shareit

Йосиф Сталин изпреварва всички инфлуенсъри преди фотошоп и социалните мрежи – изкуството да изтриеш хора от фотографските архиви

| от |

В последните няколко години чуваме много за инстаграм инфлуенсърите – тази нова професия изглежда все по-красива и вълнуваща. Освен това изглежда изключително приятна – пътешествия, снимки с различни продукти, по-широка аудитория и още много други интересни предложения. Социалните мрежи помогнаха много за развитието на тази професия, но с нея няма как да не признаем и господството на още една – Photoshop. Историята на тази програма е повече от пословична и е помогнала за редица скандали. Дълго време фотографията се смяташе за един от достоверните източници на информация, докато не се появиха методи за манипулация, с които дори архивите да се променят. Все още няма точна цифра на хората, които се опитват да заснемат извънземни обекти.

И докато някои снимки спокойно могат да се смятат за чиста форма на манипулация, други се разглеждат като чистата форма на истина и имат статута на аксиома – нямат нужда от доказване. Ако се чудите кой е един от основните майстори за промяна на историята и очевидно един от първите инфлуенсъри, тогава трябва да обърнете внимание на Йосиф Сталин. Съветският първи и инфлуенсър разполага с цяла бригада майстори, които не само да променят историята, но и да ни замислят относно истината и съдържанието, което получаваме от литературата днес. Според някои историци, Сталин се превръща в един от най-големите инфлуенсъри на XX век, особено след като неговият култ към личността води до промяната на света.

Тук обаче идва следващият въпрос: как може да се променят снимки, преди да се появят компютрите? Според легендата, първият в държавата е наел някои от най-големите майстори на туша и четката, за да променят не само историята, но и да изгладят неговия лик, за да изглежда не само красив и величествен, но и да се скрият някои от проблемните точки по лицето, случили се в следствие на прекарана дребна шарка като малък. Това е само една от естетическите промени, Сталин е знаел, че след като Ленин напусне този свят, защото първо поема контрола над СССР на доста висока възраст и второ – продължава да се смята за основоположник, образът на Йосиф трябва да бъде забелязан в картините. През 1922 г. се появява една от първите снимки, която не само променя височината му, но и го поставя близо до всички снимки на Владимир Ленин.

Screenshot_6

Макар и да не са близки, Сталин настоява да присъства на погребението на Ленин и е изкуствено добавен!

В миналото социалните мрежи са липсвали, следователно малцината, които познават оригиналния кадър или трябва да пазят тежката воля на цензурата или да открият отряда за разстрелване. Истината е, че днес някои експерти разглеждат основните кадри, които се пускат за пропагандата и след като контролът над медии и критици е поставен от самото начало, следователно всичко от партията е прието за истина, както и всичко днес, споделено в интернет може да се превърне в истина. Има само един проблем в тази стратегия – Сталин никога не е бил любимец на Ленин.

Двамата не просто не са се харесвали, но и самият Ленин го наричал един от най-грубите и капризни люде, които човек е можел да срещне. Негово предложение е било да бъде преместен от позицията главен секретар на партията. В тези трепетни години, тушът по-скоро бил някаква невинна закачка от страна на партията за печелене на внимание и издигане на една харизматична личност. Снимките се подобрявали значително и трябвало да покажат народната любов към Ленин, а в последствие и към Сталин. След като идва великата чистка на Йосиф, повечето хора трябвало да изчезнат не само физически, но и архивно.

Това означава, че цялата въртяна пропаганда до този момент се прибира и изпраща при отдела за заличаване. Тушът започва да се харчи в промишлени количества и целта на основната мисия е премахването на други лидери като Леон Тротски, Лев Борисович Каменев и още много други. Фотографските записки се променят изключително бързо, но в бъдеще ще открием, че още много други ще бъдат изпратени за заличаване и промяна. Най-вероятно сте забелязвали една от снимките на Сталин и Николай Ежов – тогавашният директор на НКВД, който по време на великата чистка,  състояла се в периода от 1936-1938 г., позволява това чудо да се случи, но не осъзнава, че неговите качества в последствие ще помогнат за издаването на смъртна присъда. Може да ви се струва странно, но Сталин, освен представен като един велик освободител и радетел на мира и любовта към обикновените граждани – изобщо не обича конкуренти и хора, които биха могли да го заличат бързо, точно както са постъпили с неговите врагове.

Screenshot_9

Една от най-големите измами на Сталин относно изчезването на бившия  директор на НКВД.

СССР е поредната империя, която точно като Австро-Унгария демонстрира огромна сила и могъщество, но стои върху глинени крачета, които бързо ще рухнат при следващ по-активен напън. Никой не подозира, че Николай, чиято най-популярна снимка е направена през 1937 г. и то по време на самата велика чистка, скоро се превръща в особена заплаха и през 1940 г. е екзекутиран, а всички негови снимки и следи са премахнати, сякаш никога не се е раждал.

Според някои историци, когато гледате ретушираните фотографии, може да разпознаете една съвсем различна история на СССР, онази, която трябвало да бъде адекватна за всички и да гарантира мир и равноправие. Очевидно такова не може да има, особено след като на върха на хранителната верига стои човек, който разпределя дажбите. Фантазията на Сталин да бъде превърнат в изключително божество, което милее за всички има само определен успех. Редица експерти са наблюдавали този феномен и в миналото, понякога е много трудно да избягаме от истината, тя може да оцелява за кратко време, но докато отрядът с тушовете се опитвал да пренапише историята, нека не забравяме, че създадената система на Йосиф се оказва особено нестабилна.

