Завръщането на „Челюсти“

| от |

dianaДиана Найденова става част от екипа на Кеворк Кеворкян. Журналистката се присъединява към предаването „Всяка неделя“ по Нова телевизия с рубриката „Челюсти“, стартирала първо през 2007 година в ефира на Дарик радио. Дългогодишната радиоводеща на едноименното предаване разказа пред Дарик Нюз как се роди идеята за „Челюсти“ преди седем години.

Илиана Найденова: Нека се върнем към старта на „Челюсти“ в ефира на Дарик радио, годината е 2007. Как се роди идеята за името например?

Диана Найденова: „Челюсти“ вече е на седем години, вече е първокласник. Косьо Вълков точно беше поел Дарик радио и покани всички, които са част от програмния съвет, да предложим концепция как да се промени програмната схема. Съвсем спонтанно ми хрумна, честно казано. Автор на името, за което много му благодаря, е нашият саунд дизайнер Светльо Давидов. Докато седяхме в коридора и дискутирахме моята идея, той каза „Знаеш ли колко ще ти подхожда и на стила на говорене“. Първоначално колегите малко се шокираха, защото името звучеше дръзко, провокативно, дори страховито по аналогия с филма. Но на мен ми хареса, защото звучеше различно и второ – модерно.

Помня първото издание на „Челюсти“. С колегите Вяра Деянова и Светльо Иванов, които от няколко дни са щастливи родители на малката Йоана, предходната седмица работехме до 10-11 вечерта, за да подберем най-правилните гости. Най-важно е да подбереш хората, да са достатъчно ярки в позициите си, да са контрастни в тезите си, да са устойчиви и непоколебими. Защото има събеседници, които лесно могат да бъдат разубедени от аргументите на ответната страна. Много се стараехме в началото, тревожехме се, непрекъснато пишехме идеи, зачертавахме ги.

Наистина съм дала сърцето си за това предаване, приемам го за свое дете. И неслучайно Радосвет Радев, когато напуснах Дарик, направи жеста, с който ме просълзи – подари ми патента на „Челюсти“. Защото каза, че това е нещо, което аз съм измислила и превърнала в популярен радио продукт, който намери по-късно и своята телевизионна аудитория.

Рубриката „Челюсти“ става част от предаването „Всяка неделя“ на Кеворкян по Нова телевизия тази неделя. Диана Найденова и Кеворк Кеворкян – тандем.

Да, Кеворк е измислил страхотна автореклама на предаването – „Диана и Кеворк – какво повече може да искате“ (смее се). Защото и двамата сме достатъчно опърничави, търсещи истината. За мен е огромен комплимент поканата на Кеворк, във все по-спадащото обществено доверие към медиите той продължава да прави изискана журналистика, която не се поддава на теченията, на халтурата, на повърхностното търсене на жълтото и на скандала. Кеворк е задълбочен, мислещ, той е просто колос в телевизионната журналистика. Аз не съм журналист по образование и моите лекции по журналистика ще са на живо в ефир заедно с него. И много се радвам, защото това ще е порастване за мен.

Какво научи от Кеворкян досега?

Признавала съм си, че неделите, когато съучениците ми гледаха Пинко Розовата Пантера, аз гледах Кеворкян. Не знам защо от дете журналистиката ми е била интересна, политиката ми е била интересна. Искала съм да поема от това, което той носи като телевизионно присъствие.

Никога няма да забравя неговата дописка след моето второ появяване в телевизионния ефир на Нова – прясна радиожурналистка по телевизията, която не знае дори в коя камера да гледа. Тогава той написа изключителна статия за мен „Диана срещу пуяците“. Няма да забравя онова изречение, в което пише, че дълги години го питат кой ще е следващият кеворкиращ; и че в мен вижда своя наследник. Аз се разплаках от вълнение, намерих телефона му, дотогава не бяхме общували и му изпратих SMS, с който да му благодаря. Сега съдбата ни събира по негово настояване, разбира се. Изключително любопитно е и малко притеснено.

Какво би казала за завръщането на рубриката на почитателите, които следят „Челюсти“ от самото начало в ефира на Дарик.

Няма да изневеря на себе си – ще продължа настойчиво да търся отговорите на въпросите във време, в което задкулисието се превърна в циничен начин на живот на политиците, в икономическите среди, към което обществото опитва да събере съпротивителни сили. Макар и слабо, се радвам, че гражданското общество се събужда. Над 130 дни протест е огромна крачка. Дори да са само 200 души пред Министерски съвет всеки ден, тези хора излизат не защото някой им плаща, а защото искат да бъдат чути.

