shareit

За правото на бъдещия държавен служител да прави голи фотосесии в миналото

| от |

Публикуваме с негово съгласие един текст на Николай Слатински, бивш народен представител, председател на Комисията по национална сигурност, секретар на президента по националната сигурност и преподавател в редица български университети, сред които УНСС, НБУ, ЮЗУ, ТУ-Варна, ВСУ, Военната академия и Академията на МВР. Можете да намерите много други интересни публикации на сайта му http://nslatinski.org/

Znamena i gerb

Не смятам, че откровените голи фотосесии на млади държавни служителки са най-важният въпрос в дневния ред на обществото ни.
Не мисля, че притежавам монопол върху истината не само по този проблем, а и по всички други.
И не ми се коментира точно тази тема.
Но съм всеки ден сред студенти, затова ми е важно да не изглеждам като досадно демоде мрънкало, ратуващо за архаичен соц-морал и подкрепящо всякакви, правещи се на по-католици от папата.

Ето защо ще споделя няколко реда по отношение на дискусията за правото на красиви момичета, снимали се в еротични сесии, да работят в публичната администрация.

Веднага ще кажа две принципни неща :
Първо, аз съм убеден, че не някой друг като маниакален морален цербер, дръзва да спъва тяхното кариерно развитие, а самите момичета чрез тези си предизвикателни фотосесии са създали предпоставки за ограничаване на възможностите си за реализация в държавната и общинската администрации.

Второ, в личен план ме смущава не толкова ако едно момиче има примамливи антропологични данни, колкото ако то няма нищо друго, освен примамливи антропологични данни…

Ето сега малко аргументи за моята позиция по проблема.

Работата в публичната администрация не е каква и да е работа, тя има елементи на отговорна мисия, защото засяга насъщните проблеми на оцеляването и просперитета на страната или града ни. Подобна работа и подобна администрация си имат – и не могат да си нямат – свои специфични професионален, колегиален, етичен и нравствен кодекси.
И ако се стремиш да работиш на такива отговорни позиции в такава същностно важна администрация– държавна или общинска, ти трябва да се изграждаш като специалист и човек, достоен за работа в тях.
Работата в тази администрация не би трябвало да бъде моментно хрумване; безотговорна импровизация; нещо на принципа – като няма нищо друго и това временно става; или пък в резултат на подарък от родител или роднина, приятел или любовник.

Държавната администрация и еротичните изяви на фото-модел са две различни битиета и съзнания, два различни жанра, две различни призвания и две различни по качества и интелект, умения и знания писти.
Така е поне на теория и трудно би могло да бъде другояче.
Всичко си има цена и за всичко си има цена. И ти трябва да се готвиш да платиш тази цена системно, съзнателно, като житейска стратегия, затова не можеш да кажеш с безгрижно махане на ръка – ами дотук беше така и бях такъв/такава, сега ще бъде другояче и ще бъда онакъв/онакава!
Когато се захващаш в един момент с нещо, трябва да оценяваш не само ползите от него, но и последиците от него. Трябва да си правиш много добре сметката какви шансове си откриваш и какви възможности си закриваш.
Трябва добре да обмисляш всичко и да осъзнаваш отлично, че докато ти вървиш по единия път (грубо казано – разголваш се), то хиляди млади твои връстнички и връстници в същото време работят на 2-3 места, четат и учат денонощно, залягат над езиците, трупат експертни познания и професионален опит, т.е. тичат по коренно различна от твоята писта.

Така че окей, прави каквото сърце ти иска, но мисли после да няма олеле!
Другото е инфантилно. да не говорим, че не е много честно и почтено.

Ако допуснем без никакви ограничения и задръжки едно уж невинно смесване на тези противоположни и в голяма степен изключващи се един друг жанрове, то ние отваряме вратичка за още по-фрапиращи компромиси и изключения!
Утре ще кажем – ами била фолкпевица, сега да я направим държавен служител и какво – държавната администрация ще се изпълни с фолкпевици и певачки – за сметка на кадърните млади кадри?
Сетне ще кажем – какво като е участвал(а) в порнофилми, защо пък сега да не стане държавен служител?
След това ще кажем – какво като е бил(а) наркоман, защо сега да не стане държавен служител?
По-късно ще приемем, че това да си извършил инцест не пречи сега да станеш държавен служител.
Още по-късно, ще махнем с ръка примирено – е, занимавал(а) се с педофилия, било е преди, нека сега му/й дадем шанс да стане държавен служител.

А още по-по-най-късно ще допуснем – в името на криворазбраното либерално мислене, че няма значение, че е бил(а) осъждан за престъпление, дори убийство, нека му/ѝ позволим да започне живота си отначало – като държавен служител!

