Забранените книги, които станаха филми

| от chronicle.bg |

Безспорно читателите, които уважават свободата на словото – и особено тази на писаното слово – изпадат в агресия при самото споменаване на словосъчетанието „забранени книги“.

Но доколкото в наши дни броят четящи е все по-малко, сайтът wordandfilm.com предлага десет отлични киноадаптации на забранени, скандални или спорни книги.

В галерията може да видите кои са те.

„Фермата на животните“(1954)

Едноименният роман на Джордж Оруел (1945) е публикуван по време, когато Сталин е в зенита на властта си в Съветския съюз. Оруел, очевидно не особено голям почитател на философията на лидерство на Сталин, има сериозни затруднения да намери издател на книгата си, която като тема и съдържание е спорна и е открито сатирично критикуваща Вожда. Накрая (за щастие) „Животинската ферма“ намира своя дом сред книгите на Secker and Warburg. След излизането си тя е забранена в СССР, Обединените арабски емирства, Куба и Северна Корея. Макар да е адаптирана много пъти, тази адаптация, която си заслужава да гледате (естествено, желателно е първо да прочетете книгата!) е анимационната версия от 1954 на Джой Бачелър.

Въпреки че донякъде се отклонява от изходния материал, тя е интересно и същевременно забавно попълнение в света на филмовите адаптации на книги.

„Шифърът на Леонардо“ (2006)

Бестселърът на Дан Браун (издаден през 2003-та) ни запознава с Робърт Лангдън и идеята, че в света на християнството има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Романът е посрещнат на нож от католическата църква като оскърбление на християнството, а властите в Ливан стигат дотам да го забранят изцяло.Излизането му предизвиква скандал сред критиците, историците и теолозите. Рон Хауърд режисира филмовата му адаптация през 2006 с участието на Том Ханкс и Одри Тоту. Критиците са също толкова разделени по отношение на филма, но в крайна сметка независимо каква е вашата позиция по темата, в основата си той представлява страхотно, увлекателно приключение

„Отнесени от вихъра“ (1939)

Не е нужно много време,за да бъде грабната от Холивуд книгата на Маргарет Мичъл (1936), удостоена с „Пулицър“ и Национална награда за най-добра книга. Епичната история от „Отнесени от вихъра“ е пренесена на големия екран от Дейвид Селзник и Виктор Флеминг. Снимките са невероятно мащабни и често проблемни, но след излизането си през 1939, сюжетът, сценарият и звездите (Кларк Гейбъл и Вивиан Лий) му носят десет награди „Оскар“.

През годините книгата неведнъж е била обект на забрани, които впоследствие са отменяни, заради реалистичните описания в нея на робството и расовите проблеми.

„Лесна, А?“ (Вдъхновен от „Алената буква“) (2010)

През 2010-та, сценаристът Бърт В. Ройъл заедно с режисьора Уил Глък правят (доста свободна) киноадаптация на романа на Натаниъл Хоторн „Алената буква“ (1850).

Заедно двамата създават филм, който влиза наравно с „Баровки“ и „10 неща, които мразя в теб“ в категорията „Най-добри класики на тийн драма-комедията“ (и реално стартира кариерата на Ема Стоун).

Темите в романа на Хоторн – незаконността, изневярата – са доста рискови за времето си и водят до многократна забрана на книгата през годините след издаването й.

„Да убиеш присмехулник“ (1962)

Събитията в превърналия се в класика едноименен роман на Харпър Лий (1960) се развиват в началото на 30-те години в Алабама. Атикъс Финч, уважаван адвокат и баща на Скаут и Джем, се заема със защитата на чернокож мъж на име Том Робинсън.

Том е обвинен в изнасилване на бяла жена – и, защитавайки го, Атикъс се излага на презрението и заплахите на местните жители в предимно расисткия град в американския Юг. Въпреки многото опити по цял свят да бъде забранен награденият с „Пулицър“ роман на Харпър Лий (последният от тях през 2013 г), книгата се продава в над 30 милиона копия.

Киноадаптацията от 1962 година с участието на Грегъри Пек, Брок Питърс и Робърт Дювал печели три награди „Оскар“ и е номинирана за още пет.

„Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

През 1962 година Кен Киси публикува едноименния роман, събитията в който се развиват в психиатрична болница в Орегон.

Разказан от гледната точка на Вожда Бромдън, индианец, считан за глухоням, той представя дълбоки наблюдения и размисли за света на другите пациентите там. Най-често те се концентрират върху Рандъл Патрик Макмърфи, човек, който се преструва на луд, за да излежи присъдата си в психиатрията, вместо в затвора.

