Защо добрината спрямо бежанците е тиха, а омразата крещи?

| от |

Ценностен или политически за България е въпросът за имигрантската криза? Какви са уроците за Арабския свят от промените в Централна и Източна Европа след 1989? Един материал на Георги Папакочев за Дойче веле.

0,,17197992_303,00

Политици и представители на неправителствени организации, политолози, журналисти и експерти търсиха отговорите на тези и други въпроси на четвъртата „Софийска платформа“. Дискусионният форум е създаден през 2011 година от тогавашния външен министър на България, а сега специален представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов, и се ползва с подкрепата на организации и институции като Европейския парламент и представителството на ЕК в София, Европейския съвет за международни отношения, германските фондации „Конрад Аденауер” и „Ханс Зайдел”, културната фондация „Алианц” и други.

Къде зимуват бежанците?

Бушуващата в Сирия гражданска война и сложните хуманитарни проблеми, свързани с нея, се превърнаха в основен акцент на обсъжданията. Българската еврокомисарка за хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева припомни, че половината от десетките хиляди сирийци, избягали от войната към Европа, вече са намерили убежище в Германия и Швеция. Отново Германия е най-големият финансов донор за хуманитарни и омиротворителни цели – с 2,7 милиарда долара, следвана от Турция с 2 милиарда. И докато в някои държави бежанците се интегрират лесно (Германия, Швеция) то в други страни те въобще не са интегрирани, живеят в гета и постепенно се превръщат в проблем за местните общности. В този контекст бежанците в България също са изложени на ксенофобски настроения, подчерта еврокомисарката.

0,,17200054_401,00

Гласът на доброто

Голямата ирония е, че тези настроения в България спрямо сирийците се превръщат в антибългарски настроения в страните от ЕС. А трябва да се разбере, че става дума за държава, изправена пред огромни икономически затруднения, и за страна, в която хората са изтощени от икономически, политически и всякакви други трудности и твърде лесно се поддават на внушението „Ето, това е врагът!”, бе подчертано на конференцията.

Кристалина Георгиева припомни за стоте специалисти от ЕС, които цяла година ще помагат на българските власти за регистриране и обработването на данните на имигрантите; за материалната помощ, която Словакия, Словения, Унгария и Австрия вече оказаха на страната; за финансовата подкрепа на ЕС, която вече е в ход; както и за съдействието, което европейската организация Фронтекс ще предостави по охраната на границата. „Знам, че в най-тежкия момент винаги се проявяват най-добрите хора. Тяхната добрина обаче и тиха, докато омразата крещи. Затова ако искаме да има надежда, трябва да издигнем високо гласовете на доброто и това да бъдат гласовете, които ни ръководят”, призова българската еврокомисарка.

Да помогнеш в беда

За България потеглилата към Европа бежанска вълна е двойно предизвикателство, смята специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов. Най-доброто, според него, е да се помогне на тези хора да бъдат колкото е възможно по-близо до сирийската граница за да могат да се върнат обратно в страната си и да възстановят живота си колкото е възможно по-бързо след края на конфликта.

0,,17090875_401,00

От друга страна въпросът как се справяме с влизащите в страната сирийски бежанци е ценностен въпрос, не само въпрос на политика. Обществото винаги е помагало на хората в беда – в българското съзнание това е генетичен код: българското общество прие бягащите от Турция арменци, интегрира ги и им помогна да станат наши съграждани; страната спаси своята еврейска общност като не я даде на Хитлер през Втората световна война; в края на 80-те години, след като комунистическия режим предприе агресивна кампания срещу българските мюсюлмани и турци, първото, което се случи след промените, беше възстановяването на правата и имената им. „Нима всичко това ни направи по-малко българи? Напротив, то ни направи по-силни, по-способни да реаграме правилно на онова, което се случва около нас“, посочи Младенов.

„Перфорираната” турска граница

А какво би могла да направи Турция за спиране на бежанския поток от Сирия? „Не виждам начин това да стане с някакви мерки по сигурността“, каза пред ДВ политологът от истанбулския университет „Кадир Хас” доц. Ахмет Хан. Както е известно турското правителство следва политика на отворените врати, а докато в Сирия бушува гражданската война потокът от бежанци към Турция ще продължава да нараства, казва той. И добавя, че дори и турските власти да решат да затегнат малко бежанския режим, границата между Сирия и Турция няма да бъде затворена, а ще си остане „перфорирана” за бягащите от войната, смята Ахмет Хан.

 
 

Дженифър Анистън: Момчетата не искат да има продължение на „Friends“

| от chronicle.bg |

Дженифър Анистън разкри, че мъжката част от актьорския колектив на „Friends“ е отговорен за липсата на продължение на сериала. 

Самата Анистън също няколко пъти в миналото е казвала, че не иска да участва в евентуално продължение на легендарния сериен филм, но мнението й в последно време е противоположно. След като Рейчъл не на лице, остава само да убедим Мат Лебланк, Дейвид Шуимър и Матю Пери.

Актрисата гостува на „The Late, Late Show“, за да промотира „Dumplin“ – новият филм на Netflix, в който участва. Там тя сподели с водещия Джеймс Корден: „Слушай, с момичетата бихме се радвали да го направим отново, но момчетата не са толкова развълнувани от идеята по някаква причина – не знам. Затова просто решихме да направим римейк на „The Golden Girls“ след 40 години.“

Режисьорът на „Friends“ Кевин С. Брайт разказва как Дженифър е била готова да напусне телевизията изцяло след като е шефовете й са поискали първо спинофът на сериала да бъде с нейно участие, но след това са заложили на Лебланк (който в последствие се излага с „Joey“).

