Защо в Германия се страхуват от тях?

| от |

Те пристигат от България и Румъния с готовността да вършат в Германия това, с което никой друг не би искал да се заеме. И получават най-мизерно заплащане. Германската преса ги нарича „мигранти по бедност“.

На фона на жалките надници на тези хора актуалната дискусия в Германия за минимално заплащане от 8,50 евро на час изглежда сякаш от друг свят, пише „Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг“. Изданието излиза с обширен репортаж от най-голямата кланица в Европа – тази в германския град Реда-Виденбрюк, която осигурява работа на много източноевропейци. Но не само там – навсякъде в Германия могат да се открият ужасяващи истории за модерно робство, посочва вестникът. „Тези чужденци живеят в отчайваща мизерия и са напълно безпомощни срещу своите експлоататори, които в много случаи се оказват техни сънародници“.

0,,17147854_303,00

Хората от периферията

„Берлинер цайтунг“ определя преселниците от Източна Европа като хора, живеещи в периферията на обществото. В България едва 31 процента от ромите работят, в Румъния са малко повече – 36 на сто. Актуално изследване на фондацията на Джордж Сорос показва, че българските роми в Испания изпращат на близките си у дома средно по 164 евро на месец. С тази сума едно средно голямо ромско семейство може да оцелее, посочва изданието.

Основната причина, която кара тези хора да напускат родината си, е тежкото им икономическо положение. Основният им проблем е бедността, а не дискриминацията, се казва в изследването. То показва, че най-дискриминирани се чувстват ромите-преселници в Италия /76 процента/, следвани от тези в Испания /66 на сто/. За сравнение – едва 40 процента от ромите в Румъния и една трета от ромите в България смятат, че са дискриминирани.

Проучването показва и друго: ако у дома ромите карат както са свикнали, в приемната държава се съобразяват много повече с нормите и стандартите. В България например едва 46 на сто от ромското население е здравноосигурено, докато сред българските роми в Испания цели 95 процента имат здравни осигуровки. И още един пример: в България броят на неграмотните ромски деца продължава да расте, а в приемните страни почти всички деца на емигрирали ромски семейства ходят на училище.

0,,16135099_401,00

Заплаха ли са пришълците?

В германските издания продължава и дебатът дали отпадането на ограниченията за работа за гражданите на България и Румъния от началото на 2014 година ще предизвика нова вълна от трудови имигранти. Според „Франкфуртер рундшау“, не е вярно това, че т. нар. мигранти по бедност са заплаха за социално-осигурителната система на Германия. Статистиката сочи, че делът на българските и румънските преселници, кандидатстващи за помощи и други социални плащания, е много под средния за страната. По този повод изданието пита кой е прав – дали вътрешният минисър Ханс-Петер Фридрих, който се опасява от наплив на източноевропейски бедняци от началото на следващата година, или Европейската комисия, която смята, че тези опасения са неоснователни?

Отговорът се съдържа в цифрите: в края на миналата година едва 9,3 на сто от живеещите в Германия българи и румънци са получавали социални помощи. За сравнение – близо 16 на сто от всички чужденци в Германия и 7,4 процента от германците се възползват от социалноосигурителната система на страната, посочва „Франкфуртер рундшау“.

 
 

„As if you are Alain Delon“ и други изрази от ежедневието…на английски

| от chronicle.bg |

От създаването на фейсбук групата „Went the horse into the river“, гениални хора започнаха да превеждат български поговорки и пословици на английски. Ние поемаме щафетата и се ангажираме да преведем професионално някои къде често, къде не чак толкова, употребявани изрази от всекидневната ни реч на родния език на Шекспир.

Ако беше жив, щеше да се смее.

Вижте ги:

  • „Ни лук ял, ни лук мирисал“ – „Neither ate onion, nor sniffed onion“
  • „Ти па си Ален Делон“ – „As if you are Alain Delon“
  • „Страх лозе пази“ - „Fear a vineyard guards“
  • „През куп за грош“ – „Through pile, for penny“
  • „Загрижила се попадията, че израсла на попа брада“ – „The priest`s wife had anxiety that grew up to the priest a beard“
  • „Абе мани…загубена работа“ – „Well money…lost job“
  • „Навря се в миша дупка“ – „He thrusted himself into a mouse`s hole“
  • „Познавам го като майчиното си мляко“ – „I am familiar with this like I am familiar with my mother’s breast milk“
  •  „През девет планини в десета, живеела ламята Спаска“ – „Through nine mountains, to the tenth, lived Spaska the Dragon“
  • „На баба ти хвърчилото“ – „Your grandmother`s kite“
  • „Диван чапраз“ или „Чакаш всичко наготово“ – „Sofa with leeks“ OR „You are waiting everything on ready“
  • „Ще ме цака той с топла бира“ – „He is going to trump me with hot beer“
  • „Тоя ми запали фитила“ – „This guy lit my wick“
  • „Изяж си яденето или и най-малкото цигане ще те набие“ – „Finish your meal or the smallest gipsy will beat you“
  • „Сиренето е с пари“ – „The white cheese is with money“
  • „Пет бири и оркестърът да свири“ – „Five beers and the orchestra to play“
  • „За едното нищо“ – „For the one nothing“
  • „Иди ми, дойди ми“ – „Come to me, arrive to me“
  • „Tи мъж ли си или лукова глава“ – „Are you a man or an onion head“
  • „Не се навирай между шамарите“ – „Don`t put yourself between the slaps“
  • „Голям праз“ – „Big leek“
  • „Мъж като лайно на дъжд“ – „А man like a shit in the rain“
  • „Не става така…от днес за утре“ – „It doesn`t happen like this: from today for tomorrow“
  • „Жив и здрав“ - „Alive and hard“
  • „Взела пици за целия китайски народ“ – „She took pizzas for the whole Chinese people“
 
 

Бил Гейтс ще участва в сериала „Теория за Големия взрив“

| от chr.bg |

Съоснователят на „Майкрософт“ Бил Гейтс ще бъде гост-звезда в предстоящ епизод от комедийния сериал „Теория за Големия взрив“, съобщи Си Ен Ен, позовавайки се на телевизия Си Би Ес.

В предстоящия епизод героинята Пени (Кейли Куоко) ще приеме Бил Гейтс на работното си място, докато нейните запленени от технологиите приятели правят всичко възможно, за да се срещнат с милиардера новатор.

Телевизия Си Би Ес ще поднови излъчването на сериала, който понастоящем е в 11-ия си сезон, на 1 март. По-късно през месеца ще бъде показан епизодът с Бил Гейтс. Технологичният магнат не за първи път гостува в телевизионна поредица. Гейтс преди е бил гост-звезда в епизод от сериала „Фрейзър“, излъчен през 2001 г.

Бил Гейтс не е първата видна фигура от света на науката, технологиите, инженерството и математиката, която гостува в сериала „Теория за Големия взрив“.

Преди него гост-звезди са били астронавтът Бъз Олдрин, видният космолог Стивън Хокинг, основателят на компания „Тесла“ Илон Мъск, съоснователят на компания „Епъл“ Стив Возняк.

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.