Защо страхът от ебола е ирационално голям?

| от |

Вероятността вирусът на ебола да се разпространи в Европа не е прекалено голяма. Защо обаче страхът от смъртоносната зараза е толкова голям тъкмо на Запад? Обяснението търсят и психолозите.

Хората интуитивно и емоционално подценяват или надценяват опасностите. Така може да се обясни, защо шест от всеки десет германци изпитват подобни почти ирационални опасения. „Ако мислим рационално, ще стигнем до заключението, че рискът от заразяване с ебола в Германия е минимален. Ние обаче се осланяме на нашата интуиция и често грешим“, казва психоложката Ева Лермер от университета в Мюнхен. Тя се занимава с темата за оценка на рисковете, предава Дойче Веле.

Смъртоносният грип

Защо обаче правим грешка именно при ебола, надценявайки опасността от заразата извън тежко засегнатите страни Сиера Леоне, Гвинея и Либерия? Ортвин Рен е професор по социология в университета в Щутгарт. Той казва: „Годишно в Германия умират между 10 000 и 12 000 души от обикновен грип. Това обаче са само 0,05 процента от всички заболели. Повечето хора знаят, че ще се излекуват бързо“, казва той. По тази причина те не се страхуват прекалено от грипа. В случая с ебола, нивото на смъртността е 70 процента. И естествено това предзивиква страх. Редно е обаче да взимаме под внимание подобни статистики преди да се поддаваме на паника, твърди Ортвин Рен. Според него два от всеки три смъртни случая в Германия се дължат на тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене и обездвижване, а не на смъртоносни епидемии.

Медиите също играят важна роля в надценяването на рисковете от ебола. Почти няма предаване по телевизията и радиото, в което да не се говори за ебола. „Колкото по-често медиите информират за ебола, толкова повече нараства и усещането на хората, че могат да бъдат засегнати непосредствено“, добавя Ортвин Рен. В това се състои и парадоксът: Въпреки, че опасността от зараза с ебола извън Западна Африка е минимална, страховете на хората се усилват. Медиите информират предимно за непредвидимото, за изключението, а не за това, което се случва постоянно. По този начин те допринасят за създавенато на грешни представи за рисковете и опасностите.

Паника от ефира

Над 6 000 километра въздушна линия делят Монровия от Могадишу. Столицата на Сомалия, която е разположена по крайбрежието на Индийския океан, страда предимно от ислямистки терор, а столицата на Либерия край Атлантическия Океан – от ебола. Тази малка разлика явно не е била довидяна от много медии, защото когато в началото на септември един сомалиец пристигна на гарата в Мюнхен с признаци на болест, медийната машина заработи на пълни обороти. Десетки репортери се отправиха към централната гара, медиите заговориха за масирана полицейска акция, за нуждата от изолатор и специални спасителни отряди. Подозрението за ебола обаче много бързо беше отхвърлено като несъстоятелно.

Някои американски медии също преекспонират опасността. Например CNN, от чиито екран в началото на октомври опасността от ебола беше сравнена с тази от „Ислямска държава“. Водещата на предаването Ашли Банфийлд дори попита дали ебола не е биологичната „Ислямска държава“. Тя заяви, че борбата срещу ебола трябва да се води също като тази срещу терористите от „ИД“ – с военни операции в чужбина и високи огради по собствените граници.

… и чиста истерия

Майлс О’Брайън е репортер в научно-образователния отдел на американската обществено-правна телевизия PBS. Той смята подобен маниер на поднасяне не информациите за безотговорен. „За съжаление, конкуренцията в медиите е голяма и някои си мислят, че като преувеличават заплахата ще спечелят повече внимание. Срамувам се от тези колеги“, казва той.

Но страхът отдавна е обхванал и Америка. „Смъртоносният вирус на круизен кораб?“ Звучи почти толкова застрашително, колкото и заглавието на холивудския филм „Змии в самолета“. Американските медии информираха за всяка промяна в курса на кораба, на чиито борд се намираше медицинска сестра, работила с проби на заразени от ебола. Докато и в този случай, лабораторната проба не доказакатегорично, че медицинската сестра не е заразена.

Запазете спокойствие!

„Страхът се разпространява по-бързо от вируса“, казва Александер Кекуле, вирусолог в университета „Мартин Лутер“ в Хале. „Вирусът не се пренася само от това, че сме седяли до някого в метрото, който е имал ебола“, казва Кекуле. „Във всички досега документирани случаи, вирусът се е предал вследствие на пряк телесен контакт, например между лекар и пациент“. Според него, вероятността за заразяване с ебола в Германия е почти равна на нула. Затова е нужно хората да запазят спокойствие и да не изпадат в паника.

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на

 

 

 

 

 

 

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO