра.

На 23 май 1915 г. Германия и Австро-Унгария довършват своето предложение и декларират официално, че дори неутралитет да продължи, при подписването на мирен договор, България получава цяла Македония, но допълват и влияние върху връщащите се територии, които в този момент са заграбени от румънци и гърци, но за тях вече ще трябва да се води война. Имайки предвид театъра на военния действия, правителството започва да разглежда с особено внимание и изтощението на по-голямата част от участниците.

Слабото представяне на руската армия започва да подсказва, че евентуално войната е към своя край, а що се отнася до самите действия, неутралитет официално няма да предложи нищо повече от настоящето. Единственото, което остава на Австро-Унгария, е да изпрати армия, която да мине през Сърбия, за да подсили Турция, която до този момент успешно задържа Русия. Подвиг, който клони към своя край.

0S75mmQF2

Снимка: By Anonymous – http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6610, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14720788

Единственият проблем е, че за да стигнат австро-унгарците до толкова заветната Турция, трябва да преминат през България. И изведнъж страната се оказва в онова състояние, което Белгия вече е изпитала в началото на войната, което ще се повтори и през Втората Световна война, когато Хитлер ще направи още едно предложение за присъединяване или унищожение. И така на 9-и септември се обявява пълна мобилизация на всички въоръжени сили.

Макар и това до никаква степен да не променя външното поведение на страната, тайното споразумение е подписано през септември и договорът е подписан с Германия. Продължителните преговори със Съглашението, които се водят до 4-и октомври, са само още една възможност за печеленето на време. Всичко останало е просто една история, чийто край вече знаем.

Pobedata_nad_syrbia

Снимка: By Unknown author – post card, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15179569

Единствената забавна част е фактът, че всички обещават, но никой не дава гаранции, нещо повече, едно особено лицемерно поведение може да покаже на мнозина, че докато се говори за съюзи, политиката към България не се различава по нищо с тази към наемниците. Потенциалната амнезия може да се развие при победа и загуба.

Заглавна снимка: By Károly Mühlbeck – http://i2.wp.com/bircahang.org/wp-content/uploads/2015/12/kladovo.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9579586

 
 
Коментарите са изключени