Започна международният кинофестивал в Берлин

| от |

64-ият международен кинофестивал в Берлин бе открит с прожекция на филма „Грандхотел Будапеща“ на американския режисьор Уес Андерсън.

3
В следобедните часове фенове се опитваха да видят отблизо звездите Ралф Файнс, Уилям Дефо, Бил Мъри, Джеф Голдблум, Едуард Нортън и Тилда Суинтън на излизане от пресконференцията за филма.

Над 400 филма ще бъдат прожектирани на фестивала, който ще продължи до 16 февруари. Специална почит ще бъде отдадена на 11 февруари на починалия наскоро Филип Сиймор Хофман с прожекция на филма „Капоти“, донесъл му награда „Оскар“ за най-добър актьор през 2006 г. 20 филма от десетина страни ще участват в надпреварата за наградите. С интерес се очаква също представянето на три филма извън конкурсната програма – „Пазители на наследството“ на Джордж Клуни, „Красавицата и звярът“ на Кристоф Ганс и нецензурираната версия на „Нимфоманката“ („Nymphomaniac Vol. 1″)
на Ларс фон Триер.

Members of the international jury pose together at the 64th Berlinale International Film Festival in Berlin

Други очаквани заглавия са  „Ловци на съкровища“ (The Monuments men) на Джордж Клуни, в  който освен него играят още Мат Деймън, Кейт Бланшет, Бил Мъри и Жан Дюжарден. Историята проследява опитите на екип от експерти  в областта на изкуството, които се борят за спасяването на ценни произведения, откраднати от нацистите.

Втората световна война и престъпленията на нацистите обикновено са основно застъпени на Берлинале и тази година не прави изключение. Темата присъства в „Diplomatie“ (извън състезателната програма) на германския режисьор Фолкер Шльондорф („Оскар“ и „Златна палма“ за „Тенекиеният барабан“). Филмът, в който играят френските актьори Нилс Арструп и Андре Дюсолие, разнищва причините, заради които нацистите са пощадили Париж от разрушение.

САЩ се представят и с новата лента на Ричард Линклейтър („Преди полунощ“) „Юношество“ (Boyhood), снимана в продължение на 12 години с едни и същи актьори, между които Итън Хоук и
Патриша Аркет.

2

На международния кинофестивал в Берлин, който ще продължи до 17 февруари, ще бъдат показани и последният филм на френския  ветеран Ален Рене „Да обичаш, да пиеш и да пееш“ (Aimer boire et

chanter), както и филмът на режисьора от френско-алжирски произход Рашид Бушаред „Пътят на врага“ (La voie de l’ennemi) с американските актьори Форест Уитакър и Харви Кайтел. Сценарият на филма е вдъхновен от „Двама мъже в града“ на Жозе Джовани.

Перуанската режисьорка Клаудия Льоса, спечелила „Златната мечка“ през 2009 г. с „Фауста“, се връща в надпреварата с новия си филм „Aloft“, в чийто кастинг участват Дженифър Конъли, Мелани Лорънт и Килиън Мърфи.Аржентина се представя с „История на страха“ (Historia del miedo), първи филм за Бенджамин Найштат, както и с филма на Селина Мурга „La tercera orilla“. Китай се представя с три филма, два от които са трилъри - „Black coal, thin ice“ на Дяо Инан и „No man’s land“ на Нин Хао. Третият е адаптация по романа „Bling Message“ и носи подписа на Лоу Е.Селекцията е допълнена с филми от Япония, Германия, Австри  и Великобритания.

Точно на британския актьор, 77-годишния Кен Лоуч, Берлинале ще отдаде почит за цялостната му кариера. Извън състезателната програма на кинофестивала в Берлин ще бъде прожектирана и нецензурираната версия на „Нимфоманката“ („Nymphomaniac Vol. 1″), новия филм на датския режисьор Ларс фон Триер. Версията ще бъде с близо 35 минути по-дълга от показаната досега в киносалоните на Дания и на други места, което обяснява засиления интерес на синефилите.
Американският продуцент Джеймс Шеймъс („Планината Броукбек“)е президент на тазгодишното журито, в което участват австрийският актьор, двукратен носител на „Оскар“ и любимец на Тарантино Кристоф Валц, звездата на хонконгското кино Тони Леунг(„В настроение за любов“), а така също и френският режисьор Мишел Гондри („Пяната на дните“).

 

 
 

Номинации за Oscars 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

След като почти всички големи награди вече са раздадени идва ред на най-голямото събитие в киното – Наградите на филмовата академия  на САЩ. Вече  са ясни  номинациите за „Оскарите“, които ще  бъдат връчени на победителите на 4 март.

Равносметката, донякъде очаквана, е следната: пълен триумф за „Формата на водата“ в техническите и в творческите категории. Триумф  за Blade Runner 2049, Dunkirk и Star Wars: The Las Jedi също. Всички защитници на на кампанията за равенство  между половете могат да си  отдъхнат – Грета Гъруиг е номинирана за най-добър сценарии и за най-добър режисьор. Пълен успех да „Бягай!“ на  Джордан Пийл. Честито на Даниел Дей-Луис и Phantom Thread… и  на  Кристофър Плъмър  за „Всички пари на света“…

Честито за 21-ви път и на Мерил, която е номинирана за главна женска роля във „Вестник на властта“ (The Post).

