shareit

Защо католическата църква извади тялото на папа Формоз само две години след смъртта му

| от | |

Римокатолическата църква наистина впечатлява със своите закони и идеи. Религията е основна причина за изграждането на обществото, което познаваме днес, но доста често историята ни показва редица случаи на особено нетипични случаи. Историята на папа Формоза е може би такъв случай, в който няма нищо религиозно. Неговото присъстви на чело на католическата църква може да бъде запомнено с редица заслуги, но в историята ще се запомни като единственият папа, който е изваден от гроба, за да получи присъда.

Църквата често може да осъди провинилите се и след смъртта, процесът носи името „Synodus Horrenda“.
В случая се събира синод, който трябва да осъди виновника. Преди средновековните реформи, Ватикана е известен с работата си в услуга на политическите движения. Папата в този период от време е известен със своето влияние и често е обграждан от различни семейства, обслужвайки техните интереси в замяна на различни блага.

След като аудиторията така или иначе се опитва да получи църковната благословия и много често открива различни методи за влияние, подобни наказателни дела не са чак толкова изненадващи. Какви обаче са греховете на папа Формоз.
Длъжни сме да отбележим, че в този период, папа е ставал този, който не се проявява като духовен лидер, а само този, който е най-добре подкрепен от определена фракция. До тук добре, но какво наистина е успяла да подразни неговия наследник Бонифаций VI, че да се организира такова дело?

Според историческите архиви Формоз Портуенски е роден около 816 г. Номиниран е за Кардинал-Епископ през 846 г. от папа Николай I. Неговият живот ще стане малко по-интересен, когато Борис I започва да води своята кампания за покръстването на българите. Първият командирован от Ватикана е Павел Популонски, който открива много благоприятна среда в българския двор. Много скоро ще пише на Николай I да изпрати именно кардинал Фомоз, за да продължи делото по покръстването. Назначаването му за Епископ на България не е одоброне от тогавашния папа, защото законите не позволявали един епископ да се откаже от своята епархия и да поеме ръководството на друга.

Когато Николай I умира, същата молба е изпратена от Борис I и до Адриан II – да получи епископ. Вместо това, Адриан изпраща Формоз във Франция, където има друга задача – да помогне за затоплянето на отношенията между император Лотар и съпругата му. Пътешествието приключва по-рано, защото френският император умира преди бъдещият папа да пристигне. Смъртта на Лудвиг Немски идва с нови задачи за кардинала, той трябва да открие наследника му – Карл II Плешиви, който да се отзове в Рим и да бъде коронован подобаващо от папата. Формоз играе ролята на вестоносец и наистина успява да помогне за коронясването на Карл в Рим през 875 г. Противниците на Карл II, подкрепящи издигането на вдовицата на Лудвиг Немски, бързо и сигурно започват да напускат Рим, очаквайки неизбежната разправа.

През 872 г. Формоз е един от кандидатите за папската позиция и Йоан VIII го разпознава като истински противник. По една или друга причина, кандидатът напуска Рим и бяга, но много скоро се издава заповед, с която всички кардинали трябва да се завърнат незабвно в Рим или да се подготвят за много по-сериозни наказания. През цялото време беглецът не спира да се притеснява от възможността да бъде отлъчен от църквата и да не получи мястото на архиепископ в България. Неговите амбиции за Българското царство са изключително сериозни. Като обвинения над него тегнат ограбвания на манастири, нарушаване на заповеди и заговорничество за превземане на папството. И така по време на Тройнския синод, най-големите кошмари на Формоз се сбъдват, той може да бъде отлъчен или да се закълне във вярност на Йоан VIII.

Jean_Paul_Laurens_Le_Pape_Formose_et_Etienne_VII_1870

Снимка: By Jean-Paul Laurens – Musée des Beaux-Arts, Nantes, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=109877

Когато Стефан VI умира през 891 г. изненадващо за мнозина е избран именно кардинал Формоз. Със стъпването му във власт следват някои кардинални промени и най-вече се обръща внимание към църквата в Константинопол. Патриарх Фотий е свален, а на негово място е издигнат един от племенниците на император Василий I. Мнозина от свалените архиепископи, останали без протекцията на своя лидер, започват да пишат писма до Формоз и се надяват, че ще получат опрощение. Папата е категоричен и заявява, че само миряните могат да получат такова, духовниците трябва да се помолят на Вселенски събор. Междувременно Карл Дебели успява да обедини франкските кралства през 885 г. и с това през следващите години може да се забелязва някаква стабилност. За жалост приказката трае само две години, защото през 887 г. умира и оставя всичко в ръцете на Арнуфл Карантийски.

Арнулф не е добър лидер и много скоро част от неговото владение е предадено на херцог Гвидо Сполето – любимец на католическата църква и известен с редица пререкания срещу лидерите на църквата. Може би корронацията на Гвидо и Ламберт (синът на херцога) е най-неприятната задача от 892 г. Следват някои политически вълнения, в които Гвидо взима сериозно участие и се стига до там, че е готов да тръгне с армия срещу Ватикана. На помощ се отзовава свещения римски император Арнулф, който през 894 г. вече е заел ключови територии, с които охлажда значително апетите на Гвидо.

Същият умира в края на 894 г. и оставя всичко на сина си Ламберт. Наследникът повтаря опита и настоява да бъде коронован. През февруари е коронован, след като сваля императрица Агилтрюда. Малко след последната коронация Формоз умира на 4 април 896 г. и неговият наследник Бонифаций VI ръководи църквата едва петнадесет дена. Делото за греховете му се води през 897 г. от Стефан VII. Ламберт настоява за отмъщение и се отказва от голяма част от Северна и Централна Италия. Делото се провежда в Сан Джовани Латерано и за безумие на всички, тялото стои на специален трон. Обвинен е за действия, извършени още от времето на Йоан VIII. Мнозина го осъждат и за „съмнителни“ отношения с Източната църква, за която толкова много копнеел.

Наказанието е отмяна на всички взети решения, отрязването на три пръста от дясната му ръка, които са използвани за благословия, свалени са папските дрехи и е заровен в римското гробище като чужденец. Това наказание за пореден път не било достатъчно и след това е изровен и хвърлен в река Тибър. Едва Йоан IX ще направи опрощение и ще погребе отново, макар и символично Формоз. По-голямата победа е, че неговите решения се връщат обратно в архивите на Ватикана. При всички положения можем да бъдем категорични, че като епископ в България, Формоз можеше да бъде далеч по-успешен и много по-малко унижаван след смъртта си, ако изобщо се стигне до този момент.

Заглавна снимка: By Cavallieri, 1588 – „Княз Борис Първи“, Наука и изкуство, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3586324

 

 
 
Коментарите са изключени