Западът ли е виновен за Ирак?

| от |

Ако Ирак не беше изкуствено създадена държава от западните колониални сили, страната сега нямаше да е арена на кървави сблъсъци, пише Дойче веле. Или най-малкото нямаше да е толкова нестабилна. Защо обаче тази представа е погрешна?

Една популярна теза гласи, че съвременната държава Ирак е изкуствено създадено образувание от шепа колониални мечтатели в Лондон и Париж по време на Първата световна война. Оттук следва и заключението, че корените на трайните вражди между сунити, шиити и кюрди в днешен Ирак трябва да се търсят в произволно прокараните навремето граници на една държава, обединила етноси, които просто не могат да съществуват заедно. Норвежкият историк Рейдар Висер, който от 1990 г. изследва архивите за Ирак в Истанбул, Лондон и Делхи, казва: „Всичките приказки за това, че днешните граници съществуват от едва 100 години, и че за всичко са виновни европейските колониални сили, са пълна глупост“.

Със сигурност за днешната трагедия на Ирак вина носят и западните стратези, с техния изявен интерес към иракския петрол и пристанищата, коментира по този повод „Зюддойче цайтунг“. В днешните си граници и с всичките си етнически и религиозни разделителни линии Ирак е съществувал и много преди Първата световна война, макар и не като самостоятелна държава.

Различните етнически общности на сунити, шиити, кюрди, християни и юдеи враждували постоянно помежду си. В същото време обаче те наричали себе си иракчани, разграничавайки се от персите, с които воювали, или от османите, на които плащали данъци. Съществувала е дори иракска идентичност, а някои изследователи говорят даже за наченки на иракски патриотизъм, допълва „Зюддойче цайтунг“.

Произволни граници

Близкоизточни експерти, привърженици на теорията за вредното влияние на европейските сили, често се аргументират с договора Сайкс-Пико, пописан между Великобритания и Франция през май 1916 година. С него Лондон и Париж се разбират как да си поделят бившите арабски владения на разпадащата се Османска империя. Така Франция си „запазва“ Дамаск и районите по средиземноморското кайбрежие, а Великобритания – Багдад, Басра и Аман.

Споразумението, подписано от френския консул в Бейрут Франсоа Жорж-Пико и британския дипломат Марк Сайкс, станало възможно благодарение на това, че другата велика сила с интереси в региона, Русия, дала съгласието си за подобна подялба. В замяна руският цар получил съгласието на Париж и Лондон да упражнява контрол върху Босфора и Дарданелите, Истанбул и арменските области на Османската империя. След Октомврийската революция от 1917 г. Русия вече нямала цар, а болшевистка Русия била изключена от по-нататъшните геостратегически сметки на великите сили. Вбесен от това Ленин решил да публикува тайната договорка във вестник „Правда“.

Създаденото през 1921 г. от англичаните кралство Ирак повтаряло изцяло границите и етнически-религиозното многообразие на съществувалия близо 400 години по-рано Ирак в състава на Османската империя. Едва през последните 30 години преди Първата световна война територията му е разделена на три административни области – Багдад, Басра и Мосул. В разгара на въстанията в арабския свят, добили известност като „Арабската пролет“, турският вестник „Хюриет“ помести анализ на анонимен бивш турски посланик за Тунис, Египет, Либия и Сирия, в който се казваше следното: „В случая изобщо не става въпрос за реформи, демокрация или нещо подобно, а за нова подялба! Всичко, което се случва сега, е ново издание на тайния договор Сакс-Пико“.

Иракчаните сами са си виновни?

За сегашния хаос в Ирак не е виновен Западът, пише по същата тема вестник „Ди Велт“. Много от проблемите в района на Близкия Изток са „домашно причинени“ – например в липсата на всякакъв политически плурализъм. Във връзка с възхода на джихадистите от ИДИЛ вестникът отбелязва: „Ако местните лидери искат нова 30-годишна война, не е трудно да я започнат. Но виновен за това вече няма да е Западът, а онези регионални сили, които разпалват сектантска омраза с надеждата, че ще могат да я инструментализират“.

 

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.

 
 

Великите превъплъщения на Том Ленк

| от chronicle.bg |

Том Ленк е небезизвестен актьор, разпознаваем предимно заради ролята си на Андрю Уелс в сериала „Бъфи, убийцата на вампири“.

Откакто Ленк навърши 41, стана по-креативен отвсякога и започна да пресъздава модните аутфити на знаменитостите.

