Западът не бива да приема натрапваната му нова Студена война

| от |

Срещата на Г20 в Бризбейн не измисли решение на конфликта в Източна Украйна. Западът се нуждае от нова преценка и стратегия, пише по този повод в коментара си Инго Мантойфел, цитиран от Дойче Веле.

Макар да беше посветен на глобалните финансови и икономически въпроси, още първият ден от срещата на Г20 в Бризбейн премина изцяло под знака на конфликта в Украйна. Също и германската канцлерка Ангела Меркел (безуспешно) обсъди с руския президент Владимир Путин кризата в Европа, за която мнозина се опасяват, че води към нова Студена война.

Безспорно новата конфронтация между Русия и Запада възникна заради политическото бъдеще на Украйна, след което беше задълбочена от анексирането на Крим и политиката, водеща Източна Украйна към дестабилизация. И въпреки това Западът не бива да приема натрапваната му от руските „соколи“ нова Студена война. Необходими са сдържаност, нова преценка на реалните възможности и опасностите, както и нова стратегия. В тази връзка е много важно и съвършено правилно това, което виждаме да прави Ангела Меркел: тя се опитва да поддържа всички пътища за общуване с Кремъл и лично с президента Путин, дори и когато разговорите по тези канали в първия момент не носят някакви резултати.

Преценка на опасностите и възможностите

Руската политика създаде много недоверие и предизвика възмущение. Независимо от това, важна цел на западната дипломация си остава да продължи да си говори с Путин. Защото усточиви решения са възможни само ако двете страни съумеят да възстановят макар и минимално доверие помежду си. Необходимостта от това личи не само от крехкото споразумение за примирие от Минск, но и от наново и наново подновяваните сражения в района на Донецк. Най-голямата опасност за световния мир произтича от това, че руската демонстрация на сила – бомбардировачи над северния Атлантически океан или бойни кораби край бреговете на Австралия – произвежда нови напрежения. Ще се наложи също така Западът и украинското правителство да приемат неприятната истина, че без активното участие на Русия фактически няма да е възможно подобряване на икономическото и социално положение в Украйна. Кремъл не само държи в ръцете си силни козове: доставките на газ за Украйна, транзитните такси, пазара за украинските промишлени стоки и преводите в рубли на работещите в Русия украински граждани, но и очевидно е решен да ги използва максимално за своята игра, както показват събитията в Крим и Донбас.

Целите на Русия и отговорът на Киев и Запада

Затова е необходимо украинското ръководство и западните правителства да съгласуват помежду си концепция за това, как да предложат на Кремъл перспектива относно стратегическите цели на руската политика. Разбира се, тя трябва да изключва създаването на нови неоимперски зони на влияние, нито пък трябва да позволява външни намеси по пътя на Украйна към пазарна икономика и правова държава по европейски образец.

Един от възможните компромиси може да се състои в даването на гаранции, че в бъдеще Украйна ще остане независима и на този етап няма да се присъединява към НАТО, че Споразумението за асоцииране с ЕС няма да носи на Русия икономически негативи, както и че Украйна ще се децентрализира и ще делегира повече права на регионите си. Последното вече беше принципно обещано от президента Петро Порошенко, а с решението за отглагане на Споразумението за асоцииране с Украйна за началото на 2016 година Брюксел фактически дава отговор на опасенията за икономически неизгоди за Русия, произтичащи от това споразумение.

Все още е дълъг пътят до постигане и на политически компромис. Няма да е никак лесно Кремъл да бъде убеден и отклонен от агресивната си линия на поведение. Но вместо да отправят нови и нови заплахи за санкции и да затягат режима на икономически ограничения, западните правителства трябва да използват това свое „оръжие“ за постигането на политически компромис. Тогава стъпка по стъпка санкциите могат да бъдат затягани, или обратното – да бъдат разхлабвани или направо отменяни.

Ясно е, че бързо няма да бъдат възстановени отношенията между Запада и Русия от преди кризата. Преди да говорим отново за стратегическо партньорство, трябва да се променят доста неща. Също така вече е ясно, че не е възможно стабилизирането на Украйна без един нов западен „план Маршал“. Нещо повече – САЩ и ЕС дължат тази жертва на Украйна. Без постигането на компромис с Русия обаче всички тези усилия ще бъдат напразни. Руският президент Путин знае това отлично. Затова и той може да си позволи такава решимост и твърдост, каквито той демонстрира на срещата на Г20 в Бризбейн.

 
 

Новият флагман на Lenovo се зарежда веднъж на 45 дни

| от chronicle.bg |

Новият флагман Lenovo Z5 е интересен модел, от който вече видяхме някои снимки, които намекват за преден панел почти на 100% дисплей й двойна камера.

Онова, което излезе като информация сега обаче звучи наистина странно. Според хората от Lenovo телефонът ще се зарежда веднъж на 45 дни – един живот на батерия, за който досега не сме и мечтали.

Шефът на Lenovo, господин Ченг, твърди, че моделът може да издържи до 45 дни в режим на готовност. Как от компанията са постигнали това, за момента не се знае. По всяка вероятност софтуерът на телефона е оптимизиран, тъй като едва ли само увеличаване на капацитета на батерията е достатъчно, за да може да се ползва 45 дни без зареждане.

Предстои да видим.

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.

 
 

10-те най-яки гангстери в историята на киното

| от chr.bg |

Рядко, но се случва качествен мофиотски филм да се появи на екрана и да ни грабне с невероятно майстворство. Не е лесно за един актьор да изиграе подобна роля. Филмите за гангстери датират откакто въобще има кино и актьорите няма как да не бъдат сравнявани с едни от най-добрите в жанра.

Например, Джони Деп изигра Уайти Бълджър в „Black Mass“. Тази роля може би спаси кариерата му от тотален крах. Но за него определено беше огромен риск, защото образът е толкова иконичен. За да се пресъздадат толкова силни хора, трябват много сериозни актьори и затова днес ще обърнем внимание на най-добрите от най-добрите.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.