Заклинанията, че банките са стабилни, не помагат!

| от |

Удивително: едва всяка десета от подложените на стрес тест 130 банки показала слаби резултати. Това е твърде оптимистично, за да е вярно, и твърде много прилича на баене за здраве, твърди в коментара си Ролф Венкел.

Сега значи имаме яснота: 25 от 130-те най-важни европейски банки се провалиха на стрес теста, на който бяха подложени от Европейската централна банка /ЕЦБ/. Недостигът на капитал възлиза на общо 25 милиарда евро. 13 банки ще бъдат принудени да увеличат своя основен капитал, а 12 вече го сториха. Но имаме ли наистина яснота за състоянието на банките? „Това беше много сериозно и важно изпитание за всички участници“, твърди шефката на германската Служба за надзор над финансовите услуги /ВaFin/ Елке Кьониг, цитирана от Дойче Веле.

Моето впечатление обаче е съвсем различно: В най-добрия случай това беше упражнение без особена стойност, защото не даде вярна представа за истинското финансово здраве на банковите институции. В най-лошия случай, стрес тестът беше просто начин да се установят онези банки, от които шефът на ЕЦБ Марио Драги ще трябва да изкупува лоши кредити. Задачата на стрес теста всъщност беше да открие дали собственият капитал на банките съответства на поетите при кредитирането рискове. Втората задача беше, да се види дали те биха издържали и на допълнителни рискове – като например евентуален спад в конюнктурата или нова криза на пазара на недвижимите имоти.

Тези изпитания са разумни, защото на 4 ноември ЕЦБ поема надзора над най-важните европейски банки и естествено не би желала да поеме отговорност за стари рискове. Основната слабост на теста обаче се криеше в това, че даде възможност на отделните банки сами да оценяват рисковете, които са поели. Напълно възможно е някои от тях да са се поблазнили от възможността да „разкрасят“ рисковите си активи.

Много по-честно щеше да е, ако на банките бяха поставени конкретни изисквания за съотношението между собствен капитал и останали активи – само че тогава със сигурност щяха да се провалят далеч повече банки от онези 13, които сега отиват на „поправителен“, за да увеличат основния си капитал. Това пък, на свой ред, води до нови конфликти, защото банките могат да увеличават основния си капитал или като емитират нови акции, или като намалят рисковете си, чрез ограничаване на кредитирането.

Странични ефекти с опустошителни последици

И в двата случая обаче възникват неприятни странични ефекти. Банка с лош имидж трудно може да привлече нови инвеститори, а в същото време старите акционери се ядосват, че курсът на техните акции пада. Затова банките ще се ориентират към втория вариант, който обаче има опустошителни икономически последици. Те ще отпускат все по-малко кредити, а това е точно обратното на онова, което иска да постигне ЕЦБ – да осигури достатъчно пари и инвеститори за икономиката.

Твърди се, че само 13 от 130 европейски банки били с отслабени позиции – това обаче звучи прекалено оптимистично. Заклинанията, че видите ли, всичко в банковия сектор е наред, прилича на тактиката на щрауса, който крие главата си в пясъка. Подобна тактика обаче никога досега не е помагала, а и МВФ публикува съвсем други цифри. Фондът е проучил 300 големи банки в индустриалните държави. Техните баланси са такива, че 40 процента от тях на практика не са в състояние да отпускат сериозни кредити на икономиката. А в страните от еврозоната подобен проблем изпитвали дори 70 на сто от банките.

Директорът на отдел „Финансови пазари“ в МВФ Хосе Винялс не крие факта, че смята подобни банки за излишни. Но тъй като някои отказват да приемат, че има нужда да се закриват банки, шефът на ЕЦБ Марио Драги започва да изкупува лошите кредити на банките от Южна Европа, включително и от Франция. По данни на ЕЦБ, размерът на тези кредити възлиза на 879 милиарда евро. По този начин ЕЦБ води Европа към нещо, за което германските политици категорично твърдяха, че никога нямало да стане: уравниловка на държавните дългове. Така новият стрес тест може би даде известна яснота за обема на невъзвръщаемите банкови кредити, но от това банковото дело в Европа не стана нито по-сигурно, нито по-стабилно.

 
 

Еротика в Instagram и няколко артисти, които да следите

| от chronicle.bg |

Тази седмица сме на еротична вълна. Лятна и с оскъдно облекло, напук на застудяващото време и многото пластове дрехи, които ходят по улиците.

Еротичната фотография (изобщо фотографията като цяло) отдавна вече не е само между страниците на списанията и по негативите. Естествено, днешните фотографи, които използват социалните мрежи като свое портфолио, не могат да се мерят с Марио Тестино, Сам Хаскинс или Ани Лейбовиц, но се справят доста добре.

Оставяме на вас да прецените. Днес ви показваме някои от любимите ни еротични фотографи, които можете да следвате в Instagram. Опитайте да гледате безпристрастно на работата им. Трудно е, но опитайте.

 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.