Screenshot_8

Леон Тротски е премахнат от това изображение, защото скоро се превръща в един от основните врагове.

Натровена от самото начало, тя вече е пропита с хора, които се бунтуват срещу новия ред, надеждата и гаранцията за един по-добър живот не може да се забива като последен флаг на политическата чистка, а не трябва да забравяме, че когато Тротски е елиминиран, новите господари като Лаврентий Берия е просто тоталното олицетворение на злото. Трудно е да забравяме, че партията никога не е отреждала някакво по-специално място на Сталин.

Тук трябва да напомним, че някога Исак Абрамович Зеленски е имал съвсем друга стратегия за болшевиките. През 1906 г. той  се включва в Октомврийската революция от 1917 г. През 1922 г. е член на Централния комитет на Комунистическата партия и секретар на Московската партийна организация. Той ще погребе и Ленин през 1924 г. По същото време е постоянно атакуван от Сталин за неправилното отношение към Каменев и Жиновеев, които в този момент са опозиция на бъдещия диктатор, но същият не знае това. Това провинение изпраща Зеленски директно  в Ташкент за седем години, за да заема поста на секретар в Централна Азия.

През 1931 г. е извикан още един път в Москва, за да поеме дистрибуционното бюро. Капанът щраква, но Исак дори не подозира капана си. Той прекарва доста време с издирването на старите болшевики и говори за онази революция, в която Йосиф никога не е участвал и дори не се е борил, но сега проявява много сериозно желание да се превърне в следващият лидер на една особено специална територия в света. Тези речи достигат до Сталин и НКВД се намесва, като го изпраща директно на съд и след тонове изтезания го превръщат в един от големите врагове на народа. Стъпките му са последвани от още много други кадри на старата революция. Зеленски е обвинен, че е тровил храната и е предоставял отрова на съветските граждани.

Една забавна градска легенда е, че е слагал пирони и стъкла в маслото на московчани. През 1938 г. е разстрелян. Обвинителят Вишнински е награден с място в Централния комитет. Снимките на Зеленски са заличени и неговото присъствие няма да бъде открито никъде другаде. Едно от студиата за заличаване се намира на улица Киров в една от многото жилищни сгради на Москва. До него се достига без асансьор и по-важното е, че именно там оперира Александър Родченко. Ако никога не сте го чували, той е герой на Съветското изкуство, дизайнер и фотограф и започва да работи между революцията и 30-те години на миналия век.

Първо създава революционно списание, като обработва снимките за него, а в последствие поема и останалите поръчки на режима. Родченко умира през 1956 г. и следващите три поколения наследници продължават да пазят тайния апартамент, като е една от видимите станции на пропагандата и промяната на историята. Една от особено редките книги на този фотограф е „Десет години от Узбекистан“ и в нея ще откриете доказателства за още много велики чистки, довели дори до престъпления срещу човечеството. Сталин оркестрира всичко това, но накрая изпраща официалните кадри, които трябва да се променят. Това, което малцина знаят е, че Родченко запазва копията.

Screenshot_7

Открийте разликите!

Никой не може да каже точно как Родченко е успял да се сдобие с тази ценност, особено в период, когато дори стените имат уши. Промяната на снимките не успява да се наложи във времето. Историците я описват като една чувствителна и крехка лъжа, която бързо се елиминира. Скоро градските легенди по московските улици се случват, а когато експертите в една област бъдат елиминирани, фабрикуването на нова история не може да се заличи толкова лесно. Така наречената колективна памет, за която знаем, че живее около едно поколение, скоро започва да пренася отровата си към следващото – точно този елемент е бил пропуснат от Сталин. Заличаването на един човек от снимка, не може да заличи спомена от него, а докато партията контролира всичко във всекидневието, отвъд входната врата на всяко домакинство продължават да се носят легендите.

Впрочем не трябва да забравяме, че лица като Николай Ежов имат достатъчно поддръжници, които бързо променят правилата на играта и показват как точно изглежда ситуацията. Ясно е, че снимките не можели да променят нищо, но се очаквало да се превърнат в официалната история, но както се досещаме, докато оригиналните кадри са предоставени за по-сериозна промяна, някой се запазват в миналото и получават нов живот днес. С откриването на подобни машинации, доверието към Сталин се редуцира изключително много и точно по тази причина ще открием, че когато неговият живот приключва, семейството му и по-скоро наследниците, са един след друг преследвани, което може да ни покаже, че новата власт е имала само една основна цел, да забрани или заличи онзи, който някога е правил същото.

Това ще остави един особен тон за песен, който няма как да не се продължи, поне до време, в което истината не може свободно да се разкрие, при това без да засегне нечии интереси. Точно по тази причина няма как да останем без последното заключение. САЩ разсекретява официални документи на 50 години от едно събитие, Европа има практика, която изисква времето да бъде около 55 години, а освен това не трябва да забравяме, че официалното прието време на Русия днес е около 55-60 години, като в техните архиви ще открием една много важна подробност – руснаците са на път да споделят какво наистина се случи някога с Курск и защо тази подводница дълго време беше чакана да се извади, като след това се прикриваха и някои по-специфични удари от плавателния съд.

Тази истина никога няма да разберем, не и докато разполагаме с истината, а понякога тя е достатъчно крехка, за да се предоставя за свободно ползване. Добрата новина е, че днес нямаме нужда от туш, програми като Photoshop, както и така наречените Deep Fake технологии ще поставят лицата ни в някои особено жестоки и неприятни моменти, но от тях тепърва предстои да открием ефектите в бъдеще.

Снимки: Twitter

 
 
Коментарите са изключени