Защо очакваме „Honeymoon“ на Лана Дел Рей?

| от |

За първи път се срещам с Лана Дел Рей, когато една сутрин по VH1 пускат „Video Games“. Дотогава почти никой не я е чувал и ми отнема време, докато открия името й и повече информация за нея. Няколко месеца след като „Video Games“ става номер 1 в разни класации, Rolling Stone наричат Лана „новото име в музиката, което трябва да чуете“. На пазара вече е вторият й албум „Born to Die“ – втори в нейната кариера, но реално първи с комерсиално разпространение. Първият й албум носи името „Lana Del Ray a.k.a. Lizzy Grant“, както е истинското име на Дел Рей, но скоро след излизането му в iTunes store e изтеглен, тъй като студиото, което го продуцира, не може да си плати за разпространението.

Години по-късно, Лизи, сменила вече официално името си на Лана Дел Рей, откупува всички права на албума и си го преиздава сама. Това, разбира се, се дължи на огромния успех, който “Born to Die” й носи. Той се появява на музикалния пазар през 2010-а, две години след първия й албум, но близо 4 след първия й сингъл изобщо – парчето „Kill Kill“. След огромния комерсиален успех Лана става известна – половината хора я мразят, другите я обожават. Но всеки, когото попитате, има мнение за нея. Много хора твърдят, че не я харесват и обичат да обясняват защо. Лана Дел Рей предизвиква у хората нужда да я обсъждат, точно сега, веднага да ти обяснят защо не я харесват. 

След „Born to Die“ – най-добрият албум в кариерата й до този момент, Лана Дел Рей пуска “Born to die: Paradise edition”, който е подалбум на „Born to Die“, но реално e разделен в два диска и съдържа нови песни. Те са общо 8 на брой, седем излезли с клипове или като сингли – вторият добър албум в кариерата на Дел Рей. След това тя прави турне и леко се скрива. На турнето хората откриват, че Лана някъде вътре в себе си все още е Лизи и всъщност адски я е срам да пее пред публика. Това е проблем в началото на кариерата й, проблем е и сега. Хора, които са я слушали на живо, казват, че след второто парче се отпуска и концертите й винаги минават страхотно.

След две години пауза от „Born to Die“ и “Born to die: Paradise edition”, Лана Дел Рей пуска нещо, което хем може да мине като типично нейно, хем като много различно – албумът „Ultraviolence“. Част от него изтича онлайн предварително и Лана Дел Рей маха изтеклите парчета от албума си, отказвайки да ги пусне официално. Феновете чакат  „Ultraviolence“ с нетърпение и част от тях са разочаровани, когато в крайна сметка го получават. Защото той наистина е много различен от останалите неща на Лана. Тя го описва като „мрачния си период“, макар в личния си живот да е повече от щастлива. Между двата албума тя пуска три кратки филма със своя музика (Poolside, Lana Del Rey и Tropico) и работи с Баз Лърман по песента „Young & Beautiful“, която е написана специално за „Великият Гетсби“, а малко преди излизането на „Ultraviolence“ пуска и кавър на известната песен „Once Upon a Dream“ към филма „Господарка на злото“.

Лично аз предпочитам Лана Дел Рей от „Video Games“ – клип, който тя си е снимала и монтирала сама и който се състои изцяло от хаотични кадри на самата нея и хора, които е видяла. Сега някой ще каже: „Да бе, снимала си го е тя!“ Хората вече отказват да вярват в обикновени истории, стане ли дума за популярни личности. Те отказват да повярват, че зад нещо не се крие непременно някакъв мастър план, който има за цел да ги направи потребителски зомбита. Аз избирам да вярвам на историите. „Video Games“ ми е като начало на есен, като край на любов. Затова я харесвам и до днес.

„Honeymoon“, който е четвърти студиен албум в кариерата на Дел Рей, обещава да върне на феновете старата Лана, онази от „Born to Die“. Не се знае дали това е точно така, защото всичко свързано с албума се пази в дълбока тайна. Знае се само, че премиерата е на 18 септември, албумът ще съдържа общо 14 песни, а  „High by the beach“ е първият сингъл от него, който дава много обещания. Дали ще ги изпълни. Надявам се. До тогава оставам на „Video Games“.

“Honeymoon” излиза у нас от Universal Music.

Снимки: Universal Music, Twitter 

 

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Еднометрова пица търси двама кандидати, за да я изядат безплатно

| от chronicle.bg |

Забравете за 30-сантиметровите пици, които сте свикнали да си поръчвате, защото един пъб в Манчестър има оферта за вас!

Ето я и нея. Пица Маргарита метър в диаметър. Идва с два вида сос. Цената й? 50 паунда. Но има предизвикателство.

Ако двама души успеят а я изядат в рамките на 30 минути, става безплатна и двойката си получава парите обратно.

Супер, нали? За вас не знаем, но ние сме огромни почитатели на този тип предизвикателства, които са доста по-популярни в САЩ.

WhatsApp-Image-2018-10-10-at-09.47.27-1024x1024

„Това е брутално предизвикателство – казва един от опиталите се и провалилите се с пицата. – След само 15 минути се чувствах по-преял, отколкото съм преяждал през живота си.“

Как ви се струва? Имате ли човек до себе си, с когото да се справите с тази пица?