Ненужната храна или знам какво изхвърли миналия път…

| от |

Предполагам, че често ви се е случвало да купите храна от супермаркета и вкъщи жена ви да установи, че е с изтекъл срок на годност. Спорът винаги е дали да бъде изхвърлен продукта или да го пробвате и ако стане да го изядете. Аз лично пробвам, стига дата да е ден-два след написаното на продукта. Вкъщи драмата е най-вече за това защо е взет продукта, а не дали трябва да се яде нещо негодно. Логиката е правилна „щом спазваме препоръките, храната не трябва да се яде.“

Leftovers

Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН всяка година в България се изхвърлят над 700 000 тона храна, въпреки че всеки четвърти българин живее в нужда, показват данните. В световен мащаб ежегодно се пропиляват 1,3 милиарда тона хранителни продукти. Още по-тревожно е, че 40 на сто от цялото потребление на храна в света се похабява и се изхвърля на боклука.

Причина за пилеенето на ресурси е неправилната консумация и неправилното купуване в неделя. Според друго изследване на организацията с нестопанска цел Natural Resources Defense Council , над 90% от американците може би преждевременно изхвърлят храна, защото поради липса на срок на годност смятат продуктите за опасни за консумация. Според изследването фрази като „Продаван от…“, „Годен до….“ и „Най-добър до…“ не са добре регулирани и често се тълкуват погрешно. „Време е добре познатата ни, но много неефективна система за етикетиране на храните да бъде напълно променена“, се посочва в доклада.

И още по безкомпромисни данни: хранителни продукти с изтекъл срок на годност на стойност около 900 млн. долара се отстраняват от доставчиците всяка година само в САЩ. В България ежедневно се унищожават между 20 и 25 тона хранителни продукти. Според експерти причината е в недобре планираното зареждане на стоката, която не може да бъде продадена преди да изтече срокът ѝ на годност.

FoodWaste_Apple

На фона на тези ужасяващи данни, някак си резонно изглежда новината, че в началото на следващата година в Бостън ще отвори врати първият магазин, в който ще се предлагат стоки с изтекъл срок на годност. Инициатор на експеримента е Дъг Раух, собственик на веригата супермаркети Trader Joes. Раух твърди, че магазините са принудени да изхвърлят огромни количества хранителни продукти, които все още са годни за консумация, но срокът им на годност е изтекъл според правилата, наложени от регулатора.

В новия магазин ще се предлагат преди всичко царевичните чипсове, шоколад, яйца, йогурт и прясно мляко. Последните три изброени продукта могат да се съхраняват много по-дълго при подходяща температура. Яйцата например се запазват в продължение на 3-5 седмици в хладилник при температура под 5 градуса по Целзий, а за да не вкисне млякото, то трябва да се пази при не повече от 2 градуса. Първият магазин за стоки с изтекъл срок на годност Раух ще отвори в Дорчестър ­ квартал на Бостън, където живеят предимно работници.

FoodWaste_Lemon

 
 

А вие видяхте ли „тайното“ гадже на Дикаприо?

| от chronicle.bg |

Опитите на Леонардо Дикаприо да потули слуховете за новата си приятелка – Камила Мороне (доведената дъщеря на Ал Пачино) не се получиха.

Камила Мороне (20-годишна), чиято майка, Лусила, Сола в момента се вижда с актьора от Scarface, вече беше забелязана с ръце около врата на Лео на фестивала Коачела в Калифорния преди дни. На още няколко пъти двамата бяха хващани заедно.

18443524_1478477022214548_5484044982060843008_n

Коя обаче е Камила Мороне?

Родена в Буенос Айрес, днес тя живее в Лос Анджелис и се движи в компанията на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид. След като се присъединява към каталога на Victoria’s Secret през 2016 г., аржентинският модел се появява на корицата на турския Vogue, участва в ревюта на Moschino и влиза в календара на LOVE.

Дебютира в киното с документалния филм на Джеймс Франко за Хоакин Финикс (My Own Private River), а после участва и в Bukowski. Тази година се очаква тя да участва в Never Goin’ Back, чиято премиера беше на фестивала „Сънданс“.

