Забранените книги, които станаха филми

| от chronicle.bg |

Безспорно читателите, които уважават свободата на словото – и особено тази на писаното слово – изпадат в агресия при самото споменаване на словосъчетанието „забранени книги“.

Но доколкото в наши дни броят четящи е все по-малко, сайтът wordandfilm.com предлага десет отлични киноадаптации на забранени, скандални или спорни книги.

В галерията може да видите кои са те.

„Фермата на животните“(1954)

Едноименният роман на Джордж Оруел (1945) е публикуван по време, когато Сталин е в зенита на властта си в Съветския съюз. Оруел, очевидно не особено голям почитател на философията на лидерство на Сталин, има сериозни затруднения да намери издател на книгата си, която като тема и съдържание е спорна и е открито сатирично критикуваща Вожда. Накрая (за щастие) „Животинската ферма“ намира своя дом сред книгите на Secker and Warburg. След излизането си тя е забранена в СССР, Обединените арабски емирства, Куба и Северна Корея. Макар да е адаптирана много пъти, тази адаптация, която си заслужава да гледате (естествено, желателно е първо да прочетете книгата!) е анимационната версия от 1954 на Джой Бачелър.

Въпреки че донякъде се отклонява от изходния материал, тя е интересно и същевременно забавно попълнение в света на филмовите адаптации на книги.

„Шифърът на Леонардо“ (2006)

Бестселърът на Дан Браун (издаден през 2003-та) ни запознава с Робърт Лангдън и идеята, че в света на християнството има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Романът е посрещнат на нож от католическата църква като оскърбление на християнството, а властите в Ливан стигат дотам да го забранят изцяло.Излизането му предизвиква скандал сред критиците, историците и теолозите. Рон Хауърд режисира филмовата му адаптация през 2006 с участието на Том Ханкс и Одри Тоту. Критиците са също толкова разделени по отношение на филма, но в крайна сметка независимо каква е вашата позиция по темата, в основата си той представлява страхотно, увлекателно приключение

„Отнесени от вихъра“ (1939)

Не е нужно много време,за да бъде грабната от Холивуд книгата на Маргарет Мичъл (1936), удостоена с „Пулицър“ и Национална награда за най-добра книга. Епичната история от „Отнесени от вихъра“ е пренесена на големия екран от Дейвид Селзник и Виктор Флеминг. Снимките са невероятно мащабни и често проблемни, но след излизането си през 1939, сюжетът, сценарият и звездите (Кларк Гейбъл и Вивиан Лий) му носят десет награди „Оскар“.

През годините книгата неведнъж е била обект на забрани, които впоследствие са отменяни, заради реалистичните описания в нея на робството и расовите проблеми.

„Лесна, А?“ (Вдъхновен от „Алената буква“) (2010)

През 2010-та, сценаристът Бърт В. Ройъл заедно с режисьора Уил Глък правят (доста свободна) киноадаптация на романа на Натаниъл Хоторн „Алената буква“ (1850).

Заедно двамата създават филм, който влиза наравно с „Баровки“ и „10 неща, които мразя в теб“ в категорията „Най-добри класики на тийн драма-комедията“ (и реално стартира кариерата на Ема Стоун).

Темите в романа на Хоторн – незаконността, изневярата – са доста рискови за времето си и водят до многократна забрана на книгата през годините след издаването й.

„Да убиеш присмехулник“ (1962)

Събитията в превърналия се в класика едноименен роман на Харпър Лий (1960) се развиват в началото на 30-те години в Алабама. Атикъс Финч, уважаван адвокат и баща на Скаут и Джем, се заема със защитата на чернокож мъж на име Том Робинсън.

Том е обвинен в изнасилване на бяла жена – и, защитавайки го, Атикъс се излага на презрението и заплахите на местните жители в предимно расисткия град в американския Юг. Въпреки многото опити по цял свят да бъде забранен награденият с „Пулицър“ роман на Харпър Лий (последният от тях през 2013 г), книгата се продава в над 30 милиона копия.

Киноадаптацията от 1962 година с участието на Грегъри Пек, Брок Питърс и Робърт Дювал печели три награди „Оскар“ и е номинирана за още пет.

„Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

През 1962 година Кен Киси публикува едноименния роман, събитията в който се развиват в психиатрична болница в Орегон.

