Заедно с Русия срещу грингосите

| от |

2631

Тобиас Койфер, в. „Велт“, 16 юли 2014 г./

Владимир Путин щял да бъде изолиран в целия свят след анексирането на Крим, твърдяха западни политици. Но с обиколката си в Латинска Америка руският президент показа кой в действителност е недолюбван на този континент в растеж: не Русия, а САЩ.

От Хавана до Буенос Айрес Путин беше посрещнат с отворени обятия. Левите латиноамерикански правителства се показаха извънредно гъвкави. За кастровците, ортеговците и кирхнеровците официално нищо не е по-омразно от могъщите олигарси, които се противопоставят на неосоциалистическия курс, възприет от покойния революционен лидер на Венецуела Уго Чавес. С приятеля на олигарсите Путин нещата обаче не стоят точно така. Това се дължи преди всичко на факта, че руснакът от една страна обслужва антиамериканските им рефлекси, а от друга страна подкрепя единството на региона, за което се застъпваше Чавес: Русия е заинтересована от една единна, силна Латинска Америка, каза Путин, който тази седмица посети Куба, Никарагуа, Аржентина и Бразилия.

Президентът на САЩ Барак Обама беше оставил Латинска Америка да клони наляво. Пътуванията на Обама из субконтинента, който често бива пренебрежително определян като „задния двор на САЩ“,
са въпреки географската близост редки и кратки. Той смята Азия за по-важен партньорски регион. Неговата администрация няма завършена концепция за Латинска Америка и политически отговор на
предизвикателствата на антиамериканските правителства в региона. Путин обаче дава еднозначни сигнали на пренебрегваните от Вашингтон съседи: „Днес сътрудничеството с латиноамериканските държави е от ключова важност за руската външна политика.“

Именно заради това Путин има много приятели в Латинска Америка. Във фалангата южноамерикански държави, които все още минават за приятелски настроени към САЩ, останаха Колумбия,Парагвай, Панама, Хондурас и Мексико, всяка от които е по различен начин близка със САЩ. Но дори президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос, някога убеден консерватор с опит в гражданските дейности, сменя курса със светкавична бързина. Сантос нарича това официално „политика на третия път“ между лявото и дясното. Това ще бъде и мотото на втория му мандат, който започва след няколко седмици.

Путин се възползва от разпространеното в Латинска Америка негодувание срещу САЩ. Това има последици най-вече за американската икономика. Путиновият енергиен концерн „Газпром“ не се интересува от права на човека или международни стандарти за опазване на околната среда. Докато петролните концерни от САЩ като например „Шеврон“ са обект на порицание заради миналите си грехове към околната среда, сега Русия ще получи възможност да експлоатира латиноамериканските находища.

В Куба, където петролните залежи са пренебрежимо малки, това има най-вече политическо значение. Дори консервативните латиноамерикански правителства настояват за отмяна на американското ембарго срещу Куба. Сега Русия обявява своята инициатива и демонстративно застава зад държавата на Кастро. В добавка Путин опрощава на Куба гигантски дълг в размер на 30 милиарда долара.

Това е съвършено разчетен във времето жест, в момент, когато мениджъри на американски хеджфондове настоятелно изискват от аржентинското правителство да изплати дълговете си. Великодушието на Москва към Хавана има големи предимства и за двете страни: Куба и без това не би могла да изплати дълговете си и благодарение на руските инвестиции в петролната икономика намалява зависимостта си от катастрофално управляваната Венецуела, на която кубински експерти предричат скорошен крах. Досега Венецуела беше най-важният доставчик на Куба.

Действително, напоследък и Вашингтон и Хавана направиха насрещни стъпки, но решението да бъде възстановена руската шпионска база в Куба внушава по-скоро, че президентът на Куба Раул Кастро занапред ще поддържа курс на конфронтация с Америка.

Край на ембаргото и без това не се предвижда. А Москва със сигурност няма да настоява за свободни избори на острова – което е едно от условията на САЩ за отмяна на ембаргото. Ролята на жертва има много предимства за Хавана: тя подкрепя диктатурата и налива свежи средства в празните каси.

В Аржентина и Бразилия става дума за милиардни инвестиции, които американците от САЩ не правят или за които искат да получат ексклузивни права. Навсякъде Русия опитва да запълни вакуума, оставен от САЩ в неориентираната латиноамериканска политика. Стратегическа цел е омаломощаването на Панама: малката държава на Панамския канал с банковата си система и с ключовия за световната търговия воден път се смята за най-важният съюзник на САЩ в Средна Америка.

Президентът на Никарагуа Ортега сега ще строи с китайска и руска помощ гигантския Никарагуански канал. Ако фалшификаторът на избори от Манагуа успее с този проект, най-вече на руските и азиатските товарни кораби няма да се налага да използват скъпия маршрут през Панама и значението на САЩ като неин покровител допълнително ще намалее.

САЩ се сринаха надолу в скалата на симпатиите и в Бразилия чрез разкрития от Едуард Сноудън шпионски скандал. Създаването на руски подслушвателен пункт в Куба е нещо, на което много латиноамериканци тайничко се радват. Руският пункт се възприема като заслужен отговор на действията на американската разузнавателна Агенция за национална сигурност в Бразилия. Бразилският всекидневник „Ещадо де Сау Паулу“ видя в бразилската визита на Путин, която приключи със среща с редица латиноамерикански президенти, доказателство „че Русия в никакъв
случай не е изолирана“.

Путин беше много доволен от стълпотворението от държавни глави – подобна изява той не беше имал отдавна. Американският президент Обама е заплашен от точно обратното. Следващата американска среща на върха може да се провали заради кубинския въпрос: латиноамерикански президенти като еквадорския Рафаел Кореа Делгадо са съгласни да участват само ако дневният ред не бъде „диктуван“ от САЩ и Куба бъде допусната до участие. /БТА/

 
 

Еротика в Instagram и няколко артисти, които да следите

| от chronicle.bg |

Тази седмица сме на еротична вълна. Лятна и с оскъдно облекло, напук на застудяващото време и многото пластове дрехи, които ходят по улиците.

Еротичната фотография (изобщо фотографията като цяло) отдавна вече не е само между страниците на списанията и по негативите. Естествено, днешните фотографи, които използват социалните мрежи като свое портфолио, не могат да се мерят с Марио Тестино, Сам Хаскинс или Ани Лейбовиц, но се справят доста добре.

Оставяме на вас да прецените. Днес ви показваме някои от любимите ни еротични фотографи, които можете да следвате в Instagram. Опитайте да гледате безпристрастно на работата им. Трудно е, но опитайте.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.