А ето и пълния списък с номинираните:

Най-добър филм

Call Me By Your Name
Darkest Hour
Dunkirk
Get Out
Lady Bird
Phantom Thread
The Post
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър актьор

Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Даниел Дей-Луис – Phantom Thread
Даниел Калуя – Get Out
Гари Олдман – Darkest Hour
Дензъл Уошингтън – Roman J. Israel, Esq

Най-добра актриса

Сали Хоукинс – The Shape of Water
Франсис Макдорманд – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Марго Роби – I, Tonya
Сърша Ронан – Lady Bird
Мерил Стрийп – The Post

Най-добър актьор в поддържаща роля

Уилям Дафо – The Florida Project
Уди Харълсън – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Ричард Дженкинс – The Shape of Water
Кристофър Плъмър – All the Money in the World
Сам Рокуел – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра актриса в поддържаща роля

Мери Дж. Блидж – Mudbound
Алисън Джейни – I, Tonya
Лесли Манвил – Phantom Thread
Лори Меткалф – Lady Bird
Октавиа Спенсър  – The Shape of Water

Най-добър режисьор

Кристофър Нолан – Dunkirk
Джордан Пийл – Get Out
Грета Гъруиг – Lady Bird
Пол Томас Андерсън – Phantom Thread
Гийермо дел Торо – The Shape of Water

Най-добър адаптиран сценарии

Call Me By Your Name
The Disaster Artist
Logan
Molly’s Game
Mudbound

Най-добър оригинален сценарии

The Big Sick
Get Out
Lady Bird
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра кинематография

Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
Mudbound
The Shape of Water

Най-добър монтаж

Baby Driver
Dunkirk
I, Tonya
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър декор

Beauty and the Beast
Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
The Shape of Water

Най-добра песен

Remember Me (Coco)
Mystery of Love (Call Me By Your Name)
This Is Me (The Greatest Showman)
Mighty River (Mudbound)
Stand Up For Something (Marshall)

Най-добър саундтрак

Dunkirk
Phantom Thread
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър късометражен документален филм

Edith & Eddie
Heaven is a Traffic Jam
Heroin(e)

Knifeskills
Traffic Stop

Най-добър документален филм

Abacus: Small Enough to Jail
Faces Places
Icarus
Last Men in Aleppo
Strong Island

Най-добър късометражен игрален филм

Dekalb Elementary
The 11 O’Clock
My Nephew Emmett
The Silent Child
All Of Us

Най-добър анимационен късометражен филм

Dear Basketball
Garden Party
Lou
Negative Space
Revolting Rhymes

Най-добър звуков монтаж

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър звук

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър чуждестранен филм

A Fantastic Woman (Chile)
On Body and Soul (Hungary)
The Insult  (Lebanon)
Loveless  (Russia)
The Square (Sweden)

Най-добри визуални ефекти

Blade Runner 2049
Guardians of the Galaxy Vol. 2
Kong: Skull Island
Star Wars: The Last Jedi
War for the Planet of the Apes

Най-добри костюми

Beauty and the Beast
Darkest Hour
Phantom Thread
The Shape of Water
Victoria and Abdul

Най-добър грим и прически

Darkest Hour
Victoria and Abdul
Wonder
 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done

 
 

Бил Козби изнесе първото си шоу, след обвиненията в сексуално насилие

| от chr.bg, БТА |

Комикът Бил Козби се появи на сцената в джаз клуб във Филаделфия, САЩ и изнесе първото си шоу пред публика, откакто беше обвинен в сексуални посегателства през 2015 г., предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Той разказа различни истории, почете стари приятели и се присъедини към джаз бенда, имитирайки звуци от импровизациите с уста, а после свирейки на барабани. Докато връчваше палките на 11-годишния син на бас китариста, Бил Козби попита момчето дали знае кой е той и се пошегува, че някога „е бил комик“.

80-годишният актьор, който е сляп, коментира реакцията на хората, когато го видят да се сблъска с нещо.

„Има много подходяща дума, която да кажете при такива случаи – „спри“. А не „оу-оу-оу-оу“, каза той.

Бил Козби продължава да е обвинен за сексуални посегателства и е на свобода под гаранция.

Обвинения към комика отправиха повече от 60 жени. Наказателното делото беше заведено, след като Андреа Констанд, бивша служителка в университета Темпъл във Филаделфия, подаде оплакване, че той й посегнал, когато тя го посетила в дома му през 2004 г., като я накарал да пие вино и хапчета. Заради тази комбинация тя била неспособна да се защити, а той дори я удрял.

Бил Козби призна, че е почерпил Андреа Констанд с вино и й е дал хапчета, за да я успокои, но случилото се след това според него било по взаимно съгласие и жената въобще не възразила.

Датата за повторното разглеждане на делото срещу Козби е насрочена за 2 април. Изборът на съдебните заседатели ще започне на 29 март.

 
 

Награди в Давос за Кейт Бланшет, Елтън Джон и Шах Рук Хан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмовата звезда Кейт Бланшет, певецът и композитор Елтън Джон и боливудският актьор Шах Рук Хан бяха наградени на Световния икономически форум в Давос за дейности, насочващи вниманието към правата на човека.

Бланшет получи Кристалната награда на форума за работата си с хора, принудени да напуснат домовете си, бягайки от конфликти. Джон получи своето отличие за благотворителната дейност на неговата фондацията за борба със СПИН, а Хан – за защита на правата на жените и децата в Индия.

Кристалните награди се присъждат от Световния икономически форум на хора на изкуството, допринесли за положителни промени в обществото. Отличията бяха връчени на церемония в швейцарското село, където от утре започва среща на световни политически и бизнес лидери.

Кейт Бланшет, носителка на два Оскара, стана през май 2016 г. посланик на добра вола на агенцията за бежанците на ООН. В Ливан и Йордания тя се срещна със сирийски бежанци. Актрисата предупреди, че ако не се направи повече, за да се помогне на бежанците, това ще има сериозни последици. Изгубените поколения от необразовани, лишени от права и напуснали домовете си деца са не само огромна загуба на потенциал, но и заплаха за бъдещата глобална сигурност и просперитет, каза тя.