Заклинанията, че банките са стабилни, не помагат!

| от |

Удивително: едва всяка десета от подложените на стрес тест 130 банки показала слаби резултати. Това е твърде оптимистично, за да е вярно, и твърде много прилича на баене за здраве, твърди в коментара си Ролф Венкел.

Сега значи имаме яснота: 25 от 130-те най-важни европейски банки се провалиха на стрес теста, на който бяха подложени от Европейската централна банка /ЕЦБ/. Недостигът на капитал възлиза на общо 25 милиарда евро. 13 банки ще бъдат принудени да увеличат своя основен капитал, а 12 вече го сториха. Но имаме ли наистина яснота за състоянието на банките? „Това беше много сериозно и важно изпитание за всички участници“, твърди шефката на германската Служба за надзор над финансовите услуги /ВaFin/ Елке Кьониг, цитирана от Дойче Веле.

Моето впечатление обаче е съвсем различно: В най-добрия случай това беше упражнение без особена стойност, защото не даде вярна представа за истинското финансово здраве на банковите институции. В най-лошия случай, стрес тестът беше просто начин да се установят онези банки, от които шефът на ЕЦБ Марио Драги ще трябва да изкупува лоши кредити. Задачата на стрес теста всъщност беше да открие дали собственият капитал на банките съответства на поетите при кредитирането рискове. Втората задача беше, да се види дали те биха издържали и на допълнителни рискове – като например евентуален спад в конюнктурата или нова криза на пазара на недвижимите имоти.

Тези изпитания са разумни, защото на 4 ноември ЕЦБ поема надзора над най-важните европейски банки и естествено не би желала да поеме отговорност за стари рискове. Основната слабост на теста обаче се криеше в това, че даде възможност на отделните банки сами да оценяват рисковете, които са поели. Напълно възможно е някои от тях да са се поблазнили от възможността да „разкрасят“ рисковите си активи.

Много по-честно щеше да е, ако на банките бяха поставени конкретни изисквания за съотношението между собствен капитал и останали активи – само че тогава със сигурност щяха да се провалят далеч повече банки от онези 13, които сега отиват на „поправителен“, за да увеличат основния си капитал. Това пък, на свой ред, води до нови конфликти, защото банките могат да увеличават основния си капитал или като емитират нови акции, или като намалят рисковете си, чрез ограничаване на кредитирането.

Странични ефекти с опустошителни последици

И в двата случая обаче възникват неприятни странични ефекти. Банка с лош имидж трудно може да привлече нови инвеститори, а в същото време старите акционери се ядосват, че курсът на техните акции пада. Затова банките ще се ориентират към втория вариант, който обаче има опустошителни икономически последици. Те ще отпускат все по-малко кредити, а това е точно обратното на онова, което иска да постигне ЕЦБ – да осигури достатъчно пари и инвеститори за икономиката.

Твърди се, че само 13 от 130 европейски банки били с отслабени позиции – това обаче звучи прекалено оптимистично. Заклинанията, че видите ли, всичко в банковия сектор е наред, прилича на тактиката на щрауса, който крие главата си в пясъка. Подобна тактика обаче никога досега не е помагала, а и МВФ публикува съвсем други цифри. Фондът е проучил 300 големи банки в индустриалните държави. Техните баланси са такива, че 40 процента от тях на практика не са в състояние да отпускат сериозни кредити на икономиката. А в страните от еврозоната подобен проблем изпитвали дори 70 на сто от банките.

Директорът на отдел „Финансови пазари“ в МВФ Хосе Винялс не крие факта, че смята подобни банки за излишни. Но тъй като някои отказват да приемат, че има нужда да се закриват банки, шефът на ЕЦБ Марио Драги започва да изкупува лошите кредити на банките от Южна Европа, включително и от Франция. По данни на ЕЦБ, размерът на тези кредити възлиза на 879 милиарда евро. По този начин ЕЦБ води Европа към нещо, за което германските политици категорично твърдяха, че никога нямало да стане: уравниловка на държавните дългове. Така новият стрес тест може би даде известна яснота за обема на невъзвръщаемите банкови кредити, но от това банковото дело в Европа не стана нито по-сигурно, нито по-стабилно.

 
 

Стийв Карел прави комедия за Netflix с хора от „The Office“

| от chronicle.bg |

Продукцията ще е „комедия на работното място“ и ще разказва за плановете на САЩ за космоса. Стийв вече е подписал с Netflix, въпреки че сериалът „Space Force“ още няма сценарий.

Сериалът е вдъхновен директно от предложението на Доналд Тръмп през юни за шести клон на армията, който да се занимава конкретно с евентуални космически войни.

