Зимата дойде и за Софи Търнър

| от |

Звездите от „Игра на тронове“ един по един казват „сбогом“ на сериала, който в последните 7 години промени правилата на играта в киното и телевизията. И докато Емилия Кларк се ограничи до свежа снимка в Инстаграм, полегнала на шарена флора, Софи Търнър взима по-категорични мерки.

Актрисата, която е едва на 13, когато влиза в образа на Санса Старк сменя драстично външния си вид, като отрязва дългата си коса и й връща естествения й цвят, който е… русо. Преди два дена Търнър публикува снимка в профила си в Инстаграм, на която показва новата си визия и очевидно „зимата идва“ и за нея.

Само големите фенове на Софи Търнър знаеха, че  всъщност червената коса е създадена специално за ролята на Санса Старк. В началото актрисата споделя, че не е била ентусиазирана за промяната: „Бях малко скептична“ споделя Търнър през W magazine. „Да си на 13 и да се боядисаш в червено е нормално да ти изглежда плашещо, но говорих с продуцентите преди да получа ролята и  те ме увериха, че това е неделима част от Санса. Щом ми обясниха това, осъзнах, че ми е дадена прекрасна първа роля и се пребоядисах. Беше супер яко.“

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Пълен трейлър на Mary Poppins Returns: любимата ни бавачка пак е тук

| от chronicle.bg |

Тази зима ще бъде една идея по-топла, защото очакваме любимата на милиони деца и възрастни бавачка отново да слезе от небето с чадъра си. Вчера излезе официалният трейлър на предстоящия „Mary Poppins Returns“, в който Емили Блънт ще играе героинята на Памела Травърз.

Филмът е продължение на класиката от 1964 г., която е сред най-известните филми на актрисата Джули Андрюс.  За ролята си на Мери Попинз тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля.

Действието в новия филм се развива през 30-те години на миналия век, 25 години след събитията от първия филм, а Мери Попинз се завръща, за да спаси порасналите вече Джейн (Емили Мортимър) и Майкъл Банкс (Бен Уишоу), след като те преживяват семейна трагедия.

На режисьорското място застава Роб Маршал, доказал се с мюзикъли като „Чикаго“ и „Ани“. Към Емили Блънт в актьорския състав се присъединяват Лин-Манюъл Миранда, Пикси Дейвис, Джоел Доусън,  Джули Уолтърс, Колин Фърт, Анджела Лансбъри и Мерил Стрйп, която се появява за кратко като братовчедката на Мери Попинз, Топси. Дик Ван  Дайк се завръща във втората част, но в друга роля – на господин Доус. За разлика от него, екранната му партньорка от първия филм, Джули Андрюс, няма да се появи на екрана.

Премиерата на „Mary Poppins Returs“ е на 19 декември.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.

 
 

Истинското име на Жокера

| от chr.bg |

Жокерът е имал много „истински“ имена в различните истории разказвани за него. Сега вече знаем и как ще се казва в предстоящия филм за анархичния злодей на Тод Филипс.

В Инстаграм пост на режисьора виждаме Хоакин Финикс, който ще играе Клоуна принц на престъпленията, със странна прическа и без белези. Под снимката има единствено има: Артър


Вижте тази публикация в Instagram.

Arthur.

Публикация, споделена от Todd Phillips (@toddphillips1) на

Жокерът винаги е бил един от любимите ни и най-враждебни злодеи. Независимо кой го играе: Джак Никълсън, Хийт Леджър (който спечели постмортем Оскар за ролята си) или Джаред Лето. Затова очакванията за филма са много високи. Хоакин това не го притеснява: „Въобще не ме интересува. Не обръщам внимание какво мислят хората. Кой го интересува? Моят подход към всеки филм е един. Това, което ме интересува, е режисьора и персонажа.“

Финикс никога не е играл във филм за супергерой, както и някои други хора от актьорския състав на филма: Марк Марон, Зази Бийтз и Робърт Де Ниро. Ще видим как ще се справят на 4 октомври 2019 година.