shareit

За всеки бар си има бармани

| от |

В определен етап от живота си всеки поне веднъж си е казвал: „Когато стана на 30, ще си отворя бар!“

Нещо подобно си е казвал и Владимир Иванов – барман и собственик на Барила Бар в София. Неговата история обаче е малко по-различна. Роден в Ловеч, влиза в казармата в през кризата на 90-те, когато връстниците му предпочитат да запишат висше образование, за да заминат на бригада и да избягат от хаоса в България. За Влади обаче този вариант никога не е бил съблазнителен.

„Тогава нямаше голям стимул да се учи висше образование. Повечето гледаха да влязат в университети, за да заминат на бригада в чужбина и да останат там“, разказва той. „Аз даже да запиша нещо, не знаех какво“. Записва Колеж по туризъм, но изкарва само една година поради лични причини.

Затова, след като се уволнява, 20-ина годишен, отива на морето, за да стане помощник-барман. Първо мие чашите, после му става интересно какво правят „батковците“ и така се запалва искрата. Оттогава се занимава само с тази професия.

Някъде по това време в главата му се заражда мечтата някой ден, когато има финансова възможност, да направи бар.

Изчаква подходящия момент и той идва сам – преди 2 години и половина на ул. „Мальовица“ в София се появява малък уютен бар.

барила бар

Веднъж Барила, цял живот Барила

Повечето хора свързват името „Барила“ с италианската паста. Не и Влади – той просто търси дума, която да значи буре. Първоначалната идея е била барът да се казва „The Barrel“ – английското име обаче не се връзва с плана това да бъде винен бар. Затова започва да търси думата на италиански или испански. Така се появява Барила - заради грешка в превода на Google.

„Българите много обичат да си слагат окончания“, шегува се Влади. „В Барилата съм“ му се струва приятно като звучене и така се ражда Барила. Идеята за винен бар постепенно се изменя и сега там се предлагат дори повече видове бири. Въпреки това чаша бяло вино с ягоди и портокали продължава да звучи добра идея за лятото.

Интериорът е от ръчно правени или реставрирани мебели. Всичко започва от една каца, впоследствие се надгражда с още няколко бъчви и бъчвички.

Музика на тясно, музика на живо

Ако в по-малките градове е достатъчно да бъдеш по-различно заведение, то в София всяко е различно. Затова на Влади му хрумва следната идея – започва да кани в бара музиканти, които да свирят на живо. Въпреки малкото пространство, се получава добре. Така например има моменти през зимата, в които може да слушаш Иван Гатев от „Контрол“ да изпълнява песни на Morphin на живо, акустично, докато навън се сипе сняг.

Сега, през лятото, музиката е заменена от мачове, но когато времето отново призове към срещи на тъмна бира или сгряващо питие, музикантите вероятно ще се завърнат в бара.

Не барман, а socialman

барила бар

Влади не е от хората, които ще извадят една камара бутилки и ще започнат да ги подхвърлят във въздуха. За него удоволствието от работата е друго – хората.

„Срещам различни хора. Ако си в офиса от 8 до 5, срещаш 20 човека, накрая 4 се женят по между си например. От офиса – вкъщи, от офиса – вкъщи – това никога не ми е харесвало. Тук хората са различни. Има динамика в тази работа“, разказва Влади.  Прекъсвал е заниманията си зад бара за кратки периоди, през които е работил в Испания, в Италия, в Англия.

Харесва му, че тази професия се развива постоянно – казва, че както вече отдавна не ядем само мусака, така и напитките се променят.

Според Влади има бармани, които предпочитат динамиката в големи заведения, други – да работят в рок бар, а трети – да правят коктейли в дискотека. На него винаги му е харесвало да работи с хора. „Затова съм socialman – предпочитам да дойдеш, да те обслужа добре и ако имаш намерение да си поприказваме, да ти бъде приятно. Винаги съм бил за качествен коктейл и качествен разговор“.

Шегува се, че „за всеки бар си има бармани“. Според него лош барман няма, има различни подходи. „Аз мога да ти препоръчам от 20 вида вина най-доброто, а друг – ще може друго“. Независимо, че е имал и трудни моменти в работата, не може да си представи какво би правил, ако не се занимаваше с това.

„Един човек, който кара цял живот валяк, трактор ли да кара?“, казва Влади. Според него това не е задължително работа за младежи, а в тази сфера човек може дори да се пенсионира. Просто трябва непрекъснато да се развива и да не спира на едно място.

Неговото предложение за летен коктейл „Барила Сиеста“ можете да видите тук.

 
 
Коментарите са изключени