Защо добрината спрямо бежанците е тиха, а омразата крещи?

| от |

Ценностен или политически за България е въпросът за имигрантската криза? Какви са уроците за Арабския свят от промените в Централна и Източна Европа след 1989? Един материал на Георги Папакочев за Дойче веле.

0,,17197992_303,00

Политици и представители на неправителствени организации, политолози, журналисти и експерти търсиха отговорите на тези и други въпроси на четвъртата „Софийска платформа“. Дискусионният форум е създаден през 2011 година от тогавашния външен министър на България, а сега специален представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов, и се ползва с подкрепата на организации и институции като Европейския парламент и представителството на ЕК в София, Европейския съвет за международни отношения, германските фондации „Конрад Аденауер” и „Ханс Зайдел”, културната фондация „Алианц” и други.

Къде зимуват бежанците?

Бушуващата в Сирия гражданска война и сложните хуманитарни проблеми, свързани с нея, се превърнаха в основен акцент на обсъжданията. Българската еврокомисарка за хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева припомни, че половината от десетките хиляди сирийци, избягали от войната към Европа, вече са намерили убежище в Германия и Швеция. Отново Германия е най-големият финансов донор за хуманитарни и омиротворителни цели – с 2,7 милиарда долара, следвана от Турция с 2 милиарда. И докато в някои държави бежанците се интегрират лесно (Германия, Швеция) то в други страни те въобще не са интегрирани, живеят в гета и постепенно се превръщат в проблем за местните общности. В този контекст бежанците в България също са изложени на ксенофобски настроения, подчерта еврокомисарката.

0,,17200054_401,00

Гласът на доброто

Голямата ирония е, че тези настроения в България спрямо сирийците се превръщат в антибългарски настроения в страните от ЕС. А трябва да се разбере, че става дума за държава, изправена пред огромни икономически затруднения, и за страна, в която хората са изтощени от икономически, политически и всякакви други трудности и твърде лесно се поддават на внушението „Ето, това е врагът!”, бе подчертано на конференцията.

Кристалина Георгиева припомни за стоте специалисти от ЕС, които цяла година ще помагат на българските власти за регистриране и обработването на данните на имигрантите; за материалната помощ, която Словакия, Словения, Унгария и Австрия вече оказаха на страната; за финансовата подкрепа на ЕС, която вече е в ход; както и за съдействието, което европейската организация Фронтекс ще предостави по охраната на границата. „Знам, че в най-тежкия момент винаги се проявяват най-добрите хора. Тяхната добрина обаче и тиха, докато омразата крещи. Затова ако искаме да има надежда, трябва да издигнем високо гласовете на доброто и това да бъдат гласовете, които ни ръководят”, призова българската еврокомисарка.

Да помогнеш в беда

За България потеглилата към Европа бежанска вълна е двойно предизвикателство, смята специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак Николай Младенов. Най-доброто, според него, е да се помогне на тези хора да бъдат колкото е възможно по-близо до сирийската граница за да могат да се върнат обратно в страната си и да възстановят живота си колкото е възможно по-бързо след края на конфликта.

0,,17090875_401,00

От друга страна въпросът как се справяме с влизащите в страната сирийски бежанци е ценностен въпрос, не само въпрос на политика. Обществото винаги е помагало на хората в беда – в българското съзнание това е генетичен код: българското общество прие бягащите от Турция арменци, интегрира ги и им помогна да станат наши съграждани; страната спаси своята еврейска общност като не я даде на Хитлер през Втората световна война; в края на 80-те години, след като комунистическия режим предприе агресивна кампания срещу българските мюсюлмани и турци, първото, което се случи след промените, беше възстановяването на правата и имената им. „Нима всичко това ни направи по-малко българи? Напротив, то ни направи по-силни, по-способни да реаграме правилно на онова, което се случва около нас“, посочи Младенов.

„Перфорираната” турска граница

А какво би могла да направи Турция за спиране на бежанския поток от Сирия? „Не виждам начин това да стане с някакви мерки по сигурността“, каза пред ДВ политологът от истанбулския университет „Кадир Хас” доц. Ахмет Хан. Както е известно турското правителство следва политика на отворените врати, а докато в Сирия бушува гражданската война потокът от бежанци към Турция ще продължава да нараства, казва той. И добавя, че дори и турските власти да решат да затегнат малко бежанския режим, границата между Сирия и Турция няма да бъде затворена, а ще си остане „перфорирана” за бягащите от войната, смята Ахмет Хан.

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.

 
 

Великолепните тоалети на Наградите за кино и телевизия на MTV

| от |

Красивите и известните се събраха в Санта Моника, Калифорния, по повод Наградите за кино и телевизия на MTV.

Когато се раздават награди, всичко е много весело. Характера на церемонията позволяваше звездите да са по-артистични и свободни в облеклата си. Това доведе до бални рокли и кожа, и дори анцузи.

В галерията ни днес събрахме най-впечатляващите тоалети от червения килим. Вижте ги!

Също така – вие как бихте се облекли за подобно събитие?

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.