В спора се ражда истинската караница… това звучеше в ефира на „Челюсти“ по Дарик.

Така беше в Дарик и се надявам и в Нова да е така, макар че хората го възприемат прекалено буквално. За мен в спора се раждат повече истини, защото истината никога не е една, истината зависи от гледната точка, от обстоятелствата, от нагласата на съответния човек. Работата на журналиста е да се опита да намери онази истинност, която да даде сигурност на обществото, че живеем в 21 век и то в Европа.

Как се отнасяш към критиците, които не са доволни от завръщането на „Челюсти“?

Аз съм свикнала с това. Форматът на „Челюсти“ в радиоварианта беше с 20-минутна полемика със слушатели. Свикнала съм да ми опонират, да се уча от много от тях и то с любопитство, защото аудиторията на „Челюсти“ по радиото и телевизията представя интелигентни хора, които ценя.

Времената, когато на конгресите на Българската комунистическа партия Тодор Живков е преизбиран с 99,9 процента, отминаха отдавна. Аз не искам да бъда харесвана от всички, искам просто хората да се съгласят, че свободата да се изразяваш е свещено право, което и те трябва да отстояват, както го отстоявам аз.

Какво научиха зрителите, читателите, слушателите от Диана Найденова за всички тези години?

Научиха сигурно, че стресът в телевизията ме накара да напълнея; че може би съм най-несуетният телевизионер поне от дамската част – телевизията така и не успя да ме научи да слагам червило и руж; и научиха, че съм последователна. В изменчивия свят на българската политика и журналистика последователността е положително качество.

Телевизионните трансфери напоследък знак за засилване на конкуренцията и качеството на българските медии ли са или напротив?

Притеснително е, че доверието в медиите спада. Доверието в парламента от години е на критичния минимум и ако гражданите на тази уж чиста и свята република не вярват и на призваните да бъдат стожер на защита на свободата, на истината, на честността, на почтеността, това е изключително тревожно. Надявам се медийните магнати, медийните гурута да разбират това и да си дадат сметка, че отмина времето на шоупрограмите, които да заместват полемиката по телевизията. Телевизията възпитава, не просто забавлява.

Кой е въпросът, който Диана Найденова не успя да зададе?

Има двама събеседници, които искам да интервюирам – Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, не съм успяла да пробия още при тях.

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.

 
 

Интервю с госпожица Юлия

| от Цветелина Вътева |

Отдавна следим с интерес и отразяваме какво се случва на сцената на единствения у нас лабораторен театър „Сфумато“. И съвсем закономерно в една от любимите ни актриси се превръща талантливата Албена Георгиева.

Но не просто и не само, защото е една от ученичките от експерименталния клас на основателите на „Сфумато“ професрорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, а заради таланта си, заради завлядяващото си присъствие на сцената, заради външната лаконичност и вътрешната огненост, с които извайва героините си.

Вече сме писали за играта й в „Жули, Жан и Кристин“ от А. Стриндберг и в „Стъклената менажерия“ от Т. Уилмяс, предстои ни да я гледаме в „Идиот“ по едноименния роман на Ф.М. Достоевски.

Поводът за днешния ни разговор е малко по- различен. На 29.11. 2017 г от сцената тя и колегите й Христо Петков и Мирослава Гоговска ще кажат сбогом на публиката на един изящен спектакъл, играл се на български и европейски сцени едно цяло десетилетие, и чествал наскоро юбилейното си стотно представление – „Жули, Жан и Кристин“. Спектакъл, който не спира да вълнува, и за който ще се говори дълго време.

албена георгиева

В последните десет години госпожица Юлия е била част от живота Ви поне веднъж месечно, няма да е пресилено, ако кажа, че не си представям друга актриса да я играе. С какви чувства се разделяте с тази мечтана от всяка актриса, и вероятно знакова за вас, роля?

Толкова дълго сме били заедно със Жюли, че имам чувствтото, че тя е пуснала корени в мене. Така че аз се разделям не с Жюли, а с възможността да съм нея в релаността на спектакъла и на сцената, иначе тя си остава с мене. Странното е, че толкова много пъти, над сто, пък и повече, абсолютно хладнкокръвно на финала вдигам ръката си с бръснача към шията ми/й, толкова пъти съм изричала тази фраза „Аз съм последната“ и сега, колкото повече наближава 29.11 се улавям, че изпитвам някакъв странен смут, вълнение, което трудно овладявам, и естествено- тъга. Но Жюли е момиче, а актрисата вече не е, уви. Закономерно.

