Заслугите на Вили Бранд

| от |

Той е човекът, който се бори срещу Хитлер и европейските фашисти, помирява Изтока и Запада, кара индустриалните и развиващите се страни да седнат заедно на масата за преговори. Защото се стреми към по-справедлив свят, припомня Дойче веле.

На 7 декември 1970 г. Вили Бранд се отправя към Полша – за подписването на договор за взаимен отказ от използването на сила и признаване на следвоенните граници. Задачата, с която се нагърбва 25 години след края на войната, никак не е лека – той ще е първият германски канцлер, посетил страната, брутално нападната и окупирана от Германия. Варшава е градът, в който националсоциалистите затварят евреите в гето, депортират ги в концентрационни лагери и ги избиват, градът, който е изцяло разрушен през войната. Бранд знае, че за помирението с Полша има нужда от специален жест. За който намира и най-подходящия момент.

wbrandt84276bdbd1

Когато полага венец на паметника на героите от Варшавското гето, Бранд не просто почита паметта на жертвите – той коленичи. И потъва за повече от една минута в спомени. Настава пълно мълчание – чува се само шумът от фотоапаратите. Снимките на коленичилия Бранд обикалят света. И са и до днес сред най-известните мигове от германската история.

„Той, който цял живот се e борил срещу Хитлер, пое бремето – не вината – на миналото на своите плещи“, спомня си политологът Алфред Гросер. Жестът на канцлера се натъква на немалко критики и в Германия, и в Полша, но за целия свят е ясно едно: Вили Бранд олицетворява новата мирна Германия. Година по-късно той получава в Осло Нобеловата награда за мир.

Герой на своето време

Човекът, който впоследствие става канцлер на Германия, е роден на 18 декември 1913 в Любек под името Херберт Ернст Карл Фрам. Дядо му го свързва отрано със Социалдемократическата партия, а по-късно той се присъединява към Социалистическата работническа партия, забранена непосредствено след поемането на властта от Хитлер през 1933. През пролетта на същата година бяга в Норвегия под псевдонима Вили Бранд. И оттам се бори не само против режима на Хитлер, но и срещу всички фашистки управници в Европа, ангажира се и в Испанската гражданска война.

willy_brandt_818

През 1947 Вили Бранд се връща в Германия и цял живот слуша упреци от типа – какво все пак сте вършили цели 12 години зад граница? Посрещат го не без враждебност, но през 1957 е избран за кмет на Берлин – позиция, която във времената на четирите окупационни зони изисква изключителна дипломатичност и гарантира голямо внимание. Не само когато през 1963 Кенеди държи прочутата си реч, в която казва „Аз съм берлинчанин“. През 1966 Бранд става външен министър, след което – през 1969 – канцлер на Федералната република. Налага му се да преживее и политически поражения – като например изидгането на Стената, на което не може да се противопостави. Но има и много успехи със своята „Политика на малките стъпки“, насочена към сближаването на Изтока и Запада. Той нерядко изпада в деликатни ситуации и в епицентъра на враждуващите фронтове. Но когато Берлинската стена пада през 1989, това се дължи и на него. Накратко – става дума за биография, която би могла да се случи само през 20-ти век.

От Изток-Запад към Север-Юг

„Вили Бранд е истински гражданин на света. Той вярва, че целият свят е негова родина и негово задължение като гражданин на света е да превърне този свят в по-добро място“, казва сър Шридат Рампал, който също е гражданин на света – роден в Гвиана, дългогодишен генерален секретар на Британската общност и член на редица международни организации. От края на 70-те години той работи много плътно с Вили Бранд.

Willy-Brandt

Това, което днес е почти забравено, е, че Бранд полага усилия не само за помирението на Изтока и Запада, но и на Севера и Юга. През 1977 президентът на Световната банка Робърт Макнамара планира създаването на независима комисия, която да съдейства за контактите между развитите индустриални държави на север и развиващите се страни на юг. И кой би бил по-подходящ за ръководител на тази комисия от Вили Бранд, който успешно посредничи между Изтока и Запада тогава, когато всички други средства са изчерпани?

Визията за справедливия свят

„Всички развиващи се страни – от Африка до Азия – го приемат и му се възхищават. Бранд се ползва с доверие“, разказва Рампал, който също е членувал в т.нар. „Комисия Север-Юг“. Под ръководството на Вили Бранд политици и учени от 18 държави полагат усилията да открият общия път към установяването на честен световен ред. Както си спомня Рампал: „Естествено имаше моменти, в които изглеждаше, че никога няма да се споразумеем, но Бранд притежаваше изключителната способност да поясни и на двете страни, че е в техен общ интерес да сложат край на разделението на бедни и богати в света“.

Комисията излиза с два доклада – през 1980 и 1982, с които призовава за установяването на честен световен ред. Както отбелязва по този повод Рампал – изискванията на комисията са валидни и до днес: разоръжаване, защита на околната среда, ръст на населението, трансфер на технологиите, права на жените, аграрен протекционизъм. Тъй като и днес в много голяма степен всичко се диктува от националните интереси. „Имаме нужда от личности като Вили Бранд.“ Понеже дори комисията и да не успява да постигне непосредствен пробив, слага началото на един процес и налага тон, който променя отношенията между Севера и Юга.

„Заслугите на Вили Бранд в Европа са големи. И Нобеловата награда му е дадена с право. Това, което той успя да постигне със своята комисия „Север-Юг“, бе също забележително“, убеден е Рампал. „Нобеловата награда не може да се получи два пъти, но той я заслужава.“

 

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!