Разбира се, че пресилвам нещата и естествено, че не съм ненавистник на снимащи се голи момичета!

Искам само да подскажа, че тук става дума за двустранен процес.
И обществото трябва да има свои професионални и етични кодекси, които го представят и характеризират като отстояващ определени ценности социум, а то не е просто някаква сбирщина от разпасани и всепозволяващи си какво ли не атомизирани индивиди;
И всеки човек трябва да знае, че съществуват норми, правила, стандарти и изисквания, присъщи на произвеждащите обществени блага професии, така че ако иска да се посвети на някоя от тези професии, трябва да се готви за нея съзнателно и дългосрочно.
Не е точен примерът, но след като съм избрал да бъда, да кажем, инженер, учил съм и съм с подготвял да бъда инженер, то само защото ми е хрумнало в един момент, че искам да стана лекар, никой няма да ми го позволи.
Ами да съм мислил навреме, да съм учил не 6, а 16 години, да съм се разкъсвал от четене и ходене из болници и морги, та да съм станал лекар…
С просто щракане с пръсти – искам да съм лекар!, или с купена от тате лекарска диплома, или с платено от любовника-бизнесмен лекарско място в някоя клиника, лекар не се става…
Така е. Или поне така би трябвало да бъде.
Само в разхайтващи се и разпарчетосвани държави като България много често може да бъде другояче…
Затова сме я докарали дотам, че не знаем ще има ли Утре за България или за България е само Вчера…

 
 
Коментарите са изключени

Растението с вкус на шоколадов пудинг

| от |

В един не чак толкова отдавнашен момент имаше вероятност, поне според новините, да има недостиг на шоколад през 2020. Причината за това е трудна за обяснение, но изглежда, че просто търсенето се увеличава главоломно. Също така – днес в Китай средната консумацията на шоколад е около 100 грама, докато във Великобритания, например, е 8 килограма. Очаква се обаче новото поколение да открие шоколада и тази консумация рязко да се увеличи. В някои страни, включително Индонезия, консумацията на шоколад е намалял, но това е заради буболечката Conopomorpha cramerella (вид молец), която ходи по растенията, други болести, както и заради възрастта на самите растения. Кризата се подава от известно време и дори през 2010 мъж на име Антъни Уорд купува 7% от световния запас от какаово зърно за 658 милиона британски лири.

Тези от вас, които са дълбоко разтревожени от опасността шоколадът да свърши, веднага да спрат да са разтревожени! Има доста негови заместители, включително и един плод, който всъщност дори е сравнително здравословен – черния сапот.

Той расте по крайбрежните райони на Централна Америка, свързан е с хурмата и днес се отглежда предимно в Карибския регион, както и в Мексико, Австралия и Филипините.

На клоните на дървото, плодът изглежда малко като зелен домат – в този вид е готов за бране. Изключително важно е да не го наберете прекалено рано или да го ядете директно от дървото. Незрелите черни сапоти не само нямат вкус на шоколад, но и са доста гадни. Освен това, ако се набере прекалено рано, плодът няма да узрее, а просто ще изгние, което можем да си представим, че няма да подобри аромата и вкуса.

Набран в точното време обаче, черния сапот ще узрее в рамките на около 3 до 6 дни. Когато това се случи, бялата му сърцевина ще стане наситено кафява и ще развие отличителен вкус, който заедно с текстурата, наподобяваща папая, кара мнозина да го оприличат с шоколадов пудинг.

Плодът може да се яде така (без кожата), но като се има предвид най-отличителното му качество, често се използва и в различни рецепти като заместител на шоколада.

 
 
Коментарите са изключени

Ернесто Миранда и четенето на правата при арест

| от |

През 1966 във Върховния съд на САЩ се води едно знаменито дело – Миранда срещу Аризона – което ще изясни, че Конституцията изисква при арест полицията да предупреждава, че арестанта има право да мълчи, че всичко, което каже, може да се използва срещу него и че има право на адвокат дори да не може да си го позволи. Ние ще чуваме тези думи много пъти от филмите; за американците те са известни просто като „предупреждението на Миранда“. Но кой е Миранда и какво е направил?

Роден на 9 март 1941 в Кълъмбъс, Аризона, Ернесто Миранда явно изживява много проблемно детство. Има малко официална информация за Миранда, но шепа достоверни източници предлагат подробности, от които ще се опитаме да сглобим кратка биография на човека преди да видим по-добре документираната (от полицията и съда) част от живота му, довела до „предупреждението на Миранда“.

