Замрялото сърце на Донбас

| от |

Много рудници в Донбас не работят, защото са блокирани от проруските сепаратисти. Инфраструктурата е разрушена, пазарите се свиват. Повечето миньори не получават заплати, а наблюдатели се опасяват от бунтове, предава Дойче веле.

Битките между проруските сепаратисти и украинската армия в региона на Донбас нанасят тежки поражения на икономиката на цялата страна. Западналият въгледобив се намира в особено тежко положение. Почти две трети от мините в региона на Донецк и Луганск са държавна собственост. Намиращите се там 90 рудника са пряко подчинени на Министерството на въгледобива в Киев.

Повече от половината от тези мини междувременно се намират на територия, контролирана от проруските сепаратисти. По данни на заместник-министъра на енергетиката Юрий Зюков от началото на конфликта в Украйна добивът на въглища е паднал от 70 000 на 20 000 тона дневно. На всичкото отгоре е почти невъзможно въглищата да бъдат транспортирани до другите региони на страната, защото големи участъци от железопътните линии са разрушени или вече не са под украински контрол. По думите на Зюков сепаратистите изпращали въглищата в Русия.

Правителството в Киев междувременно спря всички субсидии за мините, контролирани от сепаратистите. В тазгодишния бюджет за въгледобива в Донбас бяха предвидени над 12 милиарда гривни, които се равняват на около 750 милиона евро. От тези пари трябваше да бъдат изплатени и заплатите на близо 100 000 миньори, работещи в държавните мини.

Без заплати

„Повечето миньори не са получавали заплати от юни тази година, казва пред Дойче Веле заместник-председателят на Независимия синдикат на миньорите Анатолий Акимочкин. Много от колегите междувременно са и безработни, просто защото мините, в които са работили, са били разрушени по време на сблъсъците. А да се изграждат наново не си заслужава, защото те отдавна са нерентабилни, казва Акимочкин.

Дали Киев ще субсидира в бъдеще мините, зависи от това дали украинските власти ще успеят да си върнат контрола над съответните региони. Според синдикалиста Акимочкин това не е сигурно. „Киев смята тези региони за украински, а и никой политик засега не ги е обявявал за чужда територия“, казва Анатолий Акимочкин.

Мрачни перспективи

Доста факти навеждат на мисълта, че контролираните от проруските сепаратисти региони заедно с обявените от тях „народни републики“ Донецк и Луганск в бъдеще няма да са вече част от Украйна, казва Дмитро Снегирьов, ръководител на правозащитната инициатива „Справедлива кауза“. Според него обаче, загубата на мините не е причина за тревога: „Украйна би изгубила западнали индустриални обекти, които и без друго теглеха цялата украинска икономика към дъното“, убеден е той.

Снегирьов е на мнение, че икономическите перспективи пред въпросните региони са твърде мрачни. Той е убеден, че Русия няма да има никакви ползи от работещите на загуба предприятия. В Русия подобни нерентабилни предприятия отдавна вече били закрити. Далеч по-тревожен, според Снегирьов, е фактът, че инвеститорите нямат интерес да влагат парите си в политически нестабилни региони. Той се опасява, че спирането на субсидиите от Киев ще засегне много тежко миньорите от конфликтния регион: „Ще се стигне до социални размирици. И сега в миньорските селища в Луганск има бунтове. Хората си искат заплатите и пенсиите.“

Срив на въгледобива

Володимир Омелченко от украинския Център за икономически и политически изследвания „Разумков“ очаква, че Киев няма да продължи да финансира регионите, над които е изгубил контрол. Това ще икономиса държавни средства, но пък може да създаде нови проблеми. „Ситуацията крие повече рискове, отколкото предимства“, казва Омелченко пред Дойче Веле и пояснява: „На Украйна ще й липсват доставките на въглища, които са крайно необходими за гарантирането на нейната енергийна сигурност. Страната ще се окаже още по-силно зависима от чуждия внос“.

По данни на експерта, преди началото на сблъсъците въгледобивът е гарантирал 34% от енергийните потребности на страната. 80% от въглищата са се добивали в Донбас. Днес обаче 60% от залежите се намират в региони, които вече не са под контрола на Киев. „Докато те са в ръцете на сепаратистите, не може и дума да става за самостоятелна украинска въгледобивна индустрия“, категоричен е Омелченко.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

Военният театър предлага билети на половин цена срещу дарена книга

| от chr.bg |

Билети на половин цена срещу дарена книга предлага Театър „Българска армия“ (ТБА). Второто издание на кампанията „Дари книга, ела на театър“ започва днес и ще продължи до 28 май, съобщават от трупата.

Целта е да се съберат книги за деца в неравностойно положение и за читалището в с. Долна Малина. Който дари книга на касата на ТБА, получава талон с 50 на сто отстъпка от цената на един билет за постановка през май или юни. При дарение от три или повече книги се получава втори талон. Намалението не важи за гостуващи спектакли.

През седмицата, когато честваме 24 май, ТБА ще приема книги както за деца, така и за възрастни. Препоръчително е изданията да са нови, а по-старите да са запазени. От трупата ще занесат събраните книги на деца в неравностойно положение и в читалището в с. Долна Малина. Инициаторите приемат и други предложения за места и хора, на които да бъдат предоставени книги.

В първата кампания – през миналия театрален сезон, бяха събрани над 3750 тома. Книги бяха дарени на Отделението по детска кардиология на Националната кардиологична болница и на читалище „Георги Димитров“ в с. Ковачевци. Поради големия брой дарени книги ТБА зарадва също малките пациенти на клиниката по ушни, носни и гърлени болести на Военномедицинската академия, припомнят от трупата.

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация