Защо трябва да отпадне „таванът“ за лечение в чужбина

| от |

Лечение без граници изрази своята подкрепа за отпадане на лимита за лечение на българи в чужбина:

В момента български граждани, навършили 18 години, могат да получат не повече от 180 хиляди лева за лечение в чужбина. Сумата често не е достатъчна за провеждането на животоспасяващи трансплантации. Пациентите са принудени сами да събират остатъка от сумата, а това отнема много усилия и време. А те нямат време.

Важно е да се отбележи, че за да получат финансиране, пациентите преминават през редица проверки и одобрение получават само тези, които докажат, че не могат да получат еквивалентно лечение в България.

Внесено беше предложение за промяна на регламента и отпадане на лимита от 180 хиляди лева. Така всеки българин, одобрен от Комисията за лечение в чужбина, ще може да получи необходимите средства за лечението си.

През март 2012 таванът за лечение на деца в чужбина беше премахнат. Още тогава беше ясно, че въпреки положителните промени, пълнолетните българи са поставени в неизгодна позиция. Вярваме, че аргументът, даден през 2012: “ако даваме на всички, колкото средства поискат, няма да можем да дадем дори и малко на някой, който има нужда от малко, още през март” не е състоятелен. За качествено здравеопазване са необходими реформи, а не компромиси.

За това се присъединяваме към писмото изпратено от пациентските организации, което публикуваме по-долу.

Вярваме, че промените трябва да се случат възможно най-бързо.

ДО

Д-Р ПЕТЪР МОСКОВ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО

Д-Р ВАНЬО ШАРКОВ

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО

Д-Р МАРИЯНА СИМЕОНОВА

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

П И С М О

от

Национален алианс на хора с редки болести,

Федерация „Български пациентски форум“,

Асоциация за детско развитие „Член 24”,

Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,

Асоциация на пациените с малнутриция,

Асоциация „Пулмонална хипертония“,

Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,

Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония

ОТНОСНО: Дискриминиращия чл. 4 от наредба №12 от 22 декември 2011 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т.8 от Закона за здравето издадена от Министерство на здравеопазването.

Лица за контакт:

Владимир Томов, председател на Иван Димитров, председател на

Национален алианс на хората Федерация „Български

с редки болести пациентски форум”

тел.: 0888-323748 тел.: 0893-555956

адр.: София, бул. Драган Цанков №59 адр.: София, ул. Денкоглу №15, вх. Б, ет. 1

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,

В случай, че пациент от България страда от заболяване, което е нелечимо в България, но е лечимо с доказана ефективност в лечебно заведение на територията на държава-членка на Европейския съюз, Чл. 4 от Наредба №12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина постановява, че Министерство на здравеопазването финансира или съфинансира това лечение в размер до 180 000 лв. на пациент за една календарна година. Това ограничение обрича на страдание, необратими увреждания и дори смърт онези пациенти в България, които се нуждаят от тънкочревна трансплантация, комбинирана трансплантация на черен дроб и тънко черво, трансплантация на бял дроб, комбинирана трансплантация на бял дроб и сърце и други мултивицерални трансплантации вследствие на пулмонална хипертония, синдром на късото черво, муковисцидоза и др. заболявания. Посочените трансплантации са медицински стандарт в почти всички държави-членки на ЕС, с доказана ефективност са, но цената им превишава постановената максимална сума от 180 000 лв.

Съществуването на този лимит е необосновано и престъпно, защото:

Този лимит НЯМА МЕДИЦИНСКА ОБОСНОВКА. За финансиране на лечение в чужбина кандидатстват пациенти, за които с писмено становище от изтъкнати медицински експерти е назначено лечение в чужбина, за което няма условия в България. Следователно, за посочените по-горе трансплантации, Чл. 4 от Наредба №12 е в пряко противоречие с медицинската експертиза.
Постановеното ограничение е ДИСКРИМИНАЦИОННО по отношение на посочените български пациенти, несъвместимо е с чл. 2 и 10 от Европейската харта за правата на пациените, както и с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (в сила в целия ЕС от 25 октомври 2013 г.) и изобщо е несъвместимо с основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България – правото на достъп до здравеопазване. Лимитът поставя пациентите със заболявания, водещи до необходимост от трансплантация с по-висока цена в неравностойно положение и в риск от смърт.
Постановеното ограничение е ПРОИЗВОЛНО, няма адекватна обосновка, не се базира на проучване, не е резултат от договорена цена с медицинско заведение в ЕС, не отговаря на цената на никоя конкретна услуга. Доводът, че това ограничение ще доведе до икономии е неадекватен: сумарно, разходите заплащани за период от една или две години от НЗОК за доболнична помощ на пациент с пулмонална хипертония или със синдром на късото черво надвишават цената на трансплантация на тънко черво или бял дроб в чужбина.
Това ограничение поставя тежко болни здравно осигурени пациенти в ситуацията да заплащат стандартно за ЕС лечение с лични средства или да търсят източници на средства с публични благотворителни кампании, което е изобщо несъвместимо с правата на тези хора! Вече има не един прецедент, в който посоченият чл. 4 превръща благотворителността от хуманен акт в административна принуда. Всяка публична благотворителна кампания за такъв пациент злепоставя българските институции в очите на българските граждани.
Съществуващият съответен лимит за лечение на деца в чужбина беше с пълно основание премахнат. Така, в настоящия момент, всеки български гражданин на възраст под 18 г. има право на адекватно лечение, но в момента на навъшване на тази възраст губи своето право на съществуване.

Отпадане на лимита за лечение в чужбина

УВАЖАЕМИ Д-Р МОСКОВ,

УВАЖАЕМИ Д-Р ШАРКОВ,

УВАЖАЕМА Д-Р СИМЕОНОВА,

Намираме, че единственото справедливо разрешение на проблема е:

– лимитът на средствата ДА СЕ ПРЕМАХНЕ като чл. 4, ал. 1 бъде отстранен от Наредба №12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина;

– във всеки случай на пациент, здравно осигурен в България и одобрен от комисия от специалисти за лечение в чужбина, размерът на финансирането на лечението в чужбина да се преценява по ИЗЦЯЛО МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИИ от медицински лица-специалисти в съответната област, а не да се установява без други основания освен от финансови съображения.

Човешкият живот няма цена и лимитирането от 180 000 лева е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ към българските граждани очакващи своето животоспасяващо лечение!

Надяваме се, че Вие, като лекари и отговорни лица, част от системата на българското здравеопазване, осъзнавате ясно значимостта на писмото ни, ще предприемете навременни действия в полза на тези пациенти и няма да позволите те да бъдат изоставени от собствената си здравна система!

Настояваме в спешен порядък да бъде организирана официална среща с Министъра на здравеопазването и ресорния заместник-министър, на която да бъде обсъдено и предложено адекватно решение на проблема.

София, 26 ноември 2014 г.

С уважение:

Владимир Томов,

председател на Национален алианс на хората с редки болести

Иван Димитров,

председател на Федерация „Български пациентски форум“

д-р Радомир Славчов,

Асоциация за детско развитие “Член 24”,

Росица Маврова,

Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,

Елена Димитрова,

председател на Асоциация на пациените с малнутриция,

Тодор Мангъров,

председател на Асоциация „Пулмонална хипертония“,

Радка Йорданова,

Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,

Наталия Маева,

Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.