Освен да играе, Карел също ще продуцира заедно Грег Даниелс, кой е създател на американската версия на „The Office“. „Space Force“ е предложен единствено на Netflix като част от мотивацията за проекта от страна на платформата идва от чудесното представяне на „The Office“ – сериалът е най-гледаната телевизионна продукция на платформата и дори получава повече внимание, отколкотo когато го даваха по CBS.

През декември Карел отрече да има планове за продължение на култовия сериал. „Буквално трябва да имаш същите сценаристи, същите продуценти, същите режисьори, същите актьори и дори тогава може да не излезе същото нещо.“

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

| от |

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.

 
 

Каузата, която обедини Магдалена Малеева и Юлиан Вергов

| от chronicle.bg |

Човечеството е издигало множество течения, религии, идеи и какво ли още не в култ, в своята история. Днес един от тези култове е здравословният начин на живот, в който влизат редица дейности като здравословното хранене и спортуването, всичките обединени от една идея – грижата за самите нас, чрез грижата за тялото. А колко хубаво би било, ако подхождахме със същата страст и към грижата за околната среда?

Вече ви разказахме за инициативата на National Geographic, „Планета или пластмаса“ Каузата продължава да се развива и вече има своите поддръжници от публичното пространство.

Тенис легендата Магдалена Малеева и актьорът Юлиан Вергов се включиха в кампанията „Планета или пластмаса“. Двамата станаха официални посланици на инициативата, която цели да намали драстично количеството на пластмасови отпадъци за еднократна употреба, изхвърляни в Световния океан.

Вергов и Малеева вдъхновяват с личния си пример и новогодишни обещания. В специално заснети видеа за National Geographic двамата споделят тревожната статистика за кризата с пластмасата и дават алтернативи на най-масово използваните пластмасови предмети за еднократна употреба.

Повече от десет години Магдалена Малеева работи в посока образование и информираност на обществото за проблемите на околната среда, като заедно с близки приятели стартира платформа за разговори и дебати за възможното устойчиво бъдеще на България. До нея застава и познатият на българската театрална и телевизионна публика Юлиан Вергов, който всеки ден дава личен пример за природосъобразен начин на живот – от избора на колело за придвижване в града до използването на торбички за многократна употреба като пазарува.

National Geographic Планета или пластмаса Магдалена Малеева

Посланието им за кампанията „Планета или пластмаса“ цели не само да информира за задълбочаващата се криза, но и да мотивира по-голяма част от обществото, медиите и институциите да предприемат конкретни действия в името на опазване на Световния океан и планетата като цяло.
До този момент над 4600 души в България са застанали зад инициативата „Планета или пластмаса“, давайки своето собствено обещание на сайта на кампанията за България.

Отброяването на всички, дали обещание, става на специално изработен глобален сайт, активен включително и в много европейски държави като Германия, Франция, Испания и Холандия, както и на Балканите, в САЩ, Латинска Америка и Скандинавия.

До момента са събрани 190 466 443 обещания за намаляване или спиране на употребата на различни видове пластмасови изделия за еднократна употреба.

Към мисията на National Geographic се включват множество обществени личности, които припознават инициативата и се стремят да наберат възможно най-много последователи. Посланик на „Планета или пластмаса“ в Холандия е известната местна актриса Хана Вербуум, а в Словения един от посланиците е световноизвестният фотограф на списание National Geographic Арне Ходалич.

National Geographic Планета или пластмаса Юлиан Вергов

Кампанията „Планета или пластмаса“ е продиктувана от все по-шокиращите данни за замърсяването на световните водни басейни – повече от 5 милиарда пластмасови отпадъка вече плуват в Океана, а всяка година в него попадат 9 млн. тона пластмаса. В същото време по света се продават почти 1 млн. пластмасови бутилки всяка минута, а 40% от пластмасовите изделия се използват само веднъж. Само в САЩ се изхвърлят 500 млн. пластмасови сламки всеки ден, а 73% от боклука по плажовете е пластмаса. Въпреки множеството призиви и инициативи през годините, едва по-малко от 20% от пластмасата се рециклира, а 6,3 млрд. тона пластмасови отпадъци никога не са били рециклирани.

Според проучване на агенция „Talk” за България, направено за National Geographic, 55% от анкетираните българи са силно обезпокоени от глобалния проблем, свързан със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в Световния океан. Анкетирани са 800 мъже и жени на възраст между 15 и 54 години, които редовно използват интернет и са запознати с екологичните проблеми по света.

Замърсяването на Световния океан с огромни количества пластмасови отпадъци за еднократна употреба е проблем, който рано или късно ще засегне пряко всеки един от нас. Все още не е късно да преобърнем негативната тенденция, но за тази цел са необходими усилия от страна на всички. А промяната не трудна и започва тук и сега с една малка чаша, сламка, пликче, бутилка, опаковка…