Жените с власт по-уязвими за депресия от мъжете

| от |

Жените с власт са по-уязвими за депресия от техните колеги от силния пол, сочи проучване на проблема, извършено от учени от САЩ, предаде АФП.

Специалистите проучили как стои въпроса като изследвали 1500 жени на средна възраст от щата Уисконсин и 1300 мъже от същата възрастова група от същия щат. Оказало се, че дамите с власт – с правото да назначават, уволняват и да влияят върху равнището на заплатите на служителите – проявяват много повече симптоми на депресия от жените без тези права. „При мъжете с тези правомощия има по-малко симптоми“, заяви пред медиите водещата екипа по проучването проф. Тетяна Пудровска, социолог от Тексаския университет. Причината за това може би е в това, че разликата идва от факта, че жените с власт на работното място, когато действат с доверие и увереност биват оценявани негативно, което предизвиква хроничен стрес, смята Пудровска. От друга страна на мъжете не им се налага да се борят с негативните стереотипи, които преследват дамите. Парадоксът при представителките на нежния пол е, че в сравнение с дамите с по-нисък статут високопоставените имат по-високо ниво на образование, по-престижни постове и по-добра заплата, радват се на по-голяма задоволеност и автономност в трудовия си процес, но са в по-лошо състояние на психично здраве.

Спонсорираното от Националния здравен институт изследване ще бъде публикувано през декември в сп.“Journal of Health and Social Behavior“. /БГНЕС

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

Почина Пол Алън, един от основателите на Microsoft

Пол Алън, който основава компанията „Microsoft“ заедно с Бил Гейтс, почина след боледуване от рак. Това съобщиха семейството и говорители на компанията.

Мнозина от IT сектора изказаха съболезнования си.

„С огромна мъка съобщаваме за смъртта на нашия основател Пол Алън, съосновател на Майкрософт и признат технолог, филантроп, строител на общност, природозащитник, музикант и поддръжник на изкуството“, се казва в съобщение на инвестиционно дружество „Вулкан“, една от компаниите, на които е основател.

През 1983 година Алън напуска „Майкрософт“, но остава съветник в компанията. Списание „Форбс“ оценява състоянието му на 20 милиарда долара.

Бил Гейтс изрази съболезнованията си в декларация. В нея той казва, че „персоналният компютър нямаше да съществува без него“.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук