Защо лайковете са по-вървежни от коментарите

| от |

Имате 5000 приятели, но само 10% от тях са активни, когато споделите снимката си. Нещо по-лошо – вече няколко седмици нямате нито един коментар? Какво им става на тия хора, бе? – питате се вие.

На хората нищо им няма, просто не сте част от рутината им – събуждане, работа, нерви, вечеря, лягане. Това, разбира се, е единият вариант, който е и най-естественото обяснение и най-успокоителният за вас.

Но вие знаете, че и това не е съвсем така. Защото 90% от приятелите ви са тотално закачени за социалните мрежи. Приложения на телефона, лаптопа, служебния компютър, които досадно напомнят за себе си, докато сте на среща с тях. Стига се до там, че дори лирическата героиня на Ерика Баду от най-новата й песен „Phone Down” се заканва люто ритуално да съблазни любимия си, за да си изключи смартфона и да не си чати с никого.

Но защо все пак лайковете винаги са повече от коментарите? И защо това така ви дразни?

На първо място, лайковете са най-неангажиращата интеракция, с която можеш да поддържаш връзка с другата страна, без да даваш заявка за нещо повече. Или иначе казано – напомняш, че съществуваш и ласкаеш реципиента. И ако това не е висша форма егоцентризъм, примесена със суета или лицемерие? Същевременно лайка е лесно достъпен – само клик и готово. Бързо, лесно и без празни обещания. Лайковете са по-предпочитани от мъжете отколкото от жените, разкриват редица проучвания. По простата причина, че мъжете си падат по опростената комуникация – харесвам я, но това не значи нищо. А жените предпочитат да вербализират емоциите си, като ги украсяват и със сочна порция емотикони всякакъв вид – лисици, котки, анимационни герои и досадните gif-ове и meme-та.

Второ – лайковете не поставят клопки. Коментарите са си един вид самоизразяване. Нещо като коментарите в социалната мрежа MySpace, която сигурно сте позабравили.

Преди 10 години моята връзка със социалните мрежи започна точно там. Паднах си по възможността да персонализираш профила си с як бекграунд, фонова музика. Имаше повече тврочество в MySpace.

В наши дни Фейсбук и повечето социални мрежи се трансформираха в морален съдник. Затова и все по-малко хора си позволяват да коментират каквото и да било – снимка, статус, камо ли интересна статия. Още една причина с лайковете да се живее по-лесно.

И трето – има лайковете, които понякога са неизбежни. Това са тези от  кумова срама. Те идват под снимките с бебето на комшията, което не познавате. Както и под видеото с ултра сладкия таралеж, който хапва с малката си устичка царевичка. И за случаите, в които си самочеститиш рождения ден със статус.  Това си е своеобразно извиване на ръце и същевременно машина за лайкове. По подобен начин се налага да  звъниш на далечни роднини по телефона на празници – от едното възпитание. Подобни лайкове ще са много повече от евентуалните коментари (тип „много сладко”) – просто защото няма какво друго да се каже.

Да не забравяме и вратите, които отварят  лайковете-свалки, разбира се –  закъде сме без любов?! Мине се не мине време и някоя позабравена звезда от безпаметния запой в дискотеката преди 4 години вземе, че се присети и сътветно  започва  да харесва всички твои снимки. За капак праща й многозначителни онлайн съобщения със съмнителни усмивки, думи,  и за ужас, по цели изречения с палави предложения. (Любима „закачка” –  „Кога ще те открадна?”). Така формулиран въпросът е в разрез с всяка демокрация – не ми предоставя никакъв избор.

Коментари от този сорт няма как да получите, тъй като рядко някой признава на всеослушание за подобен тип флиртове – така че 4 на нула за лайковете.

Оказва се, че лайковете винаги ще са по-вървежни от коментарите, защото са бързи, прости и ясни.

Харесваш конкретната снимка, но не и конкретния човек. Конкретният статус, в който горе-долу някой се е опитал да изрази себе си, освен ако не е плагиатстван, присвоен цитат (рано или късно това се разбира). Лайковете оставят вирутална вратичка за бягство от комуникацията, но същевременно те държат в играта.

Лошото е, че вместо да изпълнява функцията на тефтер за контакти, Фейсбук все повече се превръща в социална секта, на базата на чийто разбирания се съди за самия теб. Чрез лайкове и коментари. От това се пораждат съмнения, комплекси и невротизъм, които със сигурност не са от полза за потребителя.

Позата е толкова голяма, че човек започва да се замисля всеки път, когато  сподели публично дали харесва нещо, или страда за някого, защото може да му се потърси сметка за всички останали случаи, в които не е емпатичен.

Всестранно развита онлайн личност. Хората изглеждат по-красиви, по-умни, но това, уви,  не е реалност.

Защото няма как да си истински щастлив, докато управляваш живота на виртуалния си робот с джойстик от дивана пред телевизора. Независимо от лайковете и коментарите.

 
 

Марша Крос се бори с рак

| от chronicle.bg |

Тази неделя актрисата Марша Крос, позната с участието си в популярния сериал „Отчаяни съпруги“, разкри в пост в Instagram, че се бори с рак.

56-годишната актриса съобщава, че се е подложила на 8-месечно лечение и засега е в добро здраве, но съжалява за загубата на косата си.

Марша, известна най-вече с ролята си на Бри ван де Камп от „Отчаяни съпруги“ получи подкрепата на хиляди свои приятели. След публикуването на първата снимка, трогната от техните реакции, тя написа втори пост: „Справям се добре. Не исках да ви изплаша. Почти осем месеца лечение. Благодаря ви за ЛЮБОВТА. Боже Господи. Разплаквате ме.“  


View this post on Instagram

Love love love Healthy Marcia! Xoxoxo❤️❤️❤️

A post shared by reallymarcia (@reallymarcia) on

 
 

Ариана Гранде за смъртта на бившия си Мак Милър

| от chr.bg |

Ариана Гранде говори публично за смъртта на бившия й приятел Мак Милър като написа в социалните мрежи, че той е „най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава“.

Милър беше намерен в дома си в Калифорния мъртъв на 26-годишна възраст. 

В официалния си акаунт в Instagram 25-годишната Ариана пише, че е обожавала Милър от първия ден, в който го е срещнала, когато била на 19.

„Ти беше най-скъпият ми приятел толкова дълго. Съжалявам, че не успях да поправя или да взема болката ти. Наистина исках. Най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава.“

„Толкова съм ядосана, толкова съм тъжна, че не знам какво да правя“, добавя тя.

За милър се твърди, че умира от свръхдоза, но не можем да потвърдим. Малкълм Маккормик е разказвал за проблема си с наркотиците, особено за сироп за кашлица, в интервюта за медиите и рап текстовете си.

Милър набира популярност с албума си „K.I.D.S.“ през 2010 година и още отрано в кариерата си е известен с парти песните си и клиповете към тях.

По-късно през 2011 година „Blue Side Park“ е пуснат от независим лейбъл и покорява класациите. В по-късни албуми Милър се обръща към джаз и фънк звучене – те са харесвани от критиците, но не стават особено популярни.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.

 
 

Силвестър Сталоун се готви за Рамбо 5

| от chr.bg |

Силвестър Сталоун може и да е на 72 години, но догодина отново ще играе любимия на милиони Рамбо и нищо не може да го спре. За последно видяхме виетнамския ветеран през 2008 година, но ето че другата есен ни очаква и Рамбо 5. Сталоун ни показа в Инстаграм как се подготвя за снимки:

Екшън героят ще трябва да помпа яко, ако иска да се справи с мексиканските картели през 2019 година.

Снимките започват този месец. Слай загатваше на няколко пъти за завръщането на 36-годишния франчайз. В миналото обаче актьорът е заявявал, че се отказва от ролята, защото „сърцето му го иска, но тялото му вече не може да се справи с физическата работа, изисквана от войникът армия“.

След добрият отзвук от Роки Балбоа в „Creed“ на Райън Куглър, който му спечели Златен глобус и номинация за Оскар през 2015 година, мотивацията му май се е върнала, защото очакваме „Creed 2″. И в двата филма обаче Майкъл Б. Джордан върши по-голямата част от бъхтането. В този контекст дали петият Рамбо ще бъде физически интензивен, не можем да предположим.

За разлика от другите старчета в Холивуд, Сталоун поддържа тялото си и успява да участва в още филми. Освен „Creed 2″, който ще излезе през ноември, но се направи „The Expendables“ и се появи в „Guardians of the Galaxy Vol. 2″.