Майката на Миранда явно е починала, когато е бил много малък, на около 6-годишна възраст, а с останалата част от семейството си той никак не се е разбирал . Когато е в осми клас, вече има присъда за кражба. Година по-късно, след поредна присъда за взлом, той е пратен в превъзпитателно училище. Малко след като е освободен, пак е съден – този път за опит за изнасилване и нападение и отново се връща в училището.

Двугодишен затвор и вече на 17 години, Миранда се мести в Лос Анджелис, където пък е задържат по подозрения във въоръжен грабеж и сексуално посегателство (най-вероятно воайорство). След като навършва 18 се връща в Аризона, където се записва в армията. 15 месеца служба по-късно и Миранда е уволнен без почести; по време на службата си той прекарва известно време в карцера, защото многократно е отсъствал без позволение и отново заради воайорство. Армията му нарежда да отиде на психиатър, но той отива само на една сесия. Отново се завръща в Аризона и арестите и старата песен продължават.

През 1963 г. Миранда се премества със съпругата и дъщеря си в град Меса, Аризона, където изглежда се опитва да тръгне в правия път, намирайки си работа на товарен док във Финикс. И това ни довежда до много по-добре документираната част от живота му.

На 3 март 1963 18-годишно момиче си тръгва от работа в киносалон в центъра на Феникс. Докато върви, похитителят й я хваща в гръб, опира нож в гърлото й и й заповядва да не крещи като държи ръцете зад гърба й. Вкарва я на задната седалка на кола си и я завързва. Вместо да вика или да се опита да избяга по друг начин, тя прави това, което мнозина биха направили с нож до гърлото – замръзва. Карат около 20 минути, след което нападателят й я развързва и сваля дрехите си. Тя се опитва да го избута и крещи: „Моля те, недей“ и „Моля те, пусни ме“. В показанията си по-късно Миранда твърди, че момичето не се е съпротивлявало, докато я изнасилва, и че никога досега „не е имала отношения с мъж.“

След два часа разпити „служителите излязоха от стаята за разпит с писмено признание, подписано от Миранда“. В горната част на документа, голяма част от който е написан на ръка, има следният напечатан на машина текст:

Аз, Ернесто А. Миранда, се кълна, че правя това признание доброволно и по своя воля, без да съм заплашван, принуждаван или да ми е обещаван имунитет и с пълно познаване на законните ми права и разбирайки, че всяко мое изказване може да бъде използвано срещу мен.

Според един от полицаите този текст е бил прочетен на Миранда, но чак след като той вече е направил устно признание.

В крайна сметка Ернесто е осъден на 20 до 30 години затвор за отвличане и изнасилване (както и по отделно обвинение за грабеж) до голяма степен благодарение на този документ. Той обжалва и оспорва достоверността на му, за което твърди, че нарушава конституцията, „тъй като Върховният съд на Съединените щати казва, че човекът има право на адвокат при ареста си“.

При обжалване пред съда, присъдата на Миранда, както и тези на трима други, се счита за противоконституционна. По отношение на Миранда, съдът казва:

Ясно е, че Миранда по никакъв начин не е бил известен за правото си да се консултира с адвокат, нито е било правото му да не бъде принуждаван да се инкриминира ефективно защитено по какъвто и да е друг начин. Без тези предупреждения признанието му е недопустимо. Фактът, че подписва лист, който съдържа напечатана клауза, в която се посочва, че е напълно наясно с правата си, не означава, че ги знае и че прави информиран отказ от тях.

Това решение на съда провокира популярното четене на права при арест, което виждаме толкова често по филмите.

Mesa-City of Mesa Cemetery-Ernesto Arturo Miranda

Що се отнася до Миранда – присъдата му се отменя, но през 1966 е съден отново, жена му свидетелства срещу него и в крайна сметка получава същата присъда 20 до 30 години затвор. На 31 януари 1976 той е намушкан по време на бой в бар и умира.

 
 
Коментарите са изключени

Охранителни системи за гробове

| от |

Викторианската епоха е известна с това, че обръща специално внимание на смъртта. Това, освен много други неща, поражда редица изобретения, проектирани около човешките гробове. „Безопасният ковчег“, например, е създаден заради популярния тогава страх човек да не бъде погребан жив. По-ранните и прости версии на този ковчег имат звънци, с които клетникът може да позвъни за помощ. Други версии имат тръби за дишане и скрити ключове, за да помогнат на хората да оцелеят и да избягат от ковчега.

Но на фона на тази нарастваща тревога да не би да бъдете погребан преждевременно, появява се нов престъпен отрасъл: краденето на тела. Известни още като „възкръсниците”, тези крадци ексхумират тела и ги продават на лекари, всякакви медицински лица и студенти, за да се правят изследвания върху тях.

