Защо Москва не се тревожи от „Ислямска държава“

| от |

Русия не вярва, че коалицията на САЩ срещу „Ислямска държава“ е нещо повече от книжен тигър. Москва има и собствени причини да се дистанцира от участие в тази коалиция, смята политологът Иван Преображенский.

Съобщенията, че Русия се е уговорила със САЩ за размяна на разузнавателни информации, свързани с групировката „Ислямска държава“, предизвикаха шумен скандал в Москва. Руското министерство на външните работи опроверга тези съобщения толкова категорично, че стана ясно едно: властите в Кремъл са готови единствено на неофициална подкрепа за операцията „Непоколебима решимост“, пише Дойче Веле.

Краен антиамериканизъм

Първата и главна причина за това поведение е, че не друг, а САЩ станаха инициатори на борбата срещу джихадистите. Антиамериканизмът сред руските ръководители, за съжаление, е станал толкова силен, че самото участие на американци в какъвто и да е проект, прави невъзможно присъединяването на Русия към него. Разумно ли е това? Едва ли – включително и от гледна точка на т.нар. реална политика, станала напоследък толкова модерна в Русия. Последното изявление на министъра на външните работи Сергей Лавров е красноречиво доказателство за това, че дори и да ставаше дума за отбрана от някакво застрашително нашествие на марсианци например, Кремъл пак би отказал да си сътрудничи с американците. „По-добре да станем обект на извънземна агресия, отколкото да се доверим на „ястребите“ от Пентагона“, заяви той.

Втората причина, която изтъква Москва, е аморфността на антиислямистката коалиция. Това трудно може да се оспорва. В момента това е просто коалиция на думи. Тя няма генерален щаб, нито утвърден списък на участниците и потенциалните съюзници. На трето място, мнозинството руснаци са убедени, че САЩ сега си плащат за грешките, които допуснаха при свалянето на авторитарните режими в Северна Африка и Близкия изток. И действително, американците допуснаха прекалено много грешки в Ирак и Афганистан, в Сирия и Египет, а и твърде често влизаха в тактически съюзи дори с ислямистите.

Русия не се чувства застрашена от „Ислямска държава“

Не на последно място, президентът на Сирия Башар Асад си остава съюзник на Кремъл. В това, че Асад (а не и американците), е единственият виновник за създаването на „Ислямска държава в Сирия и Леванта“, вярват само отделни московски експерти. В Кремъл със сигурност знаят, че бойците от „ИД“ посочват Русия като една от главните си цели. Изглежда обаче руските власти са напълно уверени в надеждността на собствените си специални служби. Явно не ги безпокои особено и това, че в Сирия и Ирак воюват около 800 руски граждани, сред които има немалко ветерани от войните в Чечения. Там воюват и доброволци от други региони на Северен Кавказ, а също и от Башкирия и Татарстан. Ако радикалите пожелаят да се завърнат в Русия, с тях ще трябва да се справят тайните служби и полицията. Необяснимо е защо Кремъл не се смущава от тези факти, при положение, че в Москва вече бяха извършени терористични нападения, организирани от ислямисти от Северен Кавказ.

Прагматизмът на Кремъл

Кремъл обаче е прав, че вероятността за пряка военна заплаха, включително и в региона на Средна Азия, засега е минимална. Поне докато са живи казахстанският президент Нурсултан Назърбаев и узбекският му колега Ислам Каримов. Техните държави са единствените в „санитарния кордон“ около Русия, откъдето може да възникне ислямистка заплаха. „Ислямска държава“ трудно може да стигне до границите на Русия от друго място. Твърде много препятствия има по пътя дотам – Азербайджан, Армения, Иран, Турция. При това списъкът е непълен.

Така че, от нейна гледна точка, Москва заема прагматична позиция. Тя ще стои настрана от схватката на Запада с войнстващия сунитски ислям и ще помага, само когато й е изгодно. Едва ли има нещо или някой, който да принуди Кремъл да промени гледната си точка, освен ако ситуацията не се изостри дотолкова, че САЩ да сключат военен съюз с Иран и да присъединят и Турция към коалицията. Тогава, разбира се, Русия няма да може да стои повече настрана. Засега обаче министерството на външните работи на Русия продължава да настоява за това, САЩ да съгласуват с Асад бомбардировките срещу позиции на „ИД“ в Сирия. А междувременно Москва ще продължи да търгува с оръжие със същия този Асад, с иракските власти и с кюрдските бойци. Но обмен на разузнавателни информации със САЩ така и няма да има. Поне дотогава, докато Кремъл не престане да вижда „дългата ръка на Запада“ като причина за всичките си икономически и политически неудачи.

*Иван Преображенский е политолог и координатор на проекта „Московски политклуб“, както и постоянен участник в германско-руския форум „Петербургски диалог“.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Арестуваха шефа на Audi заради „Дизелгейт“

| от chronicle.bg |

Главният изпълнителен директор на Аudi Руперт Щадлер е арестуван в Германия във връзка с „Дизелгейт“.

Към момента той е най-високопоставеният служител, задържан във връзка със скандала с вредните емисии, който беляза Volkswagen.

Шефът на луксозната марка на Volkswagen е бил задържан заради „манипулациите с показанията за отделяните газове от дизелови коли на групата“.

Прокурорите казаха, че „заповедта за арест е на база опасения за укриване на доказателства”, а от Audi потвърдиха новината за ареста и допълниха, че „г-н Стадлер е невинен до доказване на противното“.

Volkswagen Announces Financial Results For 2016

Припомняме, че през 2015 г. Volkswagen призна, че е използвала софтуер, за да манипулира резултатите на тестовете за вредни емисии на автомобили с дизелови двигатели в САЩ. Това отприщи най-голямата криза в историята на компанията и повдигна дискусии относно регулациите в автоиндустрията.

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.