Поразява силата на общото изпъление, ансамбловата работа в представлението. Нито един от тримата герои не изпъква над останалите. Как постигнахте тази почти музкална хармония в играта си с колегите Ви Мирослава Гоговска и Христо Петков?

Когато започнахме репетиции ние с Мира и с Христо се познавахме като партньори от два предишни спектакъла, в които бяхме работили заедно, но този път имахме действително редкия шанс да сме част от един наистина творечески процес, който ни даде време без да бързаме да се открием по друг начин един друг, да открием език, на който да говорим на сцената. Работейки по цял ден ние тримата на сцената, Грети (Маргарита Младенова) и Дани (Даниела Олег Ляхова) в залата, беше трудно, естествено, но смислено – да се караме, да се обичаме, да си вярваме, да не си вярваме, да си имаме доверие. А по – нататък във времето, в годините, в които сме били заедно, ние минахме оттатък представата за актьорско партньорство. Аз мисля, че ние сме повече от това. И сега позлвам случая да кажа, че много ги обичам и съм им безкрайно благодарна.

23376256_531143450557696_1241563254635714243_n

Визията на спектакъла също е един от компонентите, за които си заслужава да се спомене. Хиперреалната среда и костюмите са дело на наистина талантливата, многократно награждавана, и за съжаление, рано напуснала ни художничка Даниела Олег Ляхова. Разкажете малко за работата си с нея.

Дани имаше уникалната човешка способност да присъства едновременно тихо и твърдо. Това, което се нарича твърда ръка с нежни пръсти. Спомням си как ден преди премиерата на „Жюли, Жан и Кристин“ в цялата лудница тя беше намерила време да ми направи, да ми подари тениска със снимка от спектакъла. Помня как ме убеждаваше, че именно това е роклята на Жюли и никоя друга. Помня как с малките си пръстчета правеше мехурчето с кръвта на птичката, която Жан убива. Помня турнетата, в които сме били заедно с нея в една стая, и как в едно от тях ме извади от тотален човешки и актьорски срив, само с няколкото думи, които ми каза. Рядко талантлив и скромен човек…А, спомям си как отидох в болницата и й занесох домашно приготвен шоколад, и тя ми се обади да ми каже колко е вкусен. Много тънък човек, винаги съм й се доверявала на усещането за театър, питала съм я какво мисли и тя ми е казвала. И винаги е била страшно точна. Дани…Дани липсва.

DSCF0119

Трудно ли се репетира с Маргарита Младенова? Това, че сте нейна ученичка и асистентка в актьорските й класове в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ дава ли Ви специални привилегии, или обратното, още по- взискателна е към Вас?

Когато репетирам с Грети аз се чувствам като човек, на когото някой дрържи ръката, в най – високия и в най- пълния смисъл на думата, като ученичка, и съм й завинаги благодарна за това усещане. Грети е първият режисьор, който ми се довери и продължава да ми се доверява повече, отколкото аз се доверявам сама на себе си. Това, че съм й асистентка и ученичка не ми дава никакви специални привилегии, обратно – повишава нивото на трудност и на отговорност, естествено. Но ние работим толкова отдавна, че аз вече я разбирам от половин дума. От това не ми е по- лесно в репетициите, но изпитвам някакво особено удоволствие. Не спирам да се въхищавам на търпението, на максимализма, и на любовта към актьора, с която работи. Винаги ще се уча от нея. Грети е незаменима.

И за финал: Усещахте ли Вие и колегите Ви през всичките тези години разлика в начина, по който българската и чуждестранна театрална публика възприема, реагира, оценява спектакъла?

У нас трудно се снема предубеждението на т.нар театрална и „изкушена“ публика, което никак не пречи да се случват онези най- скъпоценни за актьора мигове. Мигове, в които аз съм тя, и тя е аз. Когато публиката ти вярва и върви заедно с теб, тя ти се отблагодарява не с аплодисменти, а с едни тишини, в които се случва невъобразимо нещо, заради които всички ние продължаваме да искаме да сме актьори.

След представлението е предвидена среща на творческия екип с публиката. Побързайте да се сдобиете с билети от касата на театъра на ул. „Димитър Греков“ 2, на тел. 02/944 01 27 и 02 /943 38 90 всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн тук.

ЖУЛИ, ЖАН И КРИСТИН
от Аугуст Стриндберг
Адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Участват: Албена Георгиева, Христо Петков, Мирослава Гоговска
Снимки: Симон Варсано

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2