Забранените книги, които станаха филми

| от chronicle.bg |

Безспорно читателите, които уважават свободата на словото – и особено тази на писаното слово – изпадат в агресия при самото споменаване на словосъчетанието „забранени книги“.

Но доколкото в наши дни броят четящи е все по-малко, сайтът wordandfilm.com предлага десет отлични киноадаптации на забранени, скандални или спорни книги.

В галерията може да видите кои са те.

„Фермата на животните“(1954)

Едноименният роман на Джордж Оруел (1945) е публикуван по време, когато Сталин е в зенита на властта си в Съветския съюз. Оруел, очевидно не особено голям почитател на философията на лидерство на Сталин, има сериозни затруднения да намери издател на книгата си, която като тема и съдържание е спорна и е открито сатирично критикуваща Вожда. Накрая (за щастие) „Животинската ферма“ намира своя дом сред книгите на Secker and Warburg. След излизането си тя е забранена в СССР, Обединените арабски емирства, Куба и Северна Корея. Макар да е адаптирана много пъти, тази адаптация, която си заслужава да гледате (естествено, желателно е първо да прочетете книгата!) е анимационната версия от 1954 на Джой Бачелър.

Въпреки че донякъде се отклонява от изходния материал, тя е интересно и същевременно забавно попълнение в света на филмовите адаптации на книги.

„Шифърът на Леонардо“ (2006)

Бестселърът на Дан Браун (издаден през 2003-та) ни запознава с Робърт Лангдън и идеята, че в света на християнството има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Романът е посрещнат на нож от католическата църква като оскърбление на християнството, а властите в Ливан стигат дотам да го забранят изцяло.Излизането му предизвиква скандал сред критиците, историците и теолозите. Рон Хауърд режисира филмовата му адаптация през 2006 с участието на Том Ханкс и Одри Тоту. Критиците са също толкова разделени по отношение на филма, но в крайна сметка независимо каква е вашата позиция по темата, в основата си той представлява страхотно, увлекателно приключение

„Отнесени от вихъра“ (1939)

Не е нужно много време,за да бъде грабната от Холивуд книгата на Маргарет Мичъл (1936), удостоена с „Пулицър“ и Национална награда за най-добра книга. Епичната история от „Отнесени от вихъра“ е пренесена на големия екран от Дейвид Селзник и Виктор Флеминг. Снимките са невероятно мащабни и често проблемни, но след излизането си през 1939, сюжетът, сценарият и звездите (Кларк Гейбъл и Вивиан Лий) му носят десет награди „Оскар“.

През годините книгата неведнъж е била обект на забрани, които впоследствие са отменяни, заради реалистичните описания в нея на робството и расовите проблеми.

„Лесна, А?“ (Вдъхновен от „Алената буква“) (2010)

През 2010-та, сценаристът Бърт В. Ройъл заедно с режисьора Уил Глък правят (доста свободна) киноадаптация на романа на Натаниъл Хоторн „Алената буква“ (1850).

Заедно двамата създават филм, който влиза наравно с „Баровки“ и „10 неща, които мразя в теб“ в категорията „Най-добри класики на тийн драма-комедията“ (и реално стартира кариерата на Ема Стоун).

Темите в романа на Хоторн – незаконността, изневярата – са доста рискови за времето си и водят до многократна забрана на книгата през годините след издаването й.

„Да убиеш присмехулник“ (1962)

Събитията в превърналия се в класика едноименен роман на Харпър Лий (1960) се развиват в началото на 30-те години в Алабама. Атикъс Финч, уважаван адвокат и баща на Скаут и Джем, се заема със защитата на чернокож мъж на име Том Робинсън.

Том е обвинен в изнасилване на бяла жена – и, защитавайки го, Атикъс се излага на презрението и заплахите на местните жители в предимно расисткия град в американския Юг. Въпреки многото опити по цял свят да бъде забранен награденият с „Пулицър“ роман на Харпър Лий (последният от тях през 2013 г), книгата се продава в над 30 милиона копия.

Киноадаптацията от 1962 година с участието на Грегъри Пек, Брок Питърс и Робърт Дювал печели три награди „Оскар“ и е номинирана за още пет.

„Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

През 1962 година Кен Киси публикува едноименния роман, събитията в който се развиват в психиатрична болница в Орегон.

Разказан от гледната точка на Вожда Бромдън, индианец, считан за глухоням, той представя дълбоки наблюдения и размисли за света на другите пациентите там. Най-често те се концентрират върху Рандъл Патрик Макмърфи, човек, който се преструва на луд, за да излежи присъдата си в психиатрията, вместо в затвора.

