Защо Крим не може без Украйна

| от Chronicle.bg with DW |

Ток, вода, газ, храни: Крим все още се снабдява почти изцяло от Украйна. След референдума в неделя това може да се промени радикално, пише Дойче веле. Дали Украйна няма да лиши полуострова от тези жизненоважни за него ресурси?

Тази неделя населението на украинския полуостров Крим ще гласува на референдум за евентуалното си присъединяване към Русия. Почти сигурно е, че мнозинството ще одобри това предложение. Но дори формално Крим да се отдели от Украйна, по отношение на енергийното снабдяване полуостровът е почти изцяло зависим от нея. Инфраструктурните връзки за снабдяване с вода, газ и електроенергия преминават по тесен провлак, свързващ полуострова с континенталната част на страната. Достъп до полуострова откъм Русия засега няма – с изключение на една фериботна връзка през Керченския проток. „Крим може да се снабдява единствено от континентална Украйна. Това няма да се промени, даже и Крим да стане част от Руската федерация“, посочва Габриеле Бауман, ръководителка на киевското бюро на фондация „Конрад Аденауер“.

Зависимости

Снабдяването на Крим е било проблематично и преди – например през 1954 година, когато полуостровът става част от тогавашната Украинска съветска република. „В онези години присъединяването се извършва по чисто икономически причини – тъй като не е имало начин полуостровът да бъде снабдяван с ресурси от съветска територия“, казва Волфрам Ребок, председател на Управителния съвет на Европейско-украинската енергийна агенция. Онова, което навремето е изтълкувано като „подарък“ на Хрушчов за украинците, де факто е било наложително, за да се реши енергийният проблем на Крим.

И в наши дни Крим е почти изцяло зависим от Украйна, особено що се отнася до снабдяването с вода. Климатът на полуострова е сух и горещ, през лятото там пресъхват повечето реки и потоци. Поради което над 80 процента от водата за Крим идват от река Днепър в Украйна. Така нареченият Севернокримски канал „прихваща“ водите на Днепър край Каховка, след което преминава през Перекопския провлак и се разклонява из цял Крим.

Полуостровът консумира годишно около 1 200 мегавата електроенергия. На негова територия има четири ТЕЦ-а, но тяхното производство покрива едва една десета от необходимата енергия. Останалите 90% идват от континентална Украйна – пак през Перекоп и полуостров Чонгар. Същото важи и за 90% от всички хранителни продукти и индустриални стоки – и те пристигат от Украйна.

Крим се радва на известна независимост единствено по отношение на снабдяването с газ: украинското държавно предприятие „Черноморнефтегаз“ добива природен газ и петрол от Азовско море. Оттам идват близо две трети от необходимиия природен газ. Останалите количества пристигат по газопровод, който преминава през украинска територия.

Единственият изход

След евентуалното присъединяване на Крим към Русия снабдяването на полуострова може да се окаже доста проблематично. Тъй като Перекопският провлак се намира на украинска територия, Киев би могъл да спре подаването на вода за Крим. В такъв случай жителите на полуострова – близо 2 милиона души, ще се окажат в безизходна ситуация. „Предполагам обаче, че снабдителните трасета няма да бъдат прекъснати“, казва Волфрам Ребок от Европейско-украинската енергийна агенция. „Едва ли някой ще посмее да предизвика подобна хуманитарна катастрофа“, посочва експертът.

Към това се добавя и друго: колкото Крим е зависим от континентална Украйна, толкова и самата Украйна е зависима от Русия. Затова е очевидно, че трябва да се стигне до някакво споразумение. „Всяко прекъсване на снабдяването ще доведе до ответни реакции – включително от страна на Русия, която при това положение би могла да спре доставките на газ за Украйна“, казва Ребок.

Казано накратко: единственият изход е споразумение с Украйна – поради простата причина, че липсват алтернативни пътища за снабдяването на Крим. Първите опити за намиране на изход от тази ситуация датират от 90-те години на миналия век, когато се говори за изграждането на мост към Русия. Покрай сегашната криза този сценарий отново стана актуален. Както обяви руският премиер Медведев, ако Крим стане част от Русия, мостът навярно ще бъде построен. Съоръжението с дължина близо 4,5 километра ще струва около 24 млрд. рубли – или близо 500 млн. евро. А осъществяването на подобен гигантски проект би отнело години.

 

 
 

Най-гледаните филми у нас този уикенд

| от chr.bg |

Продължението на приключенията на супергероя Уейд – „Дедпул 2″, съвсем очаквано се хареса най-много на зрителите, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Филмът, изпъстрен с цветни и недотам прилични фрази, в който героят на Райън Рейнолдс се появява и без гащи, е гледан от 31 212 зрители и има 338 852 лева приходи за първите три дни у нас.

На второ място след десет дни на екраните продължава да е българският „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, позната и от телевизионния сериал, е гледано от вече 25 331 зрители и има 212 686 лева приходи.

Трета позиция е за престоялия три уикенда на първо място „Отмъстителите: Война без край“. Битката на супергероите от комиксите на „Марвел“ с титана Танос е гледана от общо 133 814 зрители и има 1 528 337 лева приходи след четвъртата седмица по екраните у нас.

Комедията „Зад борда“ е на четвърто място в топ 10. Филмът с Еухенио Дербес и Ана Фарис в главните роли, който повтаря сценария на едноименната комедия от 1987 година, но с разменени роли на героите, е гледан от 8 491 зрители и има 86 179 лева приходи за десетте дни у нас.

На пето място е екшън-комедията „Такси 5″. Познатата история, в която банда крадци обичайно са преследвани от полицията и таксиметров шофьор, но този път с наполовина нови герои, е гледана от 71 440 зрители и има 627 251 лева приходи след месец и половина по екраните у нас.

Шесто място е за „Зайчето Питър“, създаден по едноименната книга на Биатрикс Потър, излязла през 1901 година. Игрално-анимационната история за взаимоотношенията между палавия заек и фермера Макгрегър е гледана от 82 498 зрители и има 676 236 лева приходи за двата месеца у нас.

На седма позиция сред най-гледаните филми у нас е „Пчеличката Мая: Игрите на меда“. За петте седмици по екраните у нас продължението на пълнометражната анимация отпреди четири години е гледано от 21 118 зрители и има 190 833 лева приходи.

Осмо място заема екшънът „Rampage: Унищожителите“, създаден по видеоиграта от 80-те години, в която маймуни и чудовища разрушават градовете. Филмът с Дуейн Джонсън е месец и половина на екраните и за това време е гледан от 42 332 души и има 460 951 лева приходи.

На девето място е комедията „Диагноза: Секси!“. Историята, в която героинята на Ейми Шумър след удар във фитнеса се превръща в най-красивата жена в собствените си очи, е гледана от 13 222 зрители и има 119 529 лева приходи за месец на екраните у нас.

Руската анимация „Сръчковците: Строго секретно“ е на десето място по зрителски интерес. Разказът за това как миниатюрните същества, живеещи в уредите и машините, трябва да спрат своят другар Файер преди да пусне енергийната гривна, която може да разрушава всичко, е гледан от 6 166 зрители и има 49 212 лева приходи за трите седмици у нас.

Трите останали премиери от миналия уикенд са извън първите десет най-гледани филма. Унгарският „За тялото и душата“, който беше номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм тази година, е гледан от 929 зрители и има 6 840 лева приходи. Българската детска история „Случаят Кюри“ на Андрей Хадживасилев е гледана от 205 зрители и има 1 032 лева приходи. Руската драма „Собибор“, направена по действителната история за едноименния концентрационен лагер през 1943 година, е гледана от 218 зрители и има 1 646 лева приходи.

 
 

КНСБ: „Опа, грешка, сори, на четиричленно семейство му трябват 2,40лв. на месец“

| от chronicle.bg |

„Вярно, че обявихме, че 2340лв. са достатъчно за четирима души, за да си живеят добре, но се оказа, че сме допуснали грешка в изчисленията и всъщност на едно семейство са му необходими 2,40лв. на месец“, казаха от КНСБ.

На въпрос на адекватен журналист дали тази сума не е малко занижена, представителите на синдиката отговориха:

„Всъщност не. 2,40 е цената на 30литра домашно вино, а след щателни проучвания нашите експерти установиха, че българите реално нямат потребност от друго. Българската пирамида на Маслоу е малко по-различна, защото нашенците открай време са корави“.

Според изчисленията 60 стотинки са достатъчни за една човешка единица, за да живее нормално.

„Ако някой получава под тази сума, можем да помислим и за социални помощи. С по-малко от 60 стотинки на месец в България не може да се живее нормално. Все пак едно пакетче дъвки е 1,10, а един билет за градския транспорт – 1,60.“, категорични са от ведомството.

2,40лв. е оптималната сума за четиричленно домакинство. Тя покрива всички базисни потребности, без да разглезва.

„А какво правим тези, чиито жени искат да ходят по молове?“, пита един от четиримата протестиращи пред парламента, който застана зад идеята, че за да се отглеждат българчета, е необходимо главата на семейството да взима поне 48лв. заплата.

„Моловете са зло. По-добре насочете жената към по-здравословни забавления“, отговориха от Института по изследване добруването на българите.

*Текстът е художественица измислица – плод на въображението на автора

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.