shareit

Лаврентий Берия – дясната ръка на Сталин

| от |

Човек се помни по своите дела и наследството, което оставя на света. Някои успяват да го променят към по-добро, други оставят само ада след себе си. Греховете на човечеството са много, а в модерната история можем да открием редица живи дяволи, чиято основна мисия е да сеят разруха. За тях често няма съд и присъда, а понякога дори смъртта е комплимент за стореното. Това е историята на Лаврентий Павлович Берия – дясната ръка на Сталин. За човек от най-бурното време на възраждащият се СССР, той успява да направи впечатляваща визитка.

Той е Маршал на Съветския съюз, директор на НКВД, директор на Съветска сигурност и вицепремие от 1941 г. с повишение от Сталин. През 1946 г. влиза в Политбюро. По негово нареждане се дава старт на Катинското клане. Той е в основата на зараждащите се партизански движения на Източния фронт по време на Втората Световна война, подготвяйки почвата за разпространението на новата иделогия, администрира експанзията на трудовите лагери Гулаг. През 1945 г. е представен на президента Рузвелт като „Нашият Химлер“.

По негово нареждане всяка една страна от Източния блок приема комунистическия режим. Нещо повече, неговата работа дава на СССР и атомната бомба. През 1945 г. с демонстрирането на мощта и над Япония, именно лидерът на СССР ще даде пълна власт в ръцете на Берия, за да се разработи това оръжие. Разбира се, всичко има своето начало и за Лаврентий то започва на 29 март 1899 г. в днешна Грузия. Ражда се в семейство с още две деца, брат с неизвестно име и глуха сестра на име Анна. Не пише за брат си в биографията си, когато напуска селото Мерхеули, в което е роден. Вярва се, че никога не е имал връзка с него или същият е починал. Занимава се известно време с анти-болшевишка дейност в Баку.

Лаврентий_Берия,_1920-е_годы

Снимка: By Unknown author – http://www.e-reading.link/bookreader.php/89828/Prudnikova_-_Beriya,_posledniii_rycar'_Stalina.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37853711

Когато Червената армия влиза в столицата през 1920 г. е спасен от екзекуция. В затвора успява да избяга със съкилийника си и да се качи на влак. През 1919 г. е на 20 години и започва да работи в държавната сигурност на Азарбейджанската Демократична Република. Между 1920-1921 г. започва да работи в Чека – тайната полиция на болшевиките. С инвазията в Грузия ще успее да се издигне още по-високо в ранговете. През 1922 г. е нает от собствената си страна като директор на установената тайна полиция. През 1924 г. подписва смъртната присъда на 10 000 души, които участват в националистическия бунт на Грузия срещу новия окупатор.

През 1926 г. се занимава сериозно с унищожаването на турското и иранското разузнаване, създава така наречения Съветски Кавказ и започва да изпраща агенти и в двете страни. В свободното си време се занимава с охраната на Сталин, когато пътува до различни дестинации. През 1931 г. е главен секретар на Комунистическата партия в Грузия, а през следващата година е и на целия регион. Става член на Централния комитет на Комунистическата партия през 1934 г. Още тогава започва да разчиства потенциалните си противници, екзекутирайки ги един по един. Ако убиването на по-слабите противници е една част от мисията му, друга е да се превърне в предпочитан избор за по-силните.

През 30-те години на миналия век, Лаврентий заявява, че е предовратил убийството на Сталин, при това с атентат, който подготвил самостоятелно. През 1935 г. е вече официалният любимец на стоманения човек. През 1938 г. е призован в Москва и получава поста на директор на НКДВ. Тази власт дава и списък с милиони хора за заличаване с присъдата „Враг на народа“. Единственият проблем е, че офанзивата на партията е толкова силна, че започва да се отразява сериозно на инфраструктурата и икономиката на страната, дори въоръжените сили предлагат на Сталин да намали темпото, с което избива хора.

След като е премахнат и Николай Йежов – последиятният опонент на Берия в НКВД, половината от работещите в тази институция са избити и заменени с приближени на новия директор. Повечето идват директно от Кавказ. След известно време около 100 000 души са освободени от лагерите, докато грешката се преписва на покойния Йежов. На 5 март 1940 г. след срещата на Гестапо-НКВД е изпратена бележка до Сталин, в която се пише, че затворниците в Полша са враговен на народа, следователно трябва да се елеминират. През 1944 г. е назначен за отговорник на Съветската атомна програма и започва работа с помощта на 330 000 души за разработката на новото оръжие.

Khrushchyov,_Beria_and_Khanjian

Снимка: By Soc. khoziaystvo, 1936, #4(Life time: 1936) – Original publication: Soc. khoziaystvo, 1936, #4Immediate source: Soc. khoziaystvo, 1936, #4, PD-US, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=41216939

Същото се тества на 29 август 1949 г. Благодарение на трудовите лагери се вадят затворници, които да започнат да работят за добива на уран. Създават се тестови площадки, които съществуват изцяло в секретност от останалия свят. Паметна е и срещата му с лидера на северна Корея Ким Ил-сунг. Когато Сталин вече наближава възраст за пенсиониране, напрежението в СССР започва да се засилва драстично. Все повече хора се опитват да открият заместник и за кратко време се смята, че това може да бъде Андрей Жданов. За жалост не е угоден на Лаврентий и бързо се сформира нов алианс, с чиято помощ да се започне по-различна стратегия. Междувременно разбира, че установените политически лидери в Чехословакия са започнали да изпращат оръжие на Израел. Оказва се, че 11 от лидерите са именно евреи и след намесата на Берия се стига до съд, присъда и екзекуция.