Книгата е обявена за скандална и е забранявана многократно в САЩ, като е наричана „порнография“ и „боклук“. Милош Форман я екранизира през 1975-та, като във филмовата версия участват Джак Никълсън, Уил Сампсън и Луиз Флетчър – и тя печели пет награди Оскар, включително за най-добър филм, режисура, главна женска роля и главна мъжка роля.

„Където бродят дивите неща“ (2009)

Адаптацията на Спайк Джоунс по класическата книга на Морис Сендак има перфектен изходен материал, перфектен Макс (в ролята Макс Робъртс Рекърдс), и перфектен сценарист (Дейв Егърс).

И все пак въпреки прекрасната си визия и гореспоменатите перфектни компоненти, филмът не пожъна особено голям успех в кината или сред критиците. Книгата през годините неведнъж е била забранявана заради мрачната си тематика – но въпреки всичко остава постоянен фаворит на много родители.

„За мишките и хората“ (1939)

Последната адаптация по тази легендарна книга на Джон Стайнбек е от тази година – на Бродуей, с Джеймс Франко в ролята на Джордж и Крис О’Дауд в ролята на Лени.

Има обаче и много други. Препоръчваме ви да прескочите киноверсията от 1992 под режисурата на Гари Синийз (с участието на Синийз като Джордж и Джон Малкович като Лени) и да се насочите по-назад в миналото, към номинираната за Оскар адаптация на Люис Майлстоун от 1939 гoдина.

Книгата през годините е забранявана заради точното и детайлно представяне на робството в САЩ.

„Изборът на Софи“ (1982)

Едноименният роман на Уилям Стайрън от 1979 гoдина предава историята на трима души, живеещи заедно в пансион в Бруклин през 1947-ма. Един от тримата – Софи, е оцелял в концентрационните лагери, които са били твърде честа част от пейзажа на Втората световна война, и носи в себе си вината за решението, което е взела тогава.

Романът е забраняван многократно, за последно през 2001-ва, заради откровено сексуалното съдържание в него. Последният опит за забрана обаче доведе до активна контра-кампания от ученици и студенти.

През 1982 режисьорът Алън Пакула адаптира за големия екран романа на Стайрън, с участието на Мерил Стрийп, която за това си участие получава втория от трите си до момента награди „Оскар“ за главна женска роля.

„Властелинът на пръстените“ (2001)

Фентъзи-романът на Дж.Р.Р. Толкин (издаден през 1954-та), който е началото на епична трилогия, е адаптиран многократно след публикуването си.

Когато Питър Джаксън решава да режисира нова трилогия през 2001-ва., всички предишни версии биват забравени заради креативната изобретателност на Джаксън, вдъхнала нов живот на историята, същевременно придържайки се относително близо до изходния материал на Толкин (за жалост той изневери на този си стил с „Хобит“).

Правени са неведнъж опити трилогията да бъде забранена на база това, че е „нерелигиозна“. Въпреки това първата от трите книги от поредицата и досега си остава един от най-големите бестселъри на всички времена.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

Чарлз Буковски: „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

| от chronicle.bg |

„Без да се опитва да се представи героически или в добра светлина, Буковски пише с истинността на човек, който няма какво да губи, което го отделя от повечето други „автобиографични“ писатели и поети.“ пише за него критикът Стивън Кеслер.

„Буковски е… феномен. Той се е утвърдил като писател с постоянен и настойчив стил, базиран на това, което самият той определя като своя „личност“, резултат от едно трудно и напрегнато съществуване“ пише друг.

Чарлз Буковски е един от най-известните американски съвременни автори на поезия и проза и, според мнозина, най-влиятелният и имитиран поет. Роден е на 16 август 1920 г. в Германия. Баща му е американски военен, майка му – германка. На 2 години пристига в САЩ, отгледан е в Лос Анджелис и живее там над 50 години.

Буковски разчита на собствения си опит, емоция и въображение, когато пише. Езикът му е директен, груб, рязък, картините изобилстват от насилие и секс. Някои критици определят стила му като обиден, други твърдят, че това е сатира на мачизма, която си служи с постоянната употреба на секса, алкохола и насилието.

Оставяме на вас да прецените, предлагайки няколко цитата от великия автор.

Charles Bukowski on "Apostrophes"  French Talk Show

„На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

„Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

Charles Bukowski

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“

Writer Charles Bukowski

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“

 
 

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете

| от chronicle.bg |

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете след новината за смъртта й. Албумът „30 greatest hits“ се изкачи на първо място в класацията iTunes, като детронира новия албум на Ники Минаж, а парчето „Respect“ достигна номер 2 в класацията за сингли.

Въпросните класации проследяват дигиталните продажби и се актуализират няколко пъти дневно.

Други парчета на Арета също са в топ 40: сред тях са култовите „Say a little prayer“, „Chain of fools“, „You make me feel like a natural woman“.

Арета Франклин почина вчера, на 76 години.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.