Здравейте, аз съм Алексис Рен

| от chr.bg |

Алексис Рен е американски модел и интернет звезда. Тя е родена на 23 ноември 1996 година и в момента е на 22.

Тя е на корицата на американския Maxim за август 2017 година, на мексиканския Maxim за март 2018 година, както и на много други списания. В Instagram последователите й са общо над 12 милиона.

Алексис има 5 братя и сестри като тя самата е трета по възраст. Майка й, която е диетолог, почива от рак на гърдата през 2013 година.

Младото момиче само се справя с хранително разстройство.

 
 

10 филма с Джеръми Айрънс, които да гледате по случай рождения му ден

| от chronicle.bg |

Той може да ви заведе навсякъде. В огромното имение на свой приятел, където приятелството приема най-различни форми. В Шекспировия свят на скъперничеството. При 12-годишната Лолита. Джеръми Айрънс е всепризнат гигант и можем само да се отдадем на влиянието на тъмния и поглъщащ поглед.

За дългата си кариера е спечелил почти всяка възможна награда – „Оскар“, „Златен глобус“, SAG, „Еми“, „Тони“, наградите на редица асоциации на филмови критици, и има и номинация за „Грами“. Играл е почти всичко – от злодей в екшън, гостуваща звезда в сериали, Шекспиров герой и роля, достойна за „Оскар“.

Като повечето велики актьори, Джеръми Айрънс започва кариерата си в театъра. Дебютира в Лондон в пиесата „Godspell“ (1973), а 11 години по-късно вече има награда „Тони“ за бродуейската постановка „The Real Thing„. Дебютът му в киното е във филма „Нижински“ (1980), а големият успех идва с две следващи заглавия – филмът „Жената на френския лейтенант“ и сериала „Завръщане в Брайдсхед„, по романа на Ивлин Уо. Оттам нататък той не спира да приема предизвикателства и да подбира ролите си. Затова и го обожаваме – защото в най-върховите си години прави най-малък брой филми и приема само прецизно избрани роли – винаги сме твърдели, че това е по силите само на наистина големите.

В чест на един от любимите ни мъже от екрана, който днес става на 70 години, подбрахме 10 прекрасни негови филма – вижте ги в галерията горе.

 
 

„Everything’s just peachy“ в новите кадри от Дженифър Лопес

| от chronicle.bg |

Поп звездата, актриса и горда майка на две деца, може и да наближава 50-те с шеметна скорост, но не бихте й ги дали на последните й снимки.

Джей Ло демонстрира невероятната си физика по оранжев бански в Instagram, обсипвайки кадъра с хаштагове #tangerinedream #peachesNCream #topnaughty #suitsandfruits #throwingshades #doublebuns”.

„Everything’s just peachy“, написа звездата.

Да, съгласни сме, че този прасковен цвят и въобще всичко, свързано с праскови, й отива.

“Knot your average peach. To peach their own. Practice what you peach.“, написа още Дженифър. Предишния ден тя събра над 200 милиона гледания на горещия клип към новата й песен  „El Anillo“.

„Толкова съм развълнувана!!“ писа тя. „Благодаря за цялата тази любов! Обичам ви, хора!“

Вижте защо „El Anillo“ набра още 2.5 million гледания в следващите 24 часа.

 

 

 

View this post on Instagram

 

VERSACE!!! Thank you so much Donatella for always keeping me dripping in couture!! @versace @donatella_versace #jloxversace   A post shared by Jennifer Lopez (@jlo) on

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

„Stranger Things“ се завръща със сезон 3

| от chr.bg |

Снимките на сезон 3 на великия (засега поне) „Stranger Things“ приключва снимки през ноември, по думи на изпълнителния продуцент Шон Леви.

След дебюта си през 2016 година сай-фай хорърът стана любим на зрителите заради чудесната си комбинация от приключение, осемдесетарска носталгия и харизмата на актьорския състав. За съжаление, имаше някои забавяния около новия сезон и това остави феновете да чакат до средата на 2019 година за „Stranger Things“ номер 3 по Netflix.

Като имаме предвид тъмния край на сезон 2, продължението може да започне отвсякъде. За сега няма детайли около действието, но се очаква да започне със значителен скок напред във времето. Единайсет вече се казва Джейн Хопър и живее нормалния за един тийнейджър живот. Въпреки този тийзър:

новият сезон няма да бъде лек и хумористичен, дори напротив, ще бъде доста тъмен и изпълнен с екшън.

Леви също така нарече новият сезон „най-амбициозният ни досега“.

Забавянето може да се дължи на допълнителни мерки за безопасност след като сериалът вече е толквоа популярен. Най-любопитно е, че сезонът ще има повече време за пост продукция (от ноември до лятото на 2019 година). Това време може да означава повече визуални ефекти.