Здравната каса ще заплаща консумативите за инсулиновите помпи

| от chronicle.bg |

На късното си заседание членовете на Наздзорния съвет на Здравната каса взеха решение Касата да заплаща консумативите за инсулиновите помпи.

На следващ етап ще се мисли дали ще има средства за заплащане и на самите инсулинови помпи, и за консумативите за кохлеарните апарати, поясни Иванка Кръстева:

Комисията излезе със становище, че следва да бъдат поети консумативите за инсулиновите помпи. Ние имаме за задължение следващите няколко дни да проведем наново срещи  с националните консултанти и фирмите, предлагащи тези изделия на пазара, за да им предложим едно по-добро решение,а именно, ако бюджета на Касата може да си позволи, евентуално да се поеме и самата помпа.
Към момента са залегнали консумативите за инсулиновите помпи абсолютно категорично – има проект на промяна на клиничната пътека по отношение на кохлеарните апарати и проект на клинична процедура за диспансерно наблюдение на пациентите с кохлеарни импланти,  подчерта Кръстева, като уточни, че при всички случаи ще има критерии, по които ще се получават инсулиновите помпи:

Ние не можем да ги делим – знаете много добре, че има и възрастни, които се нуждаят. Самите национални консултанти споделиха с нас, че дори при децата е твърде рисковано да се слага инсулинова помпа и именно поради тази причина ние сме поискали от много хора – и от детските ендокринолози, и от ендокринолозите за възрастни, но за деца излишно ни беше подчертано, че е твърде опасно ползването на инсулинова помпа .

Ще имаме критерии – това е следващ етап. На този етап трябва да се вземе решение каква да е спецификацията, която ще договаря Касата във връзка с наредбата за прилагане на Закона за медицинските изделия. Те няма да бъдат за всеки пожелал, защото не е медицински обосновано , за някои е и рисково, допълни Иванка Кръстева

 
 

Кои сериали ще гледаме това лято

| от chronicle.bg |

Тазгодишният летен каталог със сериали може спокойно да бъде утеха на всички, в чийто график отсъстват честите и дълги пътувания и излизанията навън. Сериалите на лято 2018 г. са достатъчна причина да си останете вкъщи с чиста съвест и да оползотворите свободното време пред телевизора. Още повече, че дори при хубаво време, продукциите, които сме подбрали днес, са за предпочитане пред външния свят.

За да приключи подобаващо телевизионния 2017-2018 г. сезон Netflix е приготвил няколко дългоочаквани премиери за това лято. Но не всичко приключва  с Netflix. HBO, Hulu, Amazon, NBC, Paramount Network – всички тези разпространители пазят редица силни оръжия в коланите си, някои от които ще излязат на малкия екран и през ранната есен. С няколко думи – богат и неограничен избор през летния сезон.

И понеже лятото чука на вратата, и някои прекрасни сериали вече текат в ефира, подбрахме шест такива, които ще видим в следващите месеци. Вижте в галерията горе какво ще гледаме на малкия екран през лято 2018 г.

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

Една четвърт от населението на Земята ще е затлъстяло през 2045 г.

| от chr.bg |

Ако сегашната тенденция остане непроменена, близо една четвърт от населението на планетата ще е затлъстяло през 2045 г., предупредиха учени, цитирани от Франс прес. Заключенията им бяха представени на Европейския конгрес за затлъстяването във Виена.

Световната здравна организация (СЗО) смята, че около 13 процента от възрастните хора – 11% от мъжете и 15% от жените, са били засегнати от затлъстяване през 2016 г.

Според прогнози на датски и британски учени, това процентно съотношение ще нарасне до 22 на сто през 2045 г.

“Тази тенденция може да бъде обърната в обратна посока, но за това е нужна политическа воля”, прецени един от авторите на изследването д-р Алън Моузес, който работи за датската компания “Ново нордиск” – най-големия производител на инсулин в света.

Прогнозите са различни за отделните страни. Ако тенденцията се запази, над 55% от населението на САЩ ще е затлъстяло през 2045 г., при 39% през 2017 г. Според авторите на изследването, увеличаването на затлъстяването ще е придружено от повече случаи на диабет тип 2, които ще обхванат 12 на сто от глобалното население през 2045 г., при 9 на сто през 2017 г.

Затлъстяването е проблем на общественото здравеопазване в целия свят. Според резултатите от миналогодишно американско изследване, процентното съотношение на затлъстелите хора в света непрестанно се увеличава от 1980 г., като се е удвоило в 73 страни. В резултат се е увеличила смъртността вследствие на сърдечносъдови болести, диабет и някои видове рак.

Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с храненето и начина на живот. СЗО препоръчва да се ограничи приемът на липиди и захари и да се извършват редовни физически упражнения. “За да може случаите на диабет да обхващат около 10 процента от глобалното население през 2045 г., ще трябва нивото на затлъстяване сред населението да бъде сведено също до 10 процента”, отбелязаха авторите на изследването.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.