Разказан от гледната точка на Вожда Бромдън, индианец, считан за глухоням, той представя дълбоки наблюдения и размисли за света на другите пациентите там. Най-често те се концентрират върху Рандъл Патрик Макмърфи, човек, който се преструва на луд, за да излежи присъдата си в психиатрията, вместо в затвора.

Книгата е обявена за скандална и е забранявана многократно в САЩ, като е наричана „порнография“ и „боклук“. Милош Форман я екранизира през 1975-та, като във филмовата версия участват Джак Никълсън, Уил Сампсън и Луиз Флетчър – и тя печели пет награди Оскар, включително за най-добър филм, режисура, главна женска роля и главна мъжка роля.

„Където бродят дивите неща“ (2009)

Адаптацията на Спайк Джоунс по класическата книга на Морис Сендак има перфектен изходен материал, перфектен Макс (в ролята Макс Робъртс Рекърдс), и перфектен сценарист (Дейв Егърс).

И все пак въпреки прекрасната си визия и гореспоменатите перфектни компоненти, филмът не пожъна особено голям успех в кината или сред критиците. Книгата през годините неведнъж е била забранявана заради мрачната си тематика – но въпреки всичко остава постоянен фаворит на много родители.

„За мишките и хората“ (1939)

Последната адаптация по тази легендарна книга на Джон Стайнбек е от тази година – на Бродуей, с Джеймс Франко в ролята на Джордж и Крис О’Дауд в ролята на Лени.

Има обаче и много други. Препоръчваме ви да прескочите киноверсията от 1992 под режисурата на Гари Синийз (с участието на Синийз като Джордж и Джон Малкович като Лени) и да се насочите по-назад в миналото, към номинираната за Оскар адаптация на Люис Майлстоун от 1939 гoдина.

Книгата през годините е забранявана заради точното и детайлно представяне на робството в САЩ.

„Изборът на Софи“ (1982)

Едноименният роман на Уилям Стайрън от 1979 гoдина предава историята на трима души, живеещи заедно в пансион в Бруклин през 1947-ма. Един от тримата – Софи, е оцелял в концентрационните лагери, които са били твърде честа част от пейзажа на Втората световна война, и носи в себе си вината за решението, което е взела тогава.

Романът е забраняван многократно, за последно през 2001-ва, заради откровено сексуалното съдържание в него. Последният опит за забрана обаче доведе до активна контра-кампания от ученици и студенти.

През 1982 режисьорът Алън Пакула адаптира за големия екран романа на Стайрън, с участието на Мерил Стрийп, която за това си участие получава втория от трите си до момента награди „Оскар“ за главна женска роля.

„Властелинът на пръстените“ (2001)

Фентъзи-романът на Дж.Р.Р. Толкин (издаден през 1954-та), който е началото на епична трилогия, е адаптиран многократно след публикуването си.

Когато Питър Джаксън решава да режисира нова трилогия през 2001-ва., всички предишни версии биват забравени заради креативната изобретателност на Джаксън, вдъхнала нов живот на историята, същевременно придържайки се относително близо до изходния материал на Толкин (за жалост той изневери на този си стил с „Хобит“).

Правени са неведнъж опити трилогията да бъде забранена на база това, че е „нерелигиозна“. Въпреки това първата от трите книги от поредицата и досега си остава един от най-големите бестселъри на всички времена.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 

Риана съди баща си за злоупотреба

| от chronicle.bg |

Риана съди баща, защото е използвал нейната запазена марка Fenty по измамен начин и без нейно разрешение, за да добие материални облаги в размер на милиони. Тя е подала иск срещу баща си, Роналд Фенти, още един мъж, Моузес Перкинс, и компанията Fenty Entertainment.

В документите тя твърди, че двамата мъже са действали незаконно като нейни агенти. Те дори са уговаряли участия от нейно име на обща стойност $400 000 и турне в Латинска Америка за $15 милиона. Роналд твърди, че е говорил с лейбъла й Roc Nation, но негови представители отричат да са водени подобни разговори.

В документите пише още, че Роналд е направил няколко неуспешни опита да регистрира „Fenty“ като търговска марка „с надеждата да се възползва от името и известността на Риана“. Тя се е опитала да уреди въпроса извън съда, но той игнорирал опитите й.

