Защо жените си падат по плешиви мъже?

| от |

Въпреки че косопадът е  причина за комплекси при мъжете, заедно с намаляването на либидото, са истински кошмар за мъжете, когато става дума за този проблем, жените обаче мислят по различен начин.

Скорошно проучване, обаче показва защо жените си „падат“ по плешиви мъже

1  Ето най-добрите и най-ведрите отговори отговори:

„Плешивият мъж е истински мъж. Така поне знам, че не излизам с дете“.

„Нивото на хигиена при плешивите мъже е наистина високо. Постоянно чисти, редовно се бръснат и разбират женските навици за епилация“.2

„Никога не ми краде шампоана“.

„Плешивите мъже са много секси, а най-добрият пример за това са Джейсън Стейтъм, Брус Уилис и Вин Дизел“.

„Шапките са най-добрите приятели на плешивците, което ни дава по-голям избор за купуване на супер подарък“.3

„Мъжете, които са приели своята плешивост и са я превърнали в секси оръжие са уверени в себе си. Има ли нещо по-предизвикателно от мъж с голямо самочувствие?“.

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от chronicle.bg |

Помните ли златните години на рока? 60-те. Аз не, роден съм близо трийсет и пет години след неговия разцвет. Представям си какво е било и умирам от желание да се докосна до тази атмосфера на всеобща улична еуфория. Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живот днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В дневното предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента беше Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам нейните песни, тези на колегите й, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който маркира най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те.

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете Nicolas, L’amour c’est comme une cigarette, Bye bye Leroy Brown и още много. Никой не беше забравил песните La Maritza, Je n’aime encore que toi и Orient-Express.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгваме си, навън е горещо. Вечер е, прибираме се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща пушек. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да тръгнеш към горящата цигара.

 
 

No Tears Left to Cry на Ариана Гранде е страхотна песен

| от chronicle.bg |

Ариана Гранде пусна в мрежата новият си сингъл – първият след като бе извършен атентат по време на неин концерт в Манчестър през 2017 г.

24-годишната изпълнителка качи видеото на най-новата си песен, No Tears Left to Cry в профила си в Instagram. В емоционалния текст са включени препратки, напомнящи за събитието от миналата година, когато 22 души от публиката бяха убити, а 500 бяха ранени.

Клипът на No Tears Left to Cry е дело на режисьора Дейв Майерс, а продуцент е Макс Мартин. Песента е страхотна с постепенната си смяна от госпъл ритъма към свежо лятно поп парче. А клипът ни препраща в паралелна вселена, малко а ла Blade Runner.

Певицата подгря феновете си с няколко предварителни откъси и постове в социалните мрежи по-рано през седмицата.

От излизането си на 19 април, песента вече има 15 млн. гледания в YouTube, а отзивите за нея са повече от екзалтирани.

Според нас песента е страхотна, но оставяме и на вас да прецените.

 
 

12 лоши книги, които не ви правят читател

| от chronicle.bg |

23 април е денят на книгата: чувстват го като празник онези, които са живели сред страниците на книгите; които са бягали от час в училище, за да смучат думите на Агата Кристи, крили са се сред шубраците на село да поглъщат Стивън Кинг и са изградили отношението си към света, поне отчасти според всичко, което са прочели.

През последните години, може би откакто разцъфтяха социалните мрежи, да четеш стана модерно. Нароиха се всякакви групи за четене, инстаграм профили с книги на фона на морета, поляни и нокти на крака и изобщо четенето стана нещо като доказателство за висок интелект и брилянтен успех сред социума.

Естествено, четенето трябва да се насърчава. Не бива да спираме да си блъскаме главите как да накараме децата да четат с удоволствие, а не да сричат, пуфтейки. Не бива и да спираме да подаряваме книги: техните страници и думи са пътища към други светове и други времена. А и усиленото четене значително намалява риска от правописни грешки от типа на „заболекър“, които станаха все по-видимо явление с избухването на фейсбук.

Не всяка книга обаче може да послужи като параван, зад който да скриете своята посредственост и тъпота. Нали разбирате, номерът не е да четете каквото и да е, а да четете някакви или смислени, или увлекателни, или ценни, или забавни неща.

В галерията ще ви представим няколко книги, чието прочитане не е повод за гордост. Ако, разбира се, сте прочели книгата на Криско от любопитство, но във виртуалната библиотека в мозъка ви стоят и „Майстора и Маргарита“ и „1984“ (например), ОК. Но ако някоя от тези книги е единствената, която сте прочели, по-полека с хвалбите какъв як читател сте.

 
 

Грозните хора печелят повече пари

| от chr.g |

Особено непривлекателните хора печелят повече пари от останалите, са установили учени, след като са проследили развитието на 20 хиляди млади американци в продължение на 13 години.

Изследването е съвместна разработка на специалисти от Лондонското училище по икономика и от Бостънския университет. Изследователите са интервюирали и отчели физическата атрактивност на всеки един от участниците. Тяхното професионално развитие било анализирано от 16 до 29-годишна възраст. От проучването станало видно, че най-грозните печелели повече пари в сравнение с умерено непривлекателните участници.

В много от случаите доходите на екстремните грозници надвишавали тези на нормално изглеждащите, та дори и на атрактивните люде. Според един от авторите на проучването, Мери Стийл, когато хората са по-привлекателни физически, те често са по-отворени към другите и не са толкова съсредоточени в кариерата. Екстровертността им често е тълкувана от работодателите като лежерност. А това веднага се отразява върху доходите им. Докато грозниците се хващат фанатично за службата като удавник за сламка и поради тази причина по-лесно получават повишения.