В отговор на зачестилите престъпления, на пазара излиза арсенал от устройства за защита на гробовете, включително „гробищния пистолет“. Зареден и разположен върху въртяща се основа в долната част на гроба, този пистолет, при стъпване върху предварително опънати корди, се завърта и стреля по крадеца. Тъй като набезите са главно към по-свежи трупове, семействата или приятелите на починалия могат да наемат такова оръжие за определен период и след това да ги върнат.

Разбира се, тези приспособления имат своите недостатъци, най-вече: бидейки над земята, могат лесно да бъдат забелязани и съответно избегнати или деактивирани. Така се ражда „торпедния ковчег“. Първоначално това били просто малки пушки, насочени нагоре и задействани при отварянето на капака на ковчега.

Рекламите на това устройство го хвалят: „Спи спокойно, скъпи ангеле, нека страхове от призраци не смущават почивката ти, защото над твоето тяло лежи торпедо, готово да направи на мляно месо всеки, който се опита да те вземе.“ Разработени са и други вариации на същата идея, включително с експлозиви, които разчитат по-малко на точност и повече на обхват.

Mortsafe at Logeriat Church1

Мортсейфове

Не е ясно колко успешни или широко разпространени са били тези различни оръжия в действителност, въпреки че за някои се знае, че успяват да осакатяват крадци. Освен тях се предлагат и други по-малко смъртоносни варианти като, например, „мортсейфовете“.

 
 
Коментарите са изключени

Най-корумпираната футболна среща в историята на футбола

Футболната корупция е известна по цял свят. Във всеки един момент, когато националните отбори започнат играта с поведение на напълно непознати хора, които за първи път ще поритат пред публиката, човек може да се съмнява във всичко. И докато съчетанието на тези две думи – футбол и корупция – преобладава в днешните новини, предлагаме на аудиторията да не смята родният футбол за най-продажен. Историята познава много добре и някои вълнуващи срещи, които завършват с баскетболен резултат.

Прехвърляме се във втора дивизия на Индия, 15 години по-рано. В Гоа има много футболни страсти и много често отборите изгарят тревата от ритане. Противниците на дивизията Curtorim Gymkhana и Wilfred Leisure имат много сметки за уреждане и често се борят за първото място. Отборите имат равен точков актив, следователно конлфиктът трябва да бъде решен с голова разлика. Отборът на Wilfred трябва да има 7 гола повече от своя опонент. Последният мач от сезона за Wilfred се движи добре и още през първото полувреме са успели да отбележат 7 гола на опонента Dona Paula Sports Club. Междувременно Curtorim все още се борят сериозно с опонента си Sangolda Lightning. Спорът в края на първото полувреме завършва с минимален резултат и мнозина вече биха подготвяли медалите за Wilfred. И тогава започва голямото забавление!

На стадиона присъстват официални агенти на Goa Football Association, които наблюдават как треньорите успяват да стиснат ръцете, а след това да направят и исторически футболни сблъсъци.
Само минута след първата съдийска свирка и мрежата на Dona Paula е поразена. Всяко докосване на топката е буквално подарено на футболистите на Wilfred Leisure, а след като 2000 фена започват да освиркват свирепо вратаря, той напуска игрището и оставя един от защитниците да варди. Много скоро и играчите на Dona Paula спират нападенията и просто очакват всяко следващо попадение. До края на второто полувреме, футболистите на Wilfred завършват играта с 55-1.

„Никога не съм виждал нещо подобно, футболистите на Dona буквално подаваха топката на противника, а когато успяваха да вземат топка, бързаха да си вкарат автогол.“, споделя Антъни Маркъс – спортен журналист на стадиона. Впрочем не трябва да забравяме, че футболистите на Dona Paula вкарват и 4 автогола, за всеки случай. 3 пъти се сменя вратаря, но всеки следващ е само по-сакат от предишния. Онези играчи, които проклинали деня, в който започнали да играят футбол, бързо поискали да се „контузят“ и с това приключили унижението малко по-рано. Да не забравяме, че другият мач също завършва точно толкова вълнуващо – Curtorim Gymkhana побеждава Sangolda с 61-1. Играчите също са се борили достойно, но на финала само един гол не е достатъчен, за да вземат златото. FIFA кани представителите на отборите, както и ръководството на GFA на специална сесия. Препоръката е всички играчи да получат доживотна забрана за професионалния футбол. Допълнително наказание е и заплащането на 5000 рупи на всеки замесен отбор (победител и победен). Резултатът от двете футболни срещи ще бъде 0-0 и отборите ще трябва да играят отново за влизане в първата лига.

 
 
Коментарите са изключени