Задава се зимата на българското недоволство

| от |

За да добиете представа за бедността и мизерията, както и за гнева срещу политиците в България преди изборите на 5 октомври, е нужно да погледнете само град Мизия. Това се казва в репортаж на агенция Франс прес от пострадалия от наводнения град.

Този североизточен град с население от 3300 души, повечето от които са възрастни хора, беше разрушен от наводнения през месец август. Улиците се превърнаха в кални кафяви реки, които унищожиха 800 къщи и убиха 2 души. 7 седмици по-късно опустошението още е тук. Много къщи са съборени с тежка техника, а големи купчини тухли, керемиди и покъщнина все още се виждат по улиците.

Природните бедствия в България отнеха живота на 29 души през тази година. В Мизия, както и при други случаи, местните хора казват, че корумпираните политици, а не природата, са виновни. Еколозите също подкрепят тази теза. Според Петко Цветков от базираната в София фондация „Биоразнообразие“ „безразборната незаконна сеч през последните години“ и „слабият контрол над частните язовири“ са сред основните причини за унищожителните наводнения.

„Ние сме отчаяни. Сами се борим за живота си“, казва Митка Андрова от Мизия, чийто дом ще бъде съборен. „На хората им писна. Политиците само ги е грижа да си напълнят джоба, а за хората – нищо, само страдания“, добавя тя.

„Никой няма да гласува! За какво, за да живеят те добре, а ние да страдаме ли“, казва гневно 70-годишната ромка Ценка Крочева пред разрушената си къща.

Останалата част от 7,4-милионното население на България може да не е в толкова отчаяно състояние, но 25 години след края на комунизма презрението към политиците е широко разпространено. Според ново социологическо проучване на институт „Отворено общество“ 69% от българите описват ситуацията в страната като „непоносима“.

Средната месечна заплата е 400 евро, средната пенсия е 150 евро, а всяко пето домакинство живее под прага на бедността.

Само преди 17 месеца българите, на които им писна от бедността и високите сметки за ток, излязоха по улиците и принудиха десния премиер Бойко Борисов да подаде оставка. Последвалите избори дадоха властта на левите. Премиер стана технократ, но протестите, този път срещу връзкарството и корупцията, продължиха. И той се оттегли през юли тази година.

Следващият месец на вторите предсрочни парламентарни избори в рамките на две години партията ГЕРБ на Борисов изглежда има шансове да си върне властта, казват социолозите.

Икономиката отбелязва слаб растеж, безработицата остава 10%, дефлацията продължава, а страната трудно привлича чужди инвестиции. На всичкото отгоре се очаква сурова зима.

Почти 10-процентовото увеличение на цените на електроенергията от 1 октомври ще задълбочи мизерията в страната, в която почти 80% от семействата трудно заплащат сметките си за ток.

България получава 85% от потребявания природен газ от Русия през Украйна. Очакваните прекъсвания на доставките ще накарат хиляди домакинства да треперят от студ, а промишлеността ще трябва да се справя с тежък удар.

Друг важен въпрос в дневния ред на кабинета ще бъде четвъртият по големина кредитор в България – Корпоративна търговска банка, която е пред банкрут. Сметките на хиляди частни вложители в момента са блокирани, което доведе до протести в София.

В Мизия хората споделят, че така или иначе нямат пари в банката. Грижите им са по-прости. „Сега спим в колата. Нямам представа как ще изкараме зимата“, казва Ценка Крочева. / АФП, БГНЕС

 
 

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан

| от chr.bg |

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан вече е факт.

Редовните полети по линията предполагат стимулират развитието на двустранните отношения във всички сфери, а също  дадат възможност на хората за достъпно и удобно пътуване. По думите му, тази въздушна линия е символ на задълбочаващото се приятелство между двата народа и държави, и ще спомогне за осъществяването на множество проекти.

Авиокомпанията ще лети веднъж седмично във вторник.

Новата линия Баку-София е 77-та за летище София. Азербайджанските авиолинии са 28-та авиокомпания извършваща полети до България. През последната година най-голямото ни летище отбеляза ръст с над 30% на превозените пътници.

 
 

За първи път представят книга за Яворов в Армения

| от chronicle.bg, БТА |

Най-новата книга за Пейо Яворов – „Аз не живея, аз горя“ ще има премиера в Армения. Датата предстои да се уточни.

Книгата, посветена на 140 години от рождението на поета, е уникална, защото е събрала за първи път стихове на големия български поет, преведени на 13 езика, 11 славянски и 2 други – арменски и башкирски. Преводите на стиховете на големия български лирик са дело на 25 преводачи от 14 страни. Издател е Фондация „Яворов“ и Славянската академия.

Премиерата на книгата в Чирпан събра заедно част от тях в родния му дом. Сред преводачите четирима са от Армения. Те са Геворг Емин, Силва Капутикян, Амо Сагиян и Гурген Баренц.

Днес в Армения има паметник и училище, които носят името на Яворов.

Стихове на Яворов на полски прочете на премиерата и Алекси Врубел, поет, композитор, основател на лондонската артистична група „Кампе“ и заместник-председател на Съюза на полските писатели в чужбина. Във вълнуващия рецитал се включиха и акад. Ристо Василевски от Сърбия и Людмила Ситненко, директор на издателство „Паблис“ и автор на текстове на песни, които изпълняват днес известни руски артисти.

Стихове на Яворов рецитираха и проф. Михаил Неделчев, проф. Димитър Михайлов, дългогодишният директор на Националния литературен музей Катя Зографова,Тодор Иванов, уредник на родната къща на поета в Чирпан, и четиримата известни явороведи.

 
 

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди

| от chr.bg, БТА |

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди за финансовия консултант Андрю Юмънс, съобщи Контактмюзик.

„Тя иска добър мъж и стабилно семейство“, каза неин близък през сп. „Ю Ес Уикли“.

Мишел Уилямс има 12-годишна дъщеря Матилда от покойния актьор Хийт Леджър. Тя трудно преодоля трагичната му смърт преди почти 10 години.

Актрисата предизвика предположения, че може да се е запътила към олтара, защото на церемонията за наградите „Златен глобус“ носеше пръстен със сърцевиден диамант. Тогава тя каза, че това е само „красиво бижу“.

Слуховете за връзката на Мишел Уилямс и Андрю Юмънс започнаха през юли 2017 г., когато бяха видени заедно в Рим. Тя снимаше там „Всичките пари на света“.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.