Том заимства идеи за тоалетите си от премиери, фотосесии, червени килими пр. и използва единствено подръчни материали, които има у дома си, за да се въплъти във визията на някоя звезда.

В Instagram профила му публикува резултатите, а те са обезоръжаващо смешни.

Вижте ги в галерията! А ако искате да следите Ленк в новите му превъплъщения , може да го направите тук.

 
 

Люк Бесон и Жан Дюжарден в нов неясен, но интересен проект

| от chronicle.bg, по БТА |

 

Френският режисьор Люк Бесон работи над пилотен епизод за сериал на телевизия Ей Би Си, който ще е с участието на носителя на „Оскар“ Жан Дюжарден, предаде Франс прес.

Сериалът, озаглавен „Френският детектив“, е адаптиран по романи на Джеймс Патерсън, в които се описват приключенията на парижкия детектив Люк Монкриеф. Той започва да работи в нюйоркската полиция, за да загърби мрачното си минало. Сериалът ще покаже как Монкриеф и колежката му се опитват да открият извършителите на сложни престъпления. Повече подробности не се съобщават.

Става въпрос за първата роля на Дюжарден в американски телевизионен сериал и за първия сериал, заснет от Бесон – най-популярния в САЩ френски режисьор. Той получи ласкави отзиви в САЩ за филмите си „Люси“ и „Твърде лично“.

Жан Дюжарден е сред малкото френски актьори, отличени с награда „Оскар“ – за ролята си във филма „Артистът“ през 2012 г.

 
 

Телефоните на бъдещето

| от |

Какво можем да очакваме от телефоните на бъдещето? Всичко? Не – те едва ли ще перат и ще готвят, и едва ли ще ви сгъват дрехите от онзи стол с дрехи, който всички имаме. Те ще отразяват технологичният процес на времето!

Нека разгледаме двата водещи телефона на пазара според мнозинството: Айфона на Епъл и Галакси на Самсунг.

Галакси от бъдещето ще има 3D принтер. С него много лесно ще можете да си правите кейсове за телефона, да си поправите нещо по колата – маркуч, гума ако се спука – да си изпринтите някоя от старите нокии. Платената версия, може да принтира предмети с биологична тъкан, така че ако някой ваш приятел си е купил Айфона на бъдещето, ще можете да му принтирате бъбрек.

Телефонът от бъдещето ще може и да ви казва какво е времето освен навсякъде по света, и под земята. Но защо? Защото е бъдещето – фабриките, където се правят телефоните, са замърсили до такава степен повърхността на планетата, че вече на много места живеят под земята. Добрата новина обаче е, че служителите във фабриките за обувки вече са пораснали и не е експлоатация на детски труд.

Самсунг Галакси най-вероятно ще смени и името си. Видите ли, ако телефона ви може да принтира бъбрек за рязко обеднелия ви приятел, най-вероятно ще сме овладели до съвършенство галактиката. Тоест, тя ще стане нещо ежедневно, все едно си ходиш до село. А Самсунг не може да си позволи телефона му да се казва Самсунг село Тлачене община Бяла Слатина, примерно. Затова ще го прекръсти на Самсунг Юнивърси.

Епъл ще маха все повече неща от апаратите си и Айфоните от бъдещето ще се просто една дизайнерска пръчка. Когато искате нещо, просто ще размахвате пръчката и то ще се случва моментално като с магическа… пръчка, хмм. Искате да се обадите на някого – развявате пръчката, произнасяте името и то звъни. Искате да пуснете фенерчето – развявате пръчката, казвате „лумос“ и то се пуска. Искате да играете игра – хвърляте пръчката и я гоните.

Ако сте момченце – когато сложите Айфонът от бъдещето в джоба си, той ще засича, че сте момченце, ще засича и точно колко сантиметра сте момченце. Данните ще се пращат в Епъл за анализ и ако са под зададен стандарт, Епъл ще ви предлага следващия Айфон от бъдещето на по-висока цена, защото въпреки това ще си го купите, за да компенсирате.

Ще можете да получите всеки от двата телефона на малко по-ниски цени, ако представите специален купон. Този купон свидетелства за участието ви във вече напълно истинската космическа война между двата бранда. Най-висока отстъпка ще получават пехотинците на фронта – 10%, с договор за неограничени минути, които да използвате да не говорите с внуците си. Те също няма да ви се обаждат, но не защото не искат, а защото Земята ще е извън обхват.