Закъснялата офанзива на Юнкер

| от |

Шефът на ЕК Юнкер се покая за данъчното покровителство на Люксембруг над големите международни концерни и подема битка срещу данъчните измами. Инициативата му обаче е малко закъсняла, твърди в коментара си К. Хаселбах.

Жан-Клод Юнкер поде една твърде закъсняла офанзива. Грешка било, че не направил изявление още миналата седмица по повод разкритията за данъчни трикове, вършени от големи международни концерни в неговата страна. Юнкер изрази съжаление и за данъчните облаги на компаниите. Дни наред той се беше покрил. Със засилването на натиска върху него, изведнъж ЕК реши да предложи директива за автоматичен информационен обмен за такива данъчни договорки, както и общоевропейски данъчни принципи. С други думи, сега на европейско ниво трябва да бъде поведена борба срещу една система, която Жан-Клод Юнкер е изграждал над 20 години като премиер и финансов министър на Люксембург. Инициативата прилича на тромав опит да бъде забравена миналата роля на Юнкер в данъчните машинации, пише Дойче Веле.

Когато държавата се е превърнала в модел за укриване на данъци

Вероятно хитрият политик дълго не е схващал щекотливостта на ситуацията – може би защото цялата система е била нещо съвсем нормално. Чрез сложни финансови споразумения, Люксембург дълги години е помагал на международни концерни да пестят данъци за милиарди. И тъй като вече 20 години Юнкер е финансов министър, а почти толкова дълго също и премиер на Великото херцогство, той е тясно свързан с развитието на Люксембург като финансов център. Превръщането на държавата в модел за пестене на данъци от богати чужденци и големи международни компании пък направи възможно, люксембургските граждани днес да са с най-високия доход на глава от населението в целия ЕС.

Люксембург обаче не е единичен случай. Ирландия и Холандия също са се превърнали в данъчни оазиси за международните концерни. И всички техни правителства са били наясно с това. Преди броени дни 50 държави, сред които и Люксембург, се договориха да започнат да си разменят данни за клиентите на банките. Тази решителност обаче е нова, поне що се отнася до корпоративните данъци.

Загубите плащат данъкоплатците

Още през 2013 година ЕК задейства мониторингова процедура срещу Ирландия, Холандия и Люксембург. Но при нея става дума за конкурентоспособност, а не за това, дали подобни данъчни трикове са законни, или не. И тъкмо тук е уловката. Сега и Юнкер признава, че това, което е юридически разрешено, далеч не е морално. Когато една страна от ЕС примамва международни концерни с безпрецедентно ниски данъчни ставки, тя живее на гърба на другите, които не могат, или не искат да губят приходи. В крайна сметка гражданите са тези, които с данъците си запълват дупките.

Скандален факт е, че Европа търпеше досега тази съсипваща надпревара, която налива вода в мелницата на онези, които искат да разрушат европейската идея. Нищо чудно, че Марин льо Пен беше една от първите, които поискаха оставката на Жан-Клод Юнкер. Тя и нейните единомишленици в цяла Европа искат да извлекат ползи за себе си от тази афера.

Оставката е малко вероятна

Въпреки това Жан-Клод Юнкер ще остане председател на ЕК. За това ще се погрижи мнозинството в Съвета на Европа и Европейския парламент. Процесът на обединяване около неговата кандидатура беше изключително труден. С Юнкер са свързани и много други кадрови решения, при които трябва да се имат предвид партийнополитическите, географските и други аспекти. Евентуална оставка на председателя на ЕК би засилила и доста разпростаненото усещане сред европейските граждани за провал на европейските елити.

При представянето на новата комисия, Жан-Клод Юнкер говори за „последния шанс на Европа“, визирайки ширещия се евроскептицизъм. Той трябва да е напълно наясно какво е заложено на карта. Той обаче напълно подцени въпроса за това, какъв личен принос може да има самият Юнкер за изполването или проиграването на този последен шанс. Остава да се надяваме, че ЕС се е „събудил“ от аферата, за да сложи най-сетне край на тази игра с ниските данъци за големите фирми. В това отношение комисията може да разчита на подкрепата на европейските граждани.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!