И като добавка – последователите й в Instagram надброяват 1 милион, като сред тях са Емили Ратайковски, Кайли Дженър и Върджил Абло.

По данни на източниците, Камила и Лео се познават от поне десет години (което е половината й живот досега), тъй като Дикаприо е приятел с пастрока й, Пачино. Двойката беше забелязана за първи път през декември 2017 г., но заради склонността на Лео да крие приятелките си, информацията не беше потвърдена.

Е, вече официално е. Вижте в галерията горе Камила в пълния си чар.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

RED HAND, ослепителна Зоуи Салдана, безупречен Negroni

| от chr.bg |

С новия си филм Campari продължава традицията да пише легендарни истории с участието на привлекателни и все по-влиятелни знаменитости. Зоуи Салдана е най-новото и ослепително попълнение в концепцията на италианския аперитив. Тазгодишната продукция The Legend of Red Hand, режисирана от маестро Стефано Солима (Gomorra), потапя в естетика и стил, завладява с мистерия и изтънченост, и ни среща с жените, които са чувствителни към вкуса и подвластни на добрия барман.

Също като всеки друг артист и визионер, барманът дава осезаема форма на вдъхновението си, която да изживеете глътка по глътка. Шейкърът на добрия барман съхранява онова ловко съчетание от цветни течности, изкусителни аромати и прецизна температура, което небцето ви ще разбере най-добре. Джин, вермут, Campari… е едно страстно и неустоимо заклинание, което само най-способните умеят. Negroni е онзи коктейл, който обсебва ума ви.

Веднъж узнали тайните на Campari, ще знаете и къде да ги откриете. Ще имате честта да се запознаете с Red Hand, ако се осмелите да го последвате, за да разкриете италианската мистерия.

 
 

Как да не ни хванат с подкуп

| от |

Хора, хайде малко по-сериозно! Както би казал прокурор Иван Гешев – Светнахте всичките като коледна елха!

Имах един приятел в началото на 1-те години на 21 век (или както се казва този период), който учеше в СМГ и ми разправяше, че е станал много безотговорен: „Вървя в парка и си държа кóза като цигара“. Нормално е, дори очаквано, да смятате, че моят приятел не е най-съобразителният приятел. Но това става в 10 клас. Тогава бяхме малки.

Да си пораснал човек на отговорна позиция, разсъждаващ и да носиш подкуп в себе си (в багажника на колата) не ти прилича въобще. И това са 70 000 евро все пак. В наши дни това са си пари почти за един коз.

Подкупи, скъпи приятели, се укриват, както се укриват данъци. Пращаш си парите, където държавата не може да пипа. Ето например да вземем една Ирландия. Откривате си банкова сметка в една Ирландия и там да ви пращат парите. Пък те вече как ще си ги оправдаят като разходи си е тяхна работа. И не че не може пак да ви хванат, ама поне не са ви в тъпия багажник.

А може и да не се стига чак до Ирландия. Намирате си хубава, тучна полянка край София с един хубав камък посредата. Под този камък ви се носят парите. Голяма поляна ви трябва, за да няма къде да се скрият полицаите. На Бонсови поляни, например, е много добре. Като си вземете „дарението“, слагате го в някакъв тайник в колата, а не в багажника! Хората прекарват бежанци в тайници в колата, все ще намерите някакво място за 10 пачки.

Някои пари се бележат със специално мастило, което остава по ръцете ви като доказателство. Това е популярен похват, действа много добре. На пазара обаче има средства срещу този похват. Те се наричат ръкавици. Ако ще взимате пари, носете ръкавици, за да не се издадете по най-балъшкия начин.

В крайна сметка можем да почерпим мъдрост и от телефонните измамници. Уговаряте сумата и изпращате някой таксиметров шофьор да я вземе. Може и някое циганче. Хората са го измислили.

Най-добрият начин да не ви хванат с подкуп обаче си остава един. Да не взимате подкупи. Парите са хубаво нещо, но не са по-хубаво, отколкото да ви осъдят е лошо.