Защо се влюбих в Ед Шийрън

| от Жени Колева |

Всичко започна през една мъглива декемврийска вечер в едно тъмно провинциално кино. Тъкмо бях изгледала втория „Хобит” и се готвех да ставам, когато зазвуча I See Fire, докато текат финалните надписи. Останах сама, в изпразнилото се и вече осветено кино, докато не изслушах песента докрай. По пътя към вкъщи, през мъглата, нежният глас, текстът и музиката, която те кара да настръхваш, продължиха да звучат в главата ми.

Видях пламък. И се влюбих в Ед Шийрън.

Бях попадала на името му преди това, но дори да бях чувала негови изпълнения, не съм обръщала внимание или не са ми правили впечатление. Този саундтрак обаче беше не просто в съзвучие с филма, с нощта, а и с мен, че влюбването беше неизбежно.

Когато прави I See Fire за The Hobbit: The Desolation of Smaug Шийрън вече има издаден албум и е придобил световна известност, има номинации за Грами, получил е Брит.

Пътят му до това обаче никак не е кратък (въпреки че все още е на 24) и лесен. Започва да записва независими миниалбуми (ED) още през 2005 г., забелязан е от Джейми Фокс през 2010 г. и докато набира все повече популярност в YouTube прави впечатление и на сър Елтън Джон.

С независимия си No. 5 Collaborations Project, издаден през 2011 г., без никаква промоция достига второ място по продажби в iTunes и малко след това подписва с Asylum/Atlantic Records. Следва и дебютният му албум „+”, който включва синглите The A Team и Lego House, благодарение на които получава сертификат за петкратен платинен албум във Великобритания. Печели и първите си награди Брит.

Световна популярност обаче печели благодарение на Тейлър Суифт, с която и до днес са много близки приятели. Ед взема участие в албума й Red и е неин подгряващ музикант за The Red Tour. През по-голяма част от 2013 г. той обикаля Северна Америка. През есента на същата година участва в три напълно разпродадени концерта в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк, където е хедлайнер.

По това време в него се влюбвам и аз. В гласа, в чаровната усмивка (вижте всички доказателства в галерията). Първоначално беше любов от пръв поглед (или първо чуване по-скоро) с вероятността да остане еднократно увлечение. Не стана обаче така.

Вторият му студиен албум е с името „x” излезе на 23 юни 2014 г. и затвърди позицията му на един от най-нежните изпълнители със смислени текстове и музика, която продължава да звучи в съзнанието дълго след последната нота (за мен включително). От албума продава милиони копия, продължава да трупа награди, а Spotify го обявява за най-стриймван изпълнител в световен мащаб с 860 милиона стрийма на песните му през 2014 г.

Не мога да кажа, че всяка едно от парчетата в „х” ме докосва и ми е любимо. Но изключенията са пренебрежимо малко. До такава степен, че голяма част от песните в албума мога да слушам по десетки пъти, без да ми омръзнат.

А Ед Шийрън постига всичко не само с огромния си талант, но и много труд. Израства във Фремлингъм, Съфолк, в скромно семейство, което обаче му дава възможност да развива музикалния си талант – от 4-годишен пее в църковен хор, по това време започва да учи да свири на китара, а и на пиано. За детството му в тясна къща, но с много музика и смях, светът придобива представа и от официалното видео към песента му Photograph. Там са запечатани и кадри как смутен червенокос тийнейджър с раздърпани дрехи пее и свири на китара на улицата.

Може би това е една от причините Ед да е Ед не само заради музиката. Въпреки нарастващата популярност той остава скромното (на моменти дори срамежливо) британско момче. Без да забравя откъде е тръгнал, той участва в редица благотворителни инициативи. Обича да прави и изненади на свои приятели и фенове, като се включва в техни изпълнения или им прави серенади за специални поводи. Как да не го обича човек?!

Според британските таблоиди от тази есен Шийрън смята да си даде година почивка от записи и турнета и да посвети времето си на работа в благотворителен магазин във Фремлингъм и на превръщането на стар полицейски участък в младежки клуб.

Ако това се окаже истина, за година светът ще трябва да се лиши от един от най-красивите гласове и изумителни музикални таланти в наше време. А през това време моята тръпка към него при всички положения ще остане, защото „виждам огън” в това момче.

 

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!