Певицата им турболентна връзка с баща си. Тя твърди, че в миналото той е биел майка й и е бил пристрастен към кокаин.

През 2008 година заради лошо поведение в автобуса, с който дъщеря му пътува на турнета, той е бил отстранен от екипа, а през 2013 дъщеря му плаща за рехабилитация.

Въпреки отношенията им, те продължават да са в контакт като певицата често поства снимки и видеа с Роналд в социалните мрежи. За последно те бяха забелязани заедно през ноември, когато отпразнуваха 90-ия рожден ден на дядо й в Барбадос.

 
 

Toyota възражда легендарната Supra

| от chronicle.bg |

Toyota отново иска да спечели шофьорите, които искат нещо повече от просто да отидат на работа. Поглеждайки назад към миналото си, компанията обяви завръщането на легендарния спортен модел Toyota Supra. Това стана на Detroit Auto Show.

Новият модел е разработен съвместно с BMW и тестван от самия изпълнителен директор Акио Тойода на няколко състезателни писти по света (включително, разбира се, и Нюрбургринг).

maxresdefault

Моделът Supra стана нарицателно за улични състезания и дрифтове през 70-те години. Четвъртото поколение в момента се счита за най-търсено като скоро една кола беше продадена за $120 000 на сайта за класически автомобили BringaTrailer.com.

Освен скорост и возия, феновете харесват Supra и заради това, че лесно носи на тунинг. Подходящи ръце могат да извадят астрономична мощност от 6-те цилиндъра на двигателя. Това й отреди място и в автомобилния кино франчайз „The Fast and Furious“.

171030131232-1969-toyota-2000gt-exlarge-169

Вдъхновението за Supra идва от Celica, както и от Toyota 2000GT (от края на 60-те години, на снимката), която днес може да достигне цена от над $1 милион по аукционите.

Новата Supra технически е доста подобна на BMW Z4. Тя има 335 конски сили от 6-те си цилиндъра, разработен от BМW, и 8-степенна автоматична скоростна кутия (без опция за ръчна). Максималната скорост е 250 км/ч, а от Toyota твърдят, че колата ще достига 100 км/ч за малко над 4 секунди.

BMW Z4 пък ще излезе през март с две опции – 255 коня от 4 цилиндъра и 382 коня от 6 цилиндъра.

Ще можем да си купим новата Supra официално чак през лятото за скромните $50 000. Първия брой от вече беше създаден и продаден на аукцион като парите отиват за благотворителност.

 
 

Яйцето, което счупи всички рекорди в Instagram

| от chronicle.bg |

Не очаквайте някакъв смисъл от тази случка.

Случаят е колкото прозаичен, толкова и абсурден. В неделя вечерта една снимка в Instagram счупи всички рекорди за харесвания и надмина дори обявлението на Кайли Дженър, която е станала майка. Какво има на снимката ли?

Яйце. Не на Фаберже. Не на „Сваровски“. Обикновено яйце от кокошка. Никоя знаменитост не го държи. То дори няма канал YouTube.

Това не попречи обаче откакто е качено на 4 януари, до днес, да е събрало над 27 млн. лайка. И да продължава да събира лайкове.

Все още не е ясно кой е публикувал снимката, кому е нужен този рекорд и как изобщо той се е случил? Дали е грешка в алгоритмите на Instagram и интернет…

За сравнение, ако всички харесали снимката, основат свой град, то той би бил вторият по големина в света. Към момента броят на хора, харесали снимката, надвишава населението на Австралия.

Популярността на яйцето се отрази и на Кайли Дженър. Към момента публикацията от 6 февруари 2018 г., в която тя обявява раждането си, е събрала 18.3 млн. харесвания. Това я прави втората най-харесвана публикация в Instagram. Мнозина коментатори се върнаха към публикацията й с нови коментари, включващи емотикона на яйце или думата „яйце“. В отговор на това, Дженър публикува видео в профила си, в което чупи яйце на нагорещен асфалт.

Вероятно снимката с яйцето няма да е първа и последна, тъй като сторитата на профила намекват за следващ план, за който трябва да „затегнем коланите си“. Предстои да видим докъде ще стигне поредният интернет феномен.

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.