shareit

Защо тийнейджърите са толкова луди ?

| от |

Юношеството практически е синоним на поемането на рискове, емоционални драми и всякакви форми на необичайно поведение. До скоро обяснението на този феномен бе психологическо.


От гледна точка на развитие, тийнейджърите се сблъскват с редица социални и емоционални предизвикателства като например началото на раздялата със семейството, това да разберат кой са всъщност и фазата, в която си намират социална среда. Нямаме нужда от психотерапевт, за да осъзнаем, че тези преходи са шокиращи.

2

Но съществува и тъмна страна на юношеството, която досега не беше особено разбирана – резкият прилив на безпокойство и трепет, който изпитваме в тези години. До голяма степен на тийнейджърите им е по-трудно да се научат как да не се страхуват от възрастните или даже малките деца.

Различните части на мозъка съзряват с различно темпо. Оказва се, че частта, която отговаря за страха – амигдалата – се развива много преди предфронталният кортекс, седалището на мотивите и изпълнителният контрол. Това означава, че тийнейджърите имат мозък, който е свързан с повишено усещане за страх и тревожност, но е сравнително слабо развит откъм спокойно разсъждение.

Може би се чудите защо тогава подрастващите се държат толкова нестандартно и поемат толкова много рискове. Като че ли това противоречи на казаното досега. Отговорът се намира в това, че наградният център на мозъка, също като центъра на страха съзрява много по-рано от предфронталният кортекс.

Забавянето в развитието на мозъка обяснява защо много от юношите не са особено податливи на психотерапиите, които целят да ги научат как да не се страхуват.

Това трябва да ни накара да се замислим за повишеното използване на стимуланти сред младежта. Те имат свойството да влошават тревожността в тийнейджърите и да затруднят процеса на преодоляването на страха.

Огромна част от възрастните, които се оплакват от тревожни разстройства споделят, че че те идват точно от младежките им години. Около 20% от юношите в САЩ страдат от някакъв вид психическо разстройство като например пристъпи на паника.

Всички ние, разбира се, изпитваме безпокойство в даден момент от живота си. Това е съвсем нормална емоционална реакция в опасна ситуация. Отличителният белег на тревожното разстройство е устойчивостта на страха, която причинява страх и стрес и по този начин ни пречи да функционираме, дори когато заплахата е отминала.

Изследване на Станфордският университет наскоро показа, че когато на юноши се покажат страшни лица се наблюдава много по-остра реакция в амигдалата, отколкото при децата и възрастните.

Амигдалата е регион погребан дълбоко под кората на главният мозък от който зависи преценката и отговорът ни при заплаха. Тя изпраща и получава сигнали към и от префронталният кортекс относно опасности още преди да имаме време да се замислим над това. Моменталният страх, който понякога изпитване се дължи именно на този процес. След това вече се замисляме и виждаме, че видяното е било безобидно.

Контролът ни върху “алармата” за страх е ограничен. Тъй като префронатлният кортекс съзрява много късно при тийнейджърите се наблюдава този феномен. Обучението срещу страха се формира на базата на сигнали, които запаметяваме. Веднъж разберем ли, че дадено нещо не е опасно, би трябвало да нямаме повече проблеми с него. При тийнейджърите обаче това се случва по-бавно.

1

Професор Би. Джей Кейски от институтът Саклър провежда експеримент, при който са показани квадрати на изследваните. При показването на определен цвят квадрат се пуска плашещ звук. Оказва се, че няма никаква разлика между възрастовите групи.

Когато обаче се опитва да отучи изследваните от това резултатите са съвсем различни. Подрастващите много по трудно се “отучват от страха”.

Един от най-разпространените методи за лекуване на страховете е когнитивно поведенческата терапия, при която субектите се изправят пред страховете си лека по лека, докато не осъзнаят че няма от какво да се страхуват. Парадоксалното е, че при тийнейджърите рискът да се увеличи страха е много по-голям.

От друга страна трябва и да се внимава с антидепресантите/стимулантите. Според официални данни тяхното предписване е скочило петорно в периода 2002-2012 година. Дали именно те не пречат на младите да превъзмогнат страховете си? Истината е, че нямаме представа.

Но за едно със сигурност имаме – младежите не са просто безгрижни рискови персони, те са много уязвими към безпокойствието и страха. Родителите трябва да осъзнаят, че това е част от развитието на децата им и да ги успокоят с факта, че скоро ще премине.

По NYtimes

 
 
Коментарите са изключени за Защо тийнейджърите са толкова луди ?