Заслугите на Вили Бранд

| от |

Той е човекът, който се бори срещу Хитлер и европейските фашисти, помирява Изтока и Запада, кара индустриалните и развиващите се страни да седнат заедно на масата за преговори. Защото се стреми към по-справедлив свят, припомня Дойче веле.

На 7 декември 1970 г. Вили Бранд се отправя към Полша – за подписването на договор за взаимен отказ от използването на сила и признаване на следвоенните граници. Задачата, с която се нагърбва 25 години след края на войната, никак не е лека – той ще е първият германски канцлер, посетил страната, брутално нападната и окупирана от Германия. Варшава е градът, в който националсоциалистите затварят евреите в гето, депортират ги в концентрационни лагери и ги избиват, градът, който е изцяло разрушен през войната. Бранд знае, че за помирението с Полша има нужда от специален жест. За който намира и най-подходящия момент.

wbrandt84276bdbd1

Когато полага венец на паметника на героите от Варшавското гето, Бранд не просто почита паметта на жертвите – той коленичи. И потъва за повече от една минута в спомени. Настава пълно мълчание – чува се само шумът от фотоапаратите. Снимките на коленичилия Бранд обикалят света. И са и до днес сред най-известните мигове от германската история.

„Той, който цял живот се e борил срещу Хитлер, пое бремето – не вината – на миналото на своите плещи“, спомня си политологът Алфред Гросер. Жестът на канцлера се натъква на немалко критики и в Германия, и в Полша, но за целия свят е ясно едно: Вили Бранд олицетворява новата мирна Германия. Година по-късно той получава в Осло Нобеловата награда за мир.

Герой на своето време

Човекът, който впоследствие става канцлер на Германия, е роден на 18 декември 1913 в Любек под името Херберт Ернст Карл Фрам. Дядо му го свързва отрано със Социалдемократическата партия, а по-късно той се присъединява към Социалистическата работническа партия, забранена непосредствено след поемането на властта от Хитлер през 1933. През пролетта на същата година бяга в Норвегия под псевдонима Вили Бранд. И оттам се бори не само против режима на Хитлер, но и срещу всички фашистки управници в Европа, ангажира се и в Испанската гражданска война.

willy_brandt_818

През 1947 Вили Бранд се връща в Германия и цял живот слуша упреци от типа – какво все пак сте вършили цели 12 години зад граница? Посрещат го не без враждебност, но през 1957 е избран за кмет на Берлин – позиция, която във времената на четирите окупационни зони изисква изключителна дипломатичност и гарантира голямо внимание. Не само когато през 1963 Кенеди държи прочутата си реч, в която казва „Аз съм берлинчанин“. През 1966 Бранд става външен министър, след което – през 1969 – канцлер на Федералната република. Налага му се да преживее и политически поражения – като например изидгането на Стената, на което не може да се противопостави. Но има и много успехи със своята „Политика на малките стъпки“, насочена към сближаването на Изтока и Запада. Той нерядко изпада в деликатни ситуации и в епицентъра на враждуващите фронтове. Но когато Берлинската стена пада през 1989, това се дължи и на него. Накратко – става дума за биография, която би могла да се случи само през 20-ти век.

От Изток-Запад към Север-Юг

„Вили Бранд е истински гражданин на света. Той вярва, че целият свят е негова родина и негово задължение като гражданин на света е да превърне този свят в по-добро място“, казва сър Шридат Рампал, който също е гражданин на света – роден в Гвиана, дългогодишен генерален секретар на Британската общност и член на редица международни организации. От края на 70-те години той работи много плътно с Вили Бранд.

Willy-Brandt

Това, което днес е почти забравено, е, че Бранд полага усилия не само за помирението на Изтока и Запада, но и на Севера и Юга. През 1977 президентът на Световната банка Робърт Макнамара планира създаването на независима комисия, която да съдейства за контактите между развитите индустриални държави на север и развиващите се страни на юг. И кой би бил по-подходящ за ръководител на тази комисия от Вили Бранд, който успешно посредничи между Изтока и Запада тогава, когато всички други средства са изчерпани?