Книгата е обявена за скандална и е забранявана многократно в САЩ, като е наричана „порнография“ и „боклук“. Милош Форман я екранизира през 1975-та, като във филмовата версия участват Джак Никълсън, Уил Сампсън и Луиз Флетчър – и тя печели пет награди Оскар, включително за най-добър филм, режисура, главна женска роля и главна мъжка роля.

„Където бродят дивите неща“ (2009)

Адаптацията на Спайк Джоунс по класическата книга на Морис Сендак има перфектен изходен материал, перфектен Макс (в ролята Макс Робъртс Рекърдс), и перфектен сценарист (Дейв Егърс).

И все пак въпреки прекрасната си визия и гореспоменатите перфектни компоненти, филмът не пожъна особено голям успех в кината или сред критиците. Книгата през годините неведнъж е била забранявана заради мрачната си тематика – но въпреки всичко остава постоянен фаворит на много родители.

„За мишките и хората“ (1939)

Последната адаптация по тази легендарна книга на Джон Стайнбек е от тази година – на Бродуей, с Джеймс Франко в ролята на Джордж и Крис О’Дауд в ролята на Лени.

Има обаче и много други. Препоръчваме ви да прескочите киноверсията от 1992 под режисурата на Гари Синийз (с участието на Синийз като Джордж и Джон Малкович като Лени) и да се насочите по-назад в миналото, към номинираната за Оскар адаптация на Люис Майлстоун от 1939 гoдина.

Книгата през годините е забранявана заради точното и детайлно представяне на робството в САЩ.

„Изборът на Софи“ (1982)

Едноименният роман на Уилям Стайрън от 1979 гoдина предава историята на трима души, живеещи заедно в пансион в Бруклин през 1947-ма. Един от тримата – Софи, е оцелял в концентрационните лагери, които са били твърде честа част от пейзажа на Втората световна война, и носи в себе си вината за решението, което е взела тогава.

Романът е забраняван многократно, за последно през 2001-ва, заради откровено сексуалното съдържание в него. Последният опит за забрана обаче доведе до активна контра-кампания от ученици и студенти.

През 1982 режисьорът Алън Пакула адаптира за големия екран романа на Стайрън, с участието на Мерил Стрийп, която за това си участие получава втория от трите си до момента награди „Оскар“ за главна женска роля.

„Властелинът на пръстените“ (2001)

Фентъзи-романът на Дж.Р.Р. Толкин (издаден през 1954-та), който е началото на епична трилогия, е адаптиран многократно след публикуването си.

Когато Питър Джаксън решава да режисира нова трилогия през 2001-ва., всички предишни версии биват забравени заради креативната изобретателност на Джаксън, вдъхнала нов живот на историята, същевременно придържайки се относително близо до изходния материал на Толкин (за жалост той изневери на този си стил с „Хобит“).

Правени са неведнъж опити трилогията да бъде забранена на база това, че е „нерелигиозна“. Въпреки това първата от трите книги от поредицата и досега си остава един от най-големите бестселъри на всички времена.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Трейлър на новия комедиен сериал „Къмпинг“, който излиза у нас тази вечер

| от chronicle.bg |

За всички градски къмпингари, на които има липсват летните месеци, HBO е подготвило нещо, което би могло да замести приятните безвремеви часове между караваните и палатките. 

Най-новата продукция на компанията, „Къмпинг“, събира на една снимачна площадка Дженифър Гарнър , Джулиет Люис  и Дейвид Тенант . Катрин (Дженифър Гарнър), Уолт (Дейвид Тенант) и няколко семейни приятели отиват на приятен уикенд сред природата за 45-ия рожден ден на Уолт.

Всичко е планирано до последния детайл от контролиращата съпруга и майка Катрин, но в природата няма план и забавната ваканция бива белязана от женски свади и изпитания, които разтърсват няколко брака.

„Къмпинг” на HBO се базира на едноименния британски телевизионен сериал от 2016-та г., създаден и режисиран от Джулия Дейвис (Nighty Night). За адаптацията HBO се доверява на тандема продуценти, познат ни от шестте сезона на „Момичета“ – Лена Дънам и Джени Конър. „Когато разбрахме, че ще адаптираме смешно-хапливия сериал на Джулия Дейвис, знаехме, че това е вдъхновяващ проект за всеки сценарист и актьор.“, споделят Лена Дънам и Джени Конър. „Толкова сме въодушевени от актьорския състав, от сюжета и от чудесната работа, която свършихме, че сме сигурни, че като изгледате сериала никога няма да искате да отидете на къмпинг.“

В актьорския състав се видим още Йон Скай, Артуро Дел Пуерто, Брет Гелман и съпругата му в живота Яница Браво.

Историята в „Къмпинг“ се развива в 8 тридесет минутни епизода, които ще излизат в поредни понеделници до 3-ти декември. Гледайте новите епизоди в HBO GO и от 22:00 часа по HBO. Вижте трейлъра:

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“