Ненужната храна или знам какво изхвърли миналия път…

| от |

Предполагам, че често ви се е случвало да купите храна от супермаркета и вкъщи жена ви да установи, че е с изтекъл срок на годност. Спорът винаги е дали да бъде изхвърлен продукта или да го пробвате и ако стане да го изядете. Аз лично пробвам, стига дата да е ден-два след написаното на продукта. Вкъщи драмата е най-вече за това защо е взет продукта, а не дали трябва да се яде нещо негодно. Логиката е правилна „щом спазваме препоръките, храната не трябва да се яде.“

Leftovers

Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН всяка година в България се изхвърлят над 700 000 тона храна, въпреки че всеки четвърти българин живее в нужда, показват данните. В световен мащаб ежегодно се пропиляват 1,3 милиарда тона хранителни продукти. Още по-тревожно е, че 40 на сто от цялото потребление на храна в света се похабява и се изхвърля на боклука.

Причина за пилеенето на ресурси е неправилната консумация и неправилното купуване в неделя. Според друго изследване на организацията с нестопанска цел Natural Resources Defense Council , над 90% от американците може би преждевременно изхвърлят храна, защото поради липса на срок на годност смятат продуктите за опасни за консумация. Според изследването фрази като „Продаван от…“, „Годен до….“ и „Най-добър до…“ не са добре регулирани и често се тълкуват погрешно. „Време е добре познатата ни, но много неефективна система за етикетиране на храните да бъде напълно променена“, се посочва в доклада.

И още по безкомпромисни данни: хранителни продукти с изтекъл срок на годност на стойност около 900 млн. долара се отстраняват от доставчиците всяка година само в САЩ. В България ежедневно се унищожават между 20 и 25 тона хранителни продукти. Според експерти причината е в недобре планираното зареждане на стоката, която не може да бъде продадена преди да изтече срокът ѝ на годност.

FoodWaste_Apple

На фона на тези ужасяващи данни, някак си резонно изглежда новината, че в началото на следващата година в Бостън ще отвори врати първият магазин, в който ще се предлагат стоки с изтекъл срок на годност. Инициатор на експеримента е Дъг Раух, собственик на веригата супермаркети Trader Joes. Раух твърди, че магазините са принудени да изхвърлят огромни количества хранителни продукти, които все още са годни за консумация, но срокът им на годност е изтекъл според правилата, наложени от регулатора.

В новия магазин ще се предлагат преди всичко царевичните чипсове, шоколад, яйца, йогурт и прясно мляко. Последните три изброени продукта могат да се съхраняват много по-дълго при подходяща температура. Яйцата например се запазват в продължение на 3-5 седмици в хладилник при температура под 5 градуса по Целзий, а за да не вкисне млякото, то трябва да се пази при не повече от 2 градуса. Първият магазин за стоки с изтекъл срок на годност Раух ще отвори в Дорчестър ­ квартал на Бостън, където живеят предимно работници.

FoodWaste_Lemon

 
 

Подценени Instagram модели, които трябва да видите

| от chr.bg |

Instagram има над 800 милиона активни абонати. За сравнение населението на Европа е малко над 742 милиона.

Трудно е да изпъкнеш сред всички тези хора, затова много качествени акаунти изпадат в небитието. Разбира се, не всеки може да е Емили Ратайковски, но доста момичета заслужават повече внимание отколкото получват

Сега ще ви покажем някои от най-хубавите подценени модели в социалната мрежа. Последвайте ги!

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Дъщерята на Джони Холидей ще оспорва завещанието му

| от chronicle.bg |

Дъщерята на френската рок легенда Джони Холидей ще оспорва написаното от него завещание, след като то предоставя всички богатства на починалия музикант на неговата четвърта жена.

Летисия, която е с 32 години по-млада от Холидей, ще получи всички активи на рок звездата, който почина през декември и прати цяла Франция в скръб . 34-годишната актриса Лаура Сме заяви, че е „дълбоко наранена“ от факта, че 2-те биологични деца на „Френския Елвис“ са оставени без наследство.

Вместо това, всичките му богатства и правата върху 110-те милиона албума, които Холидей е продал, ще отидат в Джейд и Джой, осиновените момичета от него и жена му Летисия във Виетнам. „Лаура Сме е изумена и наранена от това, че баща й ще остави цялото си богатство на жена му Летисия, използвайки Законът на щат Калифорния“, заяви адвокатът на актрисата.

Сме, която е дете на Холидей и актрисата Натали Бай, е била шокирана да научи, че името й не фигурира в завещанието, и че не й е оставен „дори сувенир – например някоя от неговите китари или мотоциклети, нито дори правата върху песента „Лаура“, която е посветена на нея.“

Нейният полубрат Дейвид Холидей, чиято майка е певицата Силви Вартан, също оспорва завещанието, написано в Калифорния – там, където Джони Холидей прекара последните си години.

Съгласно френския закон жената не придобива автоматично наследството на покойния си мъж, а трябва да го раздели с децата му. Въпреки че никога не доби значителна популярност по света, Холидей е със сигурност най-известната рок звезда в историята на френската музика.

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период