Жените са най-проблемните членове в семейството

| от chr.bg, БТА |

Жените са членовете на семейството, които ни причиняват най-много главоболия, тъй като влагат най-много чувства в отношенията си с близките, пише в. „Дейли мейл“.

Изданието цитира проучване на специалисти от израелския университет Бар Илан и на техни колеги от калифорнийския университет Бъркли.

В изследването участвали 1100 жители на Сан Франциско на възраст между 20 и 70 години. От него проличало, че 15 процента от респондентите признали за трудни семейни отношения. Най-много проблеми предизвиквали бабите, майките, съпругите и сестрите.

„Изводът е, че с роднините от женски пол, нещата са двузначни, коментира авторката на проучването Клод Фишър. От една страна ние най-много зависим от тях, а от друга, те ни причиняват най-голяма досада! Това е вследствие на по-дълбокото им емоционално обвързване при социалните контакти“

Според проучването най-добре се разбираме с приятели. Възрастните респонденти от своя страна най-трудно общували с колеги и познати.

 
 

NIKE представят NIKE EPIC REACT с вдъхновяващо видео с участието на Наум Шопов

| от chr.bg |

Премиерата на новия модел маратонки за бягане е на 22 февруари в Paradise Center. 

Бегачите винаги са мечтали за обувка, която може да покрие всички нужди при едно бягане: да предложи повече омекотяване, да щади стъпалото и да връща повече енергия, за да останат свежи по време на бягане. Мечтаната обувка трябва още да е лека и да не се износва, да издържа на удари и на атмосферни влияния, бягане след бягане. Иноваторите в Nike – химици, инженери и дизайнери – се обединиха, за да предложат на атлетите едно изцяло ново решение – иновативната пяна, наречена Nike React.

Naum Shopov (5)

Вдъхновени от страстта на всеки бегач в навечерието на премиерата на NIKE Epic React, от NIKE създават българско видео с главен участник Наум Шопов – актьор и бъдещ лекар,  спортуващ и амбициозен човек. За него спортът и здравословният начин на живот са от първостепенно значение, а усъвършенстването във всяко начинание – важна цел.

Naum Shopov (7)

Във видеото Наум представя бягането като страст, в която има и много житейска философия – започнеш ли да тичаш веднъж, никога няма да искаш да спреш, а бягането ще те провокира да ставаш все по-добър във всичко, което правиш в живота си.

Видеото с Наум Шопов можете да видите тук: (линк)

NIKE EPIC React са не просто усъвършенстван модел маратонки за бягане, а чисто нова концепция на подметката, зад чийто дизайн стои иновация и 4 години труд. Те са малка революция в своя сектор. Подметката е изработена от напълно новата пяна React, по-мека е и позволява на бегачите да не чувстват толкова осезаемо неравностите по пътя.

За по-голяма сигурност и още по-голямо удобство, подметката е издължена в задната част и леко в страничнитa й част. По-голямата площ на подметката от пяна предотвратява така нежеланото движение на крака в обувката по време на бягане. По този начин кракът потъва удобно в пяната, която възпира неприятното хлъзгане, а стъпалото се чувства по-уплътнено.

Премиерата на NIKE Epic React ще се състои със събитие на 22 февруари в магазин NIKE в Paradise Center.

Специален гост ще бъде  Наум Шопов.

По време на събитието всеки ще има възможност да тества своето стъпало, благодарение на специално приложение, с което специалистите на NIKE ще анализират походката, извивката на стъпалото и пронацията. В реално време на екран ще бъде показана разликата в биомеханичната ефективност при използване на различни обувки за бягане.

Naum Shopov (3)

 
 

Дрехите втора ръка – да, не или само понякога

| от chr.bg |

Наскоро медиите се чудеха откъде идват дрехите втора ръка. Нека не се лъжем – целият репортажен поглед е за да се разбере тези дрехи перат ли се, не се ли перат. Перат се, естествено. И освен това не идват от Марс да ни заразят с някакъв космически тетанус. Има един куп магазини за дрехи втора ръка – ако стоката беше вредна, нямаше да има нито един.

Нека ви разкажем за тази екзотични места – разберете от първа ръка за магазините втора ръка.

Влизате вътре и то си е като магазин. Първото, което прави впечатление, когато прокарате кунката си през закачалките, е разочарованието. Голяма част от дрехите са морално остарели и захабени. Внимание: Има много неща от 80-те и 90-те години – може да пуснете сълза. 

Ако сте момиче, винаги можете да намерите т.нар. mom jeans и някой прекалено голям пуловер, който да кропнете през кръста. За дамите, също така, има повече стоки, но това е естествено.

Ако сте мъж, има по-малко неща за вас, но шансът да си намерите нещо е по-голям, защото повечето дрехи са основните и вечни: дънки, спортни или есенни якета, пуловери.

Някои магазини предлагат бельо, но тази тема няма да засягаме. Ще засегнем обаче обувките. Те са сивата размита граница между горните дрехи и бельото, между „какво бихте облекли“ и „какво никога не трябва дори да приближавате“. Можете и да намерите чифт обувки, който си заслужава, но това е страхотна рядкост.

Понякога се налага да обиколите доста, докато си намерите нещо и в това е целият кеф. То е като със свалянето на хора в бар, когато си над 30 – цялото удоволствие е в самия лов.

Ако толква държите да разберете откъде идват дрехите в магазина, отидете при тениските и вижте на какъв език са надписите на тях. Най-често ще са на немски. 

 

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.