Животът на мравките

| от |

Руският фотограф Андрей Павлов е създал миниатюрен свят в своята градина в Москва и е заснел изобретателността и създаденото от домашните си мравки.

 
 

Защо Дженифър Анистън не е в Instagram?

| от chr.bg |

 Дженифър Анистън е една от любимите ни актриси и не само заради незабравимата й роля като Рейчъл в сериала „Приятели“.

Красива, забавна, бивша на Брад Пит и любителка на здравословния начин на живот – затова обичаме Джен.

Едно нещо обаче не ни дава спокойствие. И това е, че Анистън все още няма профил в Instagram, а и не планува да си направи.

Но защо?

„За мен, това е начин да предпазя част от личното си пространство. За мен е написано достатъчно, като голяма част от него не е вярно. Но просто нямам нужда от профил в Instagram.

Понякога виждам нещо любопитно и гугълвам нечий профил, за да проверя какво прави, но съм се зарекла да не си правя“, споделя Анистън.

За сметка на това, голяма част от животът й досега премина и пред обективите на папараците, а Джен е заснела не една и две горещи фотосесии, но пък би било приятно и да виждаме какво прави в свободното си време.

Вижте в галерията най-добрите снимки на Дженифър Анистън.

 
 

Грозните хора печелят повече пари

| от chr.g |

Особено непривлекателните хора печелят повече пари от останалите, са установили учени, след като са проследили развитието на 20 хиляди млади американци в продължение на 13 години.

Изследването е съвместна разработка на специалисти от Лондонското училище по икономика и от Бостънския университет. Изследователите са интервюирали и отчели физическата атрактивност на всеки един от участниците. Тяхното професионално развитие било анализирано от 16 до 29-годишна възраст. От проучването станало видно, че най-грозните печелели повече пари в сравнение с умерено непривлекателните участници.

В много от случаите доходите на екстремните грозници надвишавали тези на нормално изглеждащите, та дори и на атрактивните люде. Според един от авторите на проучването, Мери Стийл, когато хората са по-привлекателни физически, те често са по-отворени към другите и не са толкова съсредоточени в кариерата. Екстровертността им често е тълкувана от работодателите като лежерност. А това веднага се отразява върху доходите им. Докато грозниците се хващат фанатично за службата като удавник за сламка и поради тази причина по-лесно получават повишения.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

Каква е връзката между ръкостискането и интелекта

| от chr.bg |

Изследователи от университета в Манчестър установиха връзката между силата на ръкостискането и интелекта, като силното здрависване говори за развити умствени способности.

Учените отбелязват, че съществува пряка зависимост между мускулната сила при здрависването и доброто здраве на мозъка. Сега специалистите от Манчестър си задават въпроса дали можем да развиваме умствените си способности, като укрепваме своята мускулна сила.

Учените възнамеряват да проведат тестове с доброволци с вдигане на щанги.

Хората, които се отличават със слабо ръкостискане, в повечето случаи разполагат с по-малко бяло вещество в мозъка. В същото време силата при здрависването позволява да се оценят измененията на умствените способности на човека в зряла и напреднала възраст.