През 1951 г. се назначава Симеон Игнатиев, който продължава анти-семистката пропаганда, заявявайки със статия във в-к Правда, че еврейските лекари са отровили редица съветски лидери. В началото са арестувани около 37 човека, но за няколко дни са стотици, Мнозина подозират, че това е било извинение, с което Сталин да премахне Берия от поста, но няколко дена по-късно именно той ще освободи всички и ще заяви, че това е била грешна пропаганда. Междувременно ще видим и една много правилна прогноза – Мао Дзъдун успява да поеме контрол над Китай, Червената армия успява да установи контрол над Манджурия и започват спокойно да захранват Китай с оръжие.

В последствие става ясно, че нищо не може да се случи без негово участие, следователно идва време и за неговото принудително отстраняване. Съществува един много сериозен проблем. Покрай промяната на целия свят, Лаврентий Берия има и още един по-тежък грях – той е сексуален хищник. Според свидетелствата на неговите телохранители, почти всяка вечер по време на Втората Световна война, директорът на НКВД обикалял със своята лимузина, харесва млади жени, които да бъдат водени в неговия апартамент за приятелска почерпка, а след това ги води в шумоизолирания си офис, където ги изнасилвал.

В длъжностната характеристика на гардовете присъствало и изискването да подават по един букет на всяка жена, когато напускат апартамента му. Според някои от жените, Леврентий обещавал освобождаването на близки от затвора в замяна на сексуални забавления. Татяна Окуневская – съветска актриса – разказва, че е била поканена от Лаврентий за представление в Политбюро. Вместо това разбрала, че може да издейства свободата на баща си и баба си. След като актрисата се съгласява, Лаврентий се възползва, макар и да знае, че роднините на актрисата са екзекутирани преди няколко месеца. Татяна след това започва да говори и също получава присъда в Гулаг-а, където обаче оцелява.

Lavrenti_Beria_Stalins_family

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52560

Самият Сталин се притеснявал да оставя роднините си около Берия. В един случай разбрал, че неговата дъщеря е в дома на неговия подчинен, обадил се и заповядал да напусне незабавно. В друг случай, когато Берия придружава дъщерята на Александър Поскребяшев – политик от партията, жената била издърпана в страни от публиката и получила инструкции да не се качва при своя кавалер при никакви обстоятелства. Запазено е тайно копие на всички телефонни изгори, на които дясната ръка на Сталин е звънял. Точно то се озовава в МГБ – наследникът на НКВД, където се води сериозно дело срещу Лаврентий.

Официалният лист с всички жертви ще бъде разсекретен през 2028 г. от Руското правителство. След смъртта на Сталин, неговата дясна ръка се стреми да не се задави с властта, която получава. Бързо започва да освобождава хората от трудовите лагери, посипвайки се със слава и чест, макар и той самият да е изпратил хиляди там. Подменя веднага водещите фигури в Грузия, които някога били назначени именно от Сталин. Междувремено Хрушчов следи много близо неговите стъпки. Получава постоянно предупреждения, че ножовете се точат и този път ще бъдат насочени към новия лидер. Бунтът в Източен Берлин печели вниманието на целия свят.

Мнозина подозират, че Лаврентий най-вероятно е договорил тази теротирия в замяна на сериозни финансови постъпления от САЩ. Такива вече е получавал и по време на Втората Световна война. Освен това възнамерявал да добави и автономност на страни като Естония, Литва и Латвия, което допълнително нагнетило неговите опоненти. В последствеи с помощта на Молотов, Маленков и Николай Булганин, партията се подготвя за преврат и премахването на проблемният елемент. На 26 юни 1953 г. е обвинен в държавна измяна и колаборация с британското разузнаване. Лаврентий е заловен по бели гащи и не може да се организира и подготви за битка.

 

Lavrenty_Beria-TIME-1953

Снимка: By Time Inc. – http://content.time.com/time/covers/0,16641,19530720,00.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=67246290

Задържането му изисква вкарването на две танкови дивизии в Москва, с чиято помощ да се спрат мераците на верните и лоялни сили на бившия директор да се намесят в цялата ситуация. Междувременно бункерът, в който е изпратен, започва да се пълни с още от почитателите на Берия. Обвинението се произнася на 23 декември 1953 г. Никой от задържаните няма право на адвокатска защита. Обвинен е за държавна измяна и опити да постигне мир с Хитлер през 1941 г. с помощта на немския посланик в България.

Макар и тогава да работи по заповедите на Сталин. Тероризъм от 1941 г. с помощта на Червената армия. Контра-революционни действия по време на Руската гражданска война. Всички получават смъртна присъда, която трябва да се изпълни в същия ден. Приемането на тази присъда не се нрави особено и осъзнавайки какво следва, Лаврентий пада на колене и се моли като малко дете за живота си, в последствие започва да се гърчи на пода и да продължава да крещи. Застрелян е в глават от генерал Павел Батитски. Големият лидер е кремиран и погребан в общ гроб в Москва.

Заглавна снимка: By Time Inc. – http://content.time.com/time/covers/0,16641,19530720,00.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=67246290

 
 
Коментарите са изключени