Защо очакваме „Honeymoon“ на Лана Дел Рей?

| от |

За първи път се срещам с Лана Дел Рей, когато една сутрин по VH1 пускат „Video Games“. Дотогава почти никой не я е чувал и ми отнема време, докато открия името й и повече информация за нея. Няколко месеца след като „Video Games“ става номер 1 в разни класации, Rolling Stone наричат Лана „новото име в музиката, което трябва да чуете“. На пазара вече е вторият й албум „Born to Die“ – втори в нейната кариера, но реално първи с комерсиално разпространение. Първият й албум носи името „Lana Del Ray a.k.a. Lizzy Grant“, както е истинското име на Дел Рей, но скоро след излизането му в iTunes store e изтеглен, тъй като студиото, което го продуцира, не може да си плати за разпространението.

Години по-късно, Лизи, сменила вече официално името си на Лана Дел Рей, откупува всички права на албума и си го преиздава сама. Това, разбира се, се дължи на огромния успех, който “Born to Die” й носи. Той се появява на музикалния пазар през 2010-а, две години след първия й албум, но близо 4 след първия й сингъл изобщо – парчето „Kill Kill“. След огромния комерсиален успех Лана става известна – половината хора я мразят, другите я обожават. Но всеки, когото попитате, има мнение за нея. Много хора твърдят, че не я харесват и обичат да обясняват защо. Лана Дел Рей предизвиква у хората нужда да я обсъждат, точно сега, веднага да ти обяснят защо не я харесват. 

След „Born to Die“ – най-добрият албум в кариерата й до този момент, Лана Дел Рей пуска “Born to die: Paradise edition”, който е подалбум на „Born to Die“, но реално e разделен в два диска и съдържа нови песни. Те са общо 8 на брой, седем излезли с клипове или като сингли – вторият добър албум в кариерата на Дел Рей. След това тя прави турне и леко се скрива. На турнето хората откриват, че Лана някъде вътре в себе си все още е Лизи и всъщност адски я е срам да пее пред публика. Това е проблем в началото на кариерата й, проблем е и сега. Хора, които са я слушали на живо, казват, че след второто парче се отпуска и концертите й винаги минават страхотно.

След две години пауза от „Born to Die“ и “Born to die: Paradise edition”, Лана Дел Рей пуска нещо, което хем може да мине като типично нейно, хем като много различно – албумът „Ultraviolence“. Част от него изтича онлайн предварително и Лана Дел Рей маха изтеклите парчета от албума си, отказвайки да ги пусне официално. Феновете чакат  „Ultraviolence“ с нетърпение и част от тях са разочаровани, когато в крайна сметка го получават. Защото той наистина е много различен от останалите неща на Лана. Тя го описва като „мрачния си период“, макар в личния си живот да е повече от щастлива. Между двата албума тя пуска три кратки филма със своя музика (Poolside, Lana Del Rey и Tropico) и работи с Баз Лърман по песента „Young & Beautiful“, която е написана специално за „Великият Гетсби“, а малко преди излизането на „Ultraviolence“ пуска и кавър на известната песен „Once Upon a Dream“ към филма „Господарка на злото“.

Лично аз предпочитам Лана Дел Рей от „Video Games“ – клип, който тя си е снимала и монтирала сама и който се състои изцяло от хаотични кадри на самата нея и хора, които е видяла. Сега някой ще каже: „Да бе, снимала си го е тя!“ Хората вече отказват да вярват в обикновени истории, стане ли дума за популярни личности. Те отказват да повярват, че зад нещо не се крие непременно някакъв мастър план, който има за цел да ги направи потребителски зомбита. Аз избирам да вярвам на историите. „Video Games“ ми е като начало на есен, като край на любов. Затова я харесвам и до днес.

„Honeymoon“, който е четвърти студиен албум в кариерата на Дел Рей, обещава да върне на феновете старата Лана, онази от „Born to Die“. Не се знае дали това е точно така, защото всичко свързано с албума се пази в дълбока тайна. Знае се само, че премиерата е на 18 септември, албумът ще съдържа общо 14 песни, а  „High by the beach“ е първият сингъл от него, който дава много обещания. Дали ще ги изпълни. Надявам се. До тогава оставам на „Video Games“.

“Honeymoon” излиза у нас от Universal Music.

Снимки: Universal Music, Twitter 

 

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

Министърка отиде да ражда с колело

| от chr.bg |

Новозеландската министърка по въпросите на жените Джули Ан Джентър от партията на зелените демонстрира до края на бременността си ангажираност към устойчивото развитие, като предпочете да отиде с велосипед до болницата, в която ще роди, съобщи АФП.

Разстоянието от дома й в Окланд до болницата е 1 км.

„Партньорът ми и аз въртяхме педалите, защото нямаше достатъчно място в автомобила“ – пошегува се Джули Ан Джентър в социалните мрежи, където качи своя снимка на велосипеда. – Това ми осигури също много добро настроение“.

Джули Ан Джентър уточни, че бременността й продължава вече 42 седмици и е отишла в болница вчера за изкуствено предизвикване на раждането.

Говорител на партията на зелените каза днес, че г-жа Джентър още не е родила.

Новозеландското лявоцентристко правителство полага много усилия за налагане на екологичен транспорт.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.