Защо руската икономика се оказа в криза?

| от |

Към Русия се движи буря, която ще нахлуе в страната през 2015 година. В една точка съвпадат всички възможни кризи- от финансова до демографска. Икономистите смятат, че времето е подходящо за реформи, но очакват властите все повече да се отдалечават от пазарните методи на управление, пише „РБК Daily”.

„Бурята и сега я има” смята ректорът на Руската академия по народно стопанство Владимир Мау, изброявайки сегашните предизвикателства: петрол, геополитика, санкции, слаби инвестиции, намаляване на трудоспособното население, слаба производителност и изчерпване на модела на икономически растеж от последните 10 години.

„Да се предотвратят част от проблемите можеше чрез реформи. За това се отвори възможност по време на кризата от 2008-2009 година. Но тогава пожарът просто беше потушен с пари. Сегашната криза е продължение на тогавашната. Ние преодоляхме кризата от 2008 година като преиндексирахме работните заплати и обезпечихме „потребителския изход” от нея”, добавя ръководителят на департамента по анализ и прогнози на макроикономическите процеси в ЦМАКП Дмитрий Белоусов. / Агенция Фокус

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

PAPER TIME – дърво, хартия, прах

| от PAPER TIME |

От днес до 9 юни галерия и арт депо Червената точка представя най-новата си експозиция „PAPER TIME – дърво, хартия, прах“.

Изложбата разглежда хартията като времето, стъпвайки на размислите за времеот н аАлбер Камю. Времето се „ползва от нашата разсеяност“  е цитатът – отправна точка на подбора в изложбата.

Хартията като времето попива всичко – и случайното мастилено петно, и премерената мисъл. И прозрението, и дълго търсения жест.  И импровизирания щрих, и пълнотата на една преживявана  визия.

Живопис - Невена Дернева

Хартията като времето има силата да променя и да се променя.

Галерията търси доказателство за това в картините на Невена Дернва, създадени от хартия на прах, и в „Хартиените стаи“ на Кирил Якимов /живопис върху амбалажна хартия/.

Прозорците в неговите творби са като облепени – виждаш и не виждаш през тях.

Общата идея се допълва от рисунките на Слав Недев – цветни открития, вдъхновени от случайно попаднала ценна хартия. Колаж с оживелите дървета на Витоша, които отвисоко наблюдават града ни и нас, подчертава тленноста на хартиеното време, обвило накъсаното ни ежедневие. А намачканите каот лист хартия мисли, издълбани от Даниел Мирчев в дървото, нямат нужда от думи за своята история.

Колаж - Луиза Де Донато

„Хартиено време“ е до голяма степен случаен проект, признават от галерията, но и той като времето, независимо от случайността, има щанса да остави следи, по-дълги от врметраенето н аизложбата. А тя, както казахме, е до 9 юни. До тогава в арт депо „Червената точка“ ще видите:

Невена Дернева – картини от хартия на прах

Луиза Де Донато – колаж – хартия на платно,

Кирил Якимов –живопис,

Слав Недев – гваш и темпера на Velké Losiny®;

Даниел Мирчев – релеф в дърво.

PAPERTIME

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.

 
 

Дори листата на сватбата на принц Хари ще са с кралски корени

| от chr.bg |

Дори листата в цветната украса за сватбата на принц Хари с Меган Маркъл ще са с кралски корени.

Филипа Кредок, лондонската цветарка, избрана от принц Хари и Меган Маркъл да направи дизайна на цветната украса за церемонията на 19 май, заяви че папратите и клонките от бяла бреза, английски дъб и бук ще са от големия парк на замъка Уиндзор.

„Листата са основата, те са мястото, от което дизайнерите започват. Цветята са просто допълнението върху останалото. Всъщност листата и клонките в много висока степен определят дизайна“, обясни тя.

Уиндзорския голям парк е едно от откритите публични пространства, притежавани от британското кралско семейство. Той се простира 1942 хектара и е покрит с гъста растителност.

Уилям Завоевателя ловувал там през XI век. Тогава паркът бил гора. Крал Чарлз II облагородил територията през XVII век. Кралица Виктория и съпругът й принц Албърт, чиято кончина тя ще оплаква цял живот, са били едни от големите благодетели на парка.

Прадядото на принц Хари, крал Джордж VI посадил 60-те дъба в чест на коронацията си през 1937 г. Друга редица дъбове прославят дядото на принц Хари, принц Филип. Именно тук кралица Елизабет II отпразнува 80-ия си рожден ден.

На церемонията в събота ще има още рози и божури, съобщиха от замъка Уиндзор. Отвъд тази информация, обаче Кредок и градинарят на Уиндзорския голям парк Джон Андерсън запазват почтително мълчание.

„Има мигове, в които се фокусирам върху това, че става дума просто за още една поръчка, така че все едно работя за която и да е от другите ни двойки, Разбира се, отстъпваш крачка назад и виждаш грандиозността на всичко,“ – разказа Кредок. „Това е огромна възможност и ние сме невероятно привилегировани“, добави тя.