Визията за справедливия свят

„Всички развиващи се страни – от Африка до Азия – го приемат и му се възхищават. Бранд се ползва с доверие“, разказва Рампал, който също е членувал в т.нар. „Комисия Север-Юг“. Под ръководството на Вили Бранд политици и учени от 18 държави полагат усилията да открият общия път към установяването на честен световен ред. Както си спомня Рампал: „Естествено имаше моменти, в които изглеждаше, че никога няма да се споразумеем, но Бранд притежаваше изключителната способност да поясни и на двете страни, че е в техен общ интерес да сложат край на разделението на бедни и богати в света“.

Комисията излиза с два доклада – през 1980 и 1982, с които призовава за установяването на честен световен ред. Както отбелязва по този повод Рампал – изискванията на комисията са валидни и до днес: разоръжаване, защита на околната среда, ръст на населението, трансфер на технологиите, права на жените, аграрен протекционизъм. Тъй като и днес в много голяма степен всичко се диктува от националните интереси. „Имаме нужда от личности като Вили Бранд.“ Понеже дори комисията и да не успява да постигне непосредствен пробив, слага началото на един процес и налага тон, който променя отношенията между Севера и Юга.

„Заслугите на Вили Бранд в Европа са големи. И Нобеловата награда му е дадена с право. Това, което той успя да постигне със своята комисия „Север-Юг“, бе също забележително“, убеден е Рампал. „Нобеловата награда не може да се получи два пъти, но той я заслужава.“

 

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.

 
 

Кийра Найтли получи Орден на Британската империя

| от chronicle.bg |

На церемония в Бъкингамския дворец Кийра Найтли получи Орден на Британската империя за работата си в драмата и благотворителността, в която си партнира с WaterAid и Oxfam.

Звездата от „Pride & Prejudice“ получи ордена си лично от принц Чарлз. 

33-годишната актриса позира преди събитието заедно с родителите си и съпруга си Джеймс Райтън. Тя се появи с лимонен костюм от Chanel, розов колан и шапка за завършен външен вид, напомнящ за Мери Попинс. Така изпъкна пред стандартното официално облекло, което обикновено се носи от гостите и награждаваните.

SEI_44256984-de53

Кийра не е сама в това отношение. През ноември Ема Томпсън получи титлата дейм отново на церемония в Двореца, на която се появи в син костюм… и бели маратонки. Поне знаем, че са дизайнерси – с цена от 235 паунда. Самата Томпсън каза в подкаста My Dad Wrote A Porno, че не разбира защо се е вдигнало толкова шум по въпроса.

Около Найтли също се вдигна малко шум скоро, когато тя съобщи, че забранява на 3-годишната си дъщеря да гледа филми на Disney. Като причина тя изтъкна липсата на феминистки ценности в продукциите на компанията. В шоуто на Елън Дедженеръс тя каза, че не разрешава на детето си да гледа „Пепеляшка“ и „Малката русалка“, защото не вярва, че те са независими жени: „Не може да гледа „Пепеляшка“, защото филмът е за това да чакаш богатия мъж да те спаси – не, спаси се сама.“ По-късно обаче актрисата отбеляза, че харесва „Frozen“ и „Moana“.

 
 

В Германия вече има трети пол

| от chr.bg |

Германия официално легализира наличието на трета опция при пола в актовете за раждане. Така страната се превръща в пионер в Европа в признаването на интерсексуалните хора, съобщава АФП.

Така в документите, издавани при раждането на ново дете, освен опиите за мъжки и женски пол ще има и трети вариант, обозначен с „друг“. Това беше гласувано в четвъртък вечерта от Бундестага.

Законовите промени са в отговор на решение на Конституционния съд на Германия от 2017 г., което даде на парламента и на правителството да въведат приемането на т.нар. „трети пол“ до края на 2020 г.

От май 2013 г. досега в Германия беше възможно да не се дава сведение във връзка с пола, като полето за обозначаването му се остави празно. Така в течение на живота си човек можеше да избере мъжки или женски пол, или да не постави отметка.

И други европейски страни, като Холандия и Австрия, са на път да признаят съществуването на трети пол.