Защо Петък 13-ти е така нещастен?

| от |

Параскевидекатриафобия: страхът от фаталния ден

Когато прочетох преди време една статия, носеща провокативното заглавие: „Може ли Петък 13-ти да бъде опасен за вашето здраве?”, първоначално ме напуши смях. Авторите на пасквила търсеха връзка между количеството на трафика и съотношението му с пътните инциденти. За целта те изследваха две различни дати – едната беше ден 6-ти ден от месеца, а другата – петък, 13-ти. Изследването се надяваше да открие връзка между здравето, поведението и суеверията, които тегнат като прокоба над Петък 13-ти навсякъде по света.

Интересното бе, че изследователите откриха, че докато – логично – по-малко хора се качваха в колите си на фаталната дата, броят на инцидентите на пътя значително бе по-висок от случаите на пътно-транспортни произшествия в датата 6-ти. Какво бе тяхното заключение?

„Петък 13 е нещастен за някои. Рискът от приемане в болница като резултат от транспортен инцидент може да нарасне до 52 %. Препоръчваме ви да си останете у дома”

Параскевидекатриафобите – тези, които са обзети от онзи нездрав, паталогичен, безразсъден страх от Петък 13-ти – в момента са наострили уши, насърчени от доказателството, че източникът на техния сатанински терор може би не е чак толкова нелогичен в края на краищата.

Неблагоразумно е, обаче, да се утешавате с резултатите от само едно научно изследване, особено ако е толкова ексцентрично. Със сигурност тези статистически данни могат да ни разкрият много повече за човешката психология отколкото болното вярване в която и да е дата от календара.

Петък 13-ти -най-разпространеното суеверие

Шестият ден от седмицата и номер 13 определено имат предзнаменователна репутация, която идва още от древните времена. А и тяхното неизбежно появяване от един до три пъти в годината предвещава повече лош късмет отколкото мозъците на лековерните могат да понесат. Според специалистът по фобии (и отнасяйки всичко това към термина параскевидекатриафобия) д-р Доналд Дори, Петък 13 е най-разпространеното суеверие в САЩ в наши дни. Някои хора отказват да ходят на работа на Петък 13-ти; някои няма никога да вечерят в ресторанти на тази дата; много няма да се престрашат да си запишат дата за сватба на тази дата.

Колко американци в началото на 21 век страдат от това състояние? Според доктор Доси, най-вероятно става дума за над 21 милиона души. Ако той е прав, не по-малко от 8% в американците остават в здравата хватка на остарелите суеверия.

А точно колко стари са подобни суеверия е трудно да се каже, защото изучаването им е може би най-неточната наука. По-скоро е игра на налучкване.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.