Разбира се, имало е разговори за завръщането на „Friends“ на екран. Но Брайт смята, че това никога не трябва да се случва, споделяйки реплика на Дейвид Крейн, а именно: „Група 50-годишни да се мотаят в кафене просто ще изглежда жалко“. Така фенски мечти и надежди на 10 години бяха тотално разбити.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Вижте кратко филмче от „LEGO Movie 2″

| от chronicle.bg |

В „Emmet’s Holiday Party: A LEGO Movie Short“, ново кратко филмче от „LEGO Movie 2″, Емет (Крис Прат) празнува коледните празници.

Първият „The LEGO Movie“ излезе преди 4 години и опроверга очакванията като разби боксофис класацията, давайки начало на франчайза. Втори филм от поредицата беше започнат скоро след успеха на първи, но се отложи няколко пъти заради пренаписвания на сценария и смяна на режисьора. Това обаче вече е в миналото и „The LEGO Movie 2: The Second Part „, както е цялото му име, вече е кажи-речи готов и излиза през февруари. Сценарият е на Фил Лорд и Крис Милър, които написаха и първия, а режисьор е Майк Мичел от „Sky High“ и „Trolls“.

Действието се развива в реално време, тоест 5 години след събитията от първия филм. В Бриксбърг обаче нещата никак не са розови. Малките граждани все още се справят с последствията от Taco Tuesday, които кулминираха с инвазията на извънземните от Дупло. Разбира се, това няма да спре Емет да внесе малко зимна празнична идилия.

Warner Bros. пуска клипчето само в интернет и то няма да се показва по кината. То по чудесен начин налива масло в огънените ни очаквания за „The LEGO Movie 2″.

„Emmet’s Holiday Party“ не изглежда да включва кадри от филма. Филмчето е много невинно и добродушно. Маркетинга на „The LEGO Movie“ не залагаше толкова на историята – което го направи и таква изненада като го гледахме по кината. Да се надяваме, че и „The LEGO Movie 2″ ще ни изненада.

 
 

Планета или пластмаса: голямата промяна започва от малкия жест

| от chronicle.bg |

Замърсяването на океаните с пластмаса е световен проблем, но не и изгубена кауза.

Пластмасовите изделия са се превърнали в неизменна част от ежедневието ни. Някои могат да се използват многократно, да се рециклират или играят важна роля в ключови сектори като медицината, но други са създадени, за да бъдат използвани само веднъж. Една найлонова торбичка, например, се използва средно около 15 минути, след което се изхвърля.

Повече от 40% от пластмасата по света се използва еднократно преди да бъде изхвърлена, а след това остава в природата стотици години наред. Често се разлага на по-малки частици наречени микропластмаси, които попадат в организмите на хора и животни.

Към момента е документирано, че около 700 животински вида са поглъщали пластмаса или са попадали в неин плен. Пластмасовите изделия често успяват да погубят повече от едно живо същество, понеже се разлагат за средно 450 години. Учени са открили микропластмаси в 114 морски животни, повече от половината от тях се озовават на трапезата ни.

Jasper Doest

Консумацията на пластмаса от животни води до хроничен глад, от който те загиват.

Пластмасата, която използваме,  превръща океаните в минно поле за хиляди морски животни и птици. Заклещени в мрежите на различни пластмасови изделия или погълнали такива, морски обитатели по целия свят умират заради материалите, които употребяваме в ежедневието си.

„Най-тъжното е, че животните се хранят с тази пластмаса, мислейки я за храна”, казва д-р Матю Савока морски биолог от Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания – „Представете си, след като се наобядвате, да почувствате слабост, замаяност и глад, които не отминават. Би било много неприятно.”

Young Bermuda sea chub, Kyphosus sectatrix, eating plastic debris that are falling from plastic garbage floating on the ocean surface. Plastic

Савока е открил риби, които често консумират пластмаса, защото тя започва да им мирише на храна, след като бъде в контакт с водорасли. Много морски птици пък изразходват ценна за немощните си тела енергия в търсене на истинска храна, която да занесат на малките си и въпреки това  често се връщат при тях с пластмасови отпадъци.

За щастие все още можем да допринесем за промяната, като намалим и дори преустановим използването на пластмаса за еднократна употреба, започнем да изхвърляме разделно боклука си и подсещаме близките си да последват примера ни.

Дали вредата от пластмасата е видима там, където живеем е без значение, защото девет милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година. Това е проблем, който ще намалее драстично, ако всички ние променим начина си на живот.

Какво може да направи всеки от нас, за да допринесе за промяната?

– Факт е, че най-много пластмаса се използва за пакетиране на стоки. Близо половината от всички пластмаси, които се изхвърлят, представляват опаковки, повечето от които никога не достигат до контейнера за рециклиране. Затова вместо да пакетираш обяда си в пластмасова кутия или торбичка, може да ползваш съд, който след това да измиеш.

– Трилиони пластмасови торбички, се използват в световен мащаб всяка година, за да намалиш с няколко тази бройка, си носи торбичка за многократна употреба, когато пазаруваш.

– Близо милион пластмасови бутилки се продават по света всяка минута. Пълни отново! Използвай бутилки за многократна употреба.

– Можеш да носиш метални прибори, вместо да използваш такива за еднократна употреба и да се откажеш от пластмасовите сламки, залагайки на метални или бамбукови.

-

Чрез кампанията Планета или Пластмаса? National Geographic кани аудиторията си да даде своето обещание, че ще намали и дори преустанови използването на пластмасови изделия за еднократна употреба.

Давайки своето обещание, хората стават част от една глобална общност, решена да предприеме действия за намаляването на пластмасата за еднократна употреба. Тази общност ще продължи да получава информация и съвети, касаещи проблема.

Избери Планета или Пластмаса? Дай своето обещание ТУК.

Ние от медийната група Webcafe избираме планетата и решихме да намалим драстично употребата на пластмасови изделия.