За всичко е виновен… Крим

| от |

Кремъл си е подготвил тайно оръжие срещу недоволството на руснаците от намаляването на доходите и галопиращата инфлация. Лайтмотивът за дългата ръка на ЦРУ щe отстъпи място на друг политрефрен, твърди пред Дойче веле И. Преображенский.

Делът на руснаците, които смятат анексията на Крим за правилна, остава непроменен: близо 90 процента я одобряват. Това показват данните на водещите руски социологически агенции. Еуфорията от присъединяването обаче ще отлети твърде бързо.

Икономика срещу еуфория

Главните причини са икономически. Жизненият стандарт на руснаците спада. Курсът на рублата се понижава. Всерусийският център за проучване на общественото мнение /ВЦИОМ/ установи, че само 17 процента от руснаците смятат, че икономиката се развива в правилната посока. По данни на центъра Левада, 61 процента от руските граждани очакват влошаване на финансовото си положение през 2015 година. 56 процента от анкетираните твърдят, че присъединяването на Крим към Русия и помощта за сепаратистите в Донбас ще доведат в близко време до спадане на жизнения стандарт на руското население и до икономическа криза. Тези цифри би трябвало да накарат Кремъл да се замисли за мерки, с които да избегне нарастване на социалното недоволство. Нищо подобно обаче не се случва. Управлението на Владимир Путин спокойно наблюдава как в Москва на митинг излизат лекари, които протестират срещу масовите уволнения и закриването на районни поликлиники. Кремъл не се плаши и от уволнените учители и възпитатели в детските градини на руската провинция. Дали пък властите не разполагат с някакъв таен ключ, който да им позволи да неутрализират недоволството на гражданите, които идват да протестират пред сградата на градските власти с празни тенджери в ръце? Не е изключено този таен ключ да се окаже Крим.

Полуостровът на бежанците

И сега руснаците недоволстват срещу бежанците, пристигащи от Донецка и Луганска област. Те трябва да бъдат хранени, нуждаят се от работа и помощ. А парите в Русия се топят застрашително и повечето руснаци също са опасяват да не попаднат на трудовата борса още през 2015 година. Кой да го е грижа за бежанците? При това целят полуостров Крим е нещо като регион-бежанец. Там трябва да се осигури работа за два милиона души. Крим се отдели от Украйна и сега има нужда от нови пътища, от мост през Керченския проток, от питейна вода, храни, пенсии и какво ли още не. Русия беше обещала да осигури всичко това. Но ако и нейните пари свършат? По-точно казано, какво ще стане, когато населението осъзнае, че пари няма, защото руската икономика така и не расте, а бюджетът намалява? Естествено е хората да се питат кой е виновен за всичко. Най-логичният отговор е – властта. Така поне биха отговорили гражданите на повечето страни в света, изпаднали в затруднена ситуация. Аако става дума за демократични държави, гражданите после отиват на избори и сменят правителството. Така на власт идват нови хора, които търсят начини за промяна на положението.

Несменяемата власт

В Русия обаче властта е непроменлива величина. Тя не се е променяла от повече от 15 години насам. Властващите твърдят, че ако се махнат, страната ще загине. Как, при това положение, да оставят Русия на „произвола на съдбата“, как да позволят на народа да ги смени? Естествено, че няма как! Това пък означава, че Кремъл трябва да намери изкупителна жертва за всички възникнали проблеми, защото няма как постоянно да обвинява Запада и САЩ за собствените си неудачи.

Крим и неговите жители са идеалните кандидати за ролята на изкупителна жертва. Достатъчни са няколко изяви на опозиционери по централните телевизионни канали, а това може да се организира лесно, за да разберат руснаците колко скъпо им е излязло присъединяването на полуострова. Един или двама либерални иконимисти ще им го обяснят и научно, а представителите на властта ще им разкажат колко неблагодарни са се оказали кримските граждани.

Новата роля на Кремъл

Възможно е по същото това време жителите на Крим действително да започнат да роптаят. Кримчани свързваха много илюзии с присъединяването си към Русия. Сваляйки розовите очила, те неизбежно ще видят залеза на средния и малък бизнес, ща забележат недостига на питейна вода, електричество и продоволствия, и не на последно място – масовата безработица. Кримските власти молят за още една година, докато осъществят пълния преход на полуострова към руското законодателство. Но може и да не им разрешат, и тогава първият изблик на недоволство на полуостров Крим неизбежно ще дойде още в началото на 2015 година. Тогава медиите ще покажат на руснаците митингите на „неблагодарните“ им съграждани, спасени от „украинската хунта“ и ще подемат лайтмотива: „Ние ги спасихме и почти се разорихме заради тях, а те на всичкото отгоре са и недоволни“. Това на бърза ръка ще промени настроенията сред руските граждани и ще ги накара да забравят как са ходили да протестират с празните си тенджери пред градската администрация. Тях ще ги убедят, че властта не е виновна, защото е спасявала кримчани, а те, видиш ли, се оказали неблагодарни и ненаситни в прахосването на руските пари. За руските власти пък ще остане само задачата да попитат населението на Симферопол, Севастопол и другите кримски градове къде е дянало милиардната руска помощ, която всъщност може и изобщо да не е достигнала до онези, за които е била предназначена.

*Иван Преображенский е политолог и постоянен участник в германско-руския форум „Петербургски диалог“. Той е член на руско-полския експертен дискусионен клуб PL-RU.

 
 

Храната е по-вкусна, когато е сервирана върху ленена бяла покривка

| от chronicle.bg |

Eкип учени от университета в Копенхаген установи, че когато ястието е сервирано върху снежнобяла ленена покривка, то ни се струва по-вкусно.

Д-р Цзън Лю провел експерименти в реална обстановка с 250 клиенти във френски ресторант. Ястията им били сервирани върху хубави бели ленени покривки или върху хартиени с ниско качество. След това участниците в експериментите трябвало да дадат оценка за това колко е била вкусна храната им.

При едни и същи ястия, тези, които били сервирани върху ленени покривки, се сторили на клиентите с 10 процента по-добри на вкус.

Според Цзън Лю, атмосферата е толкова важна за храненето, колкото и самите кулинарни специалитети. Хубавата обстановка, покривките, кърпите, чашите, посудата и приборите създават амбианс, който придава допълнителна стойност на храната. И добрите ресторантьори никога не пренебрегват именно тези детайли.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.