Завръщането на “доктрината Брежнев“

| от |

В рамките на 30 години Кремъл направи два завоя на 180 градуса: от сила към цивилизованост и после обратно. Сега отново важи доктрината на силата. И затова проблемите от 1970-те години пак излизат на дневен ред, пише Дойче веле.

Силовата политика на Москва след ерата на Сталин се променя неколкократно. Германският изследовател Ян Клаас Берендс от Центъра за съвременни исторически изследвания в Потсдам е посветил на темата голям проект, в който експертът разглежда не само различните нагласи към силовата политика, но и опита на Михаил Горбачов да „цивилизова” Русия. Според Берендс, именно категориите „цивилизованост” и „сила” могат да обяснят промените в руското общество от 70-те години на миналия век до днес. Предлагаме Ви част от тезите на историка:

„Общият дом“ на Горбачов

В многобройните дискусии, водени навремето от външнополитическите съветници на Михаил Горбачов, две цифри играят особено важна роля: 1968 и 1979. Годините, в които Съветският съюз нахлува първо в Чехословакия, а после в Афганистан, се сочат като „лошото наследство” от епохата на съветския застой. Горбачов пое властта в Кремъл през 1985 година, но още преди това експерти като Александър Яковлев и Анатолий Черняев вече бяха стигнали до извода, че употребата на военна сила вреди на имиджа и на международната тежест на Съветския съюз. Тогавашните реформатори вярваха, че така необходимата модернизация на СССР може да се извърши единствено в условията на международно сътрудничество. И затова предложиха на Горбачов да преосмисли изцяло външната политика на Москва. Така бе отменена „доктрината Брежнев“, която защитаваше правото на Кремъл да извършва военни интервенции извън територията на СССР.

Постепенно Горбачов сложи край на конфронтацията със САЩ, а под мотото за „общия дом” подхвана политика на сближаване с Европа. През 1989 година в Москва на шега говореха за „доктрината Синатра”, визирайки популярната песен на американския изпълнител – тоест, че всяка европейска страна има право да върви по свой собствен път. Горбачов тържествено обяви отказ от употреба на сила както вътре, така и извън съветския блок и така постави основата на фазата на партньорство със Запада. Но самоопределението на народите си имаше цена. Първо през 1989 година Москва изгуби империята си, а после – през 1991 година, се разпадна и самият СССР. Наследството на перестройката пък си имаше лице и опако. За реформа на армията и силите за сигурност например не стигнаха нито силите, нито времето. „Органите” си останаха недокоснати. За разлика от страните в Средна и Източна Европа, руският апарат на силовите и тайните служби не се промени – на власт останаха старите кадри със старото мислене.

Завоят

До момента, в който анексира Крим, Русия вървеше по път, различен от съветския, и сякаш се сближаваше със западните ценности. На Елцин и на Путин се гледаше като наследници на Горбачов, но всъщност още през 1993 година Москва започна да обръща гръб на „проекта Горбачов“, който имаше за цел да „цивилизова“ Русия. На първо време този завой се забелязваше само във вътрешните конфликти на руска територия. През същата тази година Елцин даде заповед да се обстрелва „Белия дом” в Москва, а при интервенцията в Чечения руската държава изби хиляди свои граждани. Още в онзи момент Москва показа, че се връща към политиката на силата.

Тъй като и при управлението на Елцин мощният силов апарат продължи да обслужва властта, той си остана недосегаем. Още по време на втория Елцинов мандат някогашните ключови кадри се върнаха на старите си позиции и така създадоха условията за безшумния пуч, тръгнал някъде в началото на 21-ви век. Опитът да се изгради правова държава също тъй мълчаливо беше прекратен в края на 90-те години. В резултат се оказа, че не само в политиката, но и в икономиката личните връзки и преданости и неформалните уговорки са по-важни от правилата и законите. Пред държавата гражданинът е съвършено беззащитен – този принцип важеше в Съветския съюз, важи и в постсъветска Русия. Той е универсален и засяга всички – от бездомника до олигарха или чуждестранните фирми, които инвестират в Русия. Една система, която вътре в страната залага на тотално беззаконие, естествено не вижда причина във външните си отношения да се придържа към международното право.

Доктрината за „близката чужбина“

Успоредно с това в Москва се утвърди едно имперско отношение към постсъветското пространство, което Кремъл дефинира като „близка чужбина” и оттам насетне разглеждаше като възможна цел за интервенции. Тоест, постсъветските държави на практика бяха с ограничен суверенитет, а външнополитическите решения на Киев или Ереван се нуждаеха от одобрението на Москва. Нежелателни се оказаха всякакви индивидуални ориентации в посока Запад. Тъкмо по тази причина в Русия приеха като голямо поражение западната интеграция на балтийските държави, а Путин реши да предотврати всякакво по-нататъшно разширяване на НАТО на Изток.

На първо време Русия ограничи реакциите си до агресивна реторика и някое и друго икономическо ужилване. През 2008 година обаче военната сила като инструмент на руската външна политика окончателно се завърна на сцената – при войната в Грузия, която искаше да влезе в НАТО. И все пак: дори тогава Кремъл не се отказа изцяло от сътрудничеството със Запада. Олимпийските игри в Сочи бяха последният голям опит да се демонстрира в международен план, че Русия е миролюбива световна сила. Но украинската революция на Майдана принуди Москва да вземе окончателно решение: международно сътрудничество или имперска хегемония. Още от самото начало Кремъл пристискаше своя съюзник Янукович да потуши протестите. След това Русия анексира Крим и влезе в необявена война с Киев, а това окончателно сложи точка на политиката на сътрудничество, стартирана през 1985 година.

Назад към 1970-те години

В края на юни Путин формулира своята доктрина пред дипломатическия корпус в Москва: Русия има право на военна интервенция в границите на „руския свят”. Това означава, че руската външна политика отново официално се опира на военната сила извън границите на държавната си територия. Така в рамките на по-малко от 30 години Кремъл направи два завоя на 180 градуса: от сила към цивилизованост и после обратно.

В резултат от последния завой на дневен ред отново излизат проблемите от 70-те години на миналия век: съседи, които се страхуват от Москва, почти пълна изолация на Русия на международната сцена, вътрешнополитическа стагнация и все по-видимо изоставане спрямо Западния свят. И не на последно място: изтощителни, скъпоструващи и контрапродуктивни военни конфликти.

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.

 
 

Вдовицата на Джон Ленън осъди собственици на бар заради името му

| от chronicle.bg по БТА |

Вдовицата на Джон Ленън Йоко Оно спечели делото срещу собственика на хамбургския бар, който го кръсти „Йоко Моно“ заради сходство с нейното име.

Собственикът на заведението Нима Гару-Пур не скри своето разочарование от решението на съда. „Надявахме се да запазим името си и малко ми е тъжно, че го изгубихме. Това някой от друг континент да може да даде на съд някакъв малък бар е просто абсурд!“ заяви изгубилият делото.

На 12 юли съдът в Хамбург излезе с предварително решение за забрана за използването на названието „Йоко Моно“. Гару-Пур се подчини на магистратите и преименува заведението си, като го преобрази на „Скоч Моно“.

Собственикът ще обжалва решението в законния срок и ще се опита да възстанови изцяло предишното име на бара.