shareit

Защо се влюбих в Ед Шийрън

| от Жени Колева |

Всичко започна през една мъглива декемврийска вечер в едно тъмно провинциално кино. Тъкмо бях изгледала втория „Хобит” и се готвех да ставам, когато зазвуча I See Fire, докато текат финалните надписи. Останах сама, в изпразнилото се и вече осветено кино, докато не изслушах песента докрай. По пътя към вкъщи, през мъглата, нежният глас, текстът и музиката, която те кара да настръхваш, продължиха да звучат в главата ми.

Видях пламък. И се влюбих в Ед Шийрън.

Бях попадала на името му преди това, но дори да бях чувала негови изпълнения, не съм обръщала внимание или не са ми правили впечатление. Този саундтрак обаче беше не просто в съзвучие с филма, с нощта, а и с мен, че влюбването беше неизбежно.

Когато прави I See Fire за The Hobbit: The Desolation of Smaug Шийрън вече има издаден албум и е придобил световна известност, има номинации за Грами, получил е Брит.

Пътят му до това обаче никак не е кратък (въпреки че все още е на 24) и лесен. Започва да записва независими миниалбуми (ED) още през 2005 г., забелязан е от Джейми Фокс през 2010 г. и докато набира все повече популярност в YouTube прави впечатление и на сър Елтън Джон.

С независимия си No. 5 Collaborations Project, издаден през 2011 г., без никаква промоция достига второ място по продажби в iTunes и малко след това подписва с Asylum/Atlantic Records. Следва и дебютният му албум „+”, който включва синглите The A Team и Lego House, благодарение на които получава сертификат за петкратен платинен албум във Великобритания. Печели и първите си награди Брит.

Световна популярност обаче печели благодарение на Тейлър Суифт, с която и до днес са много близки приятели. Ед взема участие в албума й Red и е неин подгряващ музикант за The Red Tour. През по-голяма част от 2013 г. той обикаля Северна Америка. През есента на същата година участва в три напълно разпродадени концерта в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк, където е хедлайнер.

По това време в него се влюбвам и аз. В гласа, в чаровната усмивка (вижте всички доказателства в галерията). Първоначално беше любов от пръв поглед (или първо чуване по-скоро) с вероятността да остане еднократно увлечение. Не стана обаче така.

Вторият му студиен албум е с името „x” излезе на 23 юни 2014 г. и затвърди позицията му на един от най-нежните изпълнители със смислени текстове и музика, която продължава да звучи в съзнанието дълго след последната нота (за мен включително). От албума продава милиони копия, продължава да трупа награди, а Spotify го обявява за най-стриймван изпълнител в световен мащаб с 860 милиона стрийма на песните му през 2014 г.

Не мога да кажа, че всяка едно от парчетата в „х” ме докосва и ми е любимо. Но изключенията са пренебрежимо малко. До такава степен, че голяма част от песните в албума мога да слушам по десетки пъти, без да ми омръзнат.

А Ед Шийрън постига всичко не само с огромния си талант, но и много труд. Израства във Фремлингъм, Съфолк, в скромно семейство, което обаче му дава възможност да развива музикалния си талант – от 4-годишен пее в църковен хор, по това време започва да учи да свири на китара, а и на пиано. За детството му в тясна къща, но с много музика и смях, светът придобива представа и от официалното видео към песента му Photograph. Там са запечатани и кадри как смутен червенокос тийнейджър с раздърпани дрехи пее и свири на китара на улицата.

Може би това е една от причините Ед да е Ед не само заради музиката. Въпреки нарастващата популярност той остава скромното (на моменти дори срамежливо) британско момче. Без да забравя откъде е тръгнал, той участва в редица благотворителни инициативи. Обича да прави и изненади на свои приятели и фенове, като се включва в техни изпълнения или им прави серенади за специални поводи. Как да не го обича човек?!

Според британските таблоиди от тази есен Шийрън смята да си даде година почивка от записи и турнета и да посвети времето си на работа в благотворителен магазин във Фремлингъм и на превръщането на стар полицейски участък в младежки клуб.

Ако това се окаже истина, за година светът ще трябва да се лиши от един от най-красивите гласове и изумителни музикални таланти в наше време. А през това време моята тръпка към него при всички положения ще остане, защото „виждам огън” в това момче.

 
 
Коментарите са изключени