За правото на бъдещия държавен служител да прави голи фотосесии в миналото

| от |

Публикуваме с негово съгласие един текст на Николай Слатински, бивш народен представител, председател на Комисията по национална сигурност, секретар на президента по националната сигурност и преподавател в редица български университети, сред които УНСС, НБУ, ЮЗУ, ТУ-Варна, ВСУ, Военната академия и Академията на МВР. Можете да намерите много други интересни публикации на сайта му http://nslatinski.org/

Znamena i gerb

Не смятам, че откровените голи фотосесии на млади държавни служителки са най-важният въпрос в дневния ред на обществото ни.
Не мисля, че притежавам монопол върху истината не само по този проблем, а и по всички други.
И не ми се коментира точно тази тема.
Но съм всеки ден сред студенти, затова ми е важно да не изглеждам като досадно демоде мрънкало, ратуващо за архаичен соц-морал и подкрепящо всякакви, правещи се на по-католици от папата.

Ето защо ще споделя няколко реда по отношение на дискусията за правото на красиви момичета, снимали се в еротични сесии, да работят в публичната администрация.

Веднага ще кажа две принципни неща :
Първо, аз съм убеден, че не някой друг като маниакален морален цербер, дръзва да спъва тяхното кариерно развитие, а самите момичета чрез тези си предизвикателни фотосесии са създали предпоставки за ограничаване на възможностите си за реализация в държавната и общинската администрации.

Второ, в личен план ме смущава не толкова ако едно момиче има примамливи антропологични данни, колкото ако то няма нищо друго, освен примамливи антропологични данни…

Ето сега малко аргументи за моята позиция по проблема.

Работата в публичната администрация не е каква и да е работа, тя има елементи на отговорна мисия, защото засяга насъщните проблеми на оцеляването и просперитета на страната или града ни. Подобна работа и подобна администрация си имат – и не могат да си нямат – свои специфични професионален, колегиален, етичен и нравствен кодекси.
И ако се стремиш да работиш на такива отговорни позиции в такава същностно важна администрация– държавна или общинска, ти трябва да се изграждаш като специалист и човек, достоен за работа в тях.
Работата в тази администрация не би трябвало да бъде моментно хрумване; безотговорна импровизация; нещо на принципа – като няма нищо друго и това временно става; или пък в резултат на подарък от родител или роднина, приятел или любовник.

Държавната администрация и еротичните изяви на фото-модел са две различни битиета и съзнания, два различни жанра, две различни призвания и две различни по качества и интелект, умения и знания писти.
Така е поне на теория и трудно би могло да бъде другояче.
Всичко си има цена и за всичко си има цена. И ти трябва да се готвиш да платиш тази цена системно, съзнателно, като житейска стратегия, затова не можеш да кажеш с безгрижно махане на ръка – ами дотук беше така и бях такъв/такава, сега ще бъде другояче и ще бъда онакъв/онакава!
Когато се захващаш в един момент с нещо, трябва да оценяваш не само ползите от него, но и последиците от него. Трябва да си правиш много добре сметката какви шансове си откриваш и какви възможности си закриваш.
Трябва добре да обмисляш всичко и да осъзнаваш отлично, че докато ти вървиш по единия път (грубо казано – разголваш се), то хиляди млади твои връстнички и връстници в същото време работят на 2-3 места, четат и учат денонощно, залягат над езиците, трупат експертни познания и професионален опит, т.е. тичат по коренно различна от твоята писта.

Така че окей, прави каквото сърце ти иска, но мисли после да няма олеле!
Другото е инфантилно. да не говорим, че не е много честно и почтено.

Ако допуснем без никакви ограничения и задръжки едно уж невинно смесване на тези противоположни и в голяма степен изключващи се един друг жанрове, то ние отваряме вратичка за още по-фрапиращи компромиси и изключения!
Утре ще кажем – ами била фолкпевица, сега да я направим държавен служител и какво – държавната администрация ще се изпълни с фолкпевици и певачки – за сметка на кадърните млади кадри?
Сетне ще кажем – какво като е участвал(а) в порнофилми, защо пък сега да не стане държавен служител?
След това ще кажем – какво като е бил(а) наркоман, защо сега да не стане държавен служител?
По-късно ще приемем, че това да си извършил инцест не пречи сега да станеш държавен служител.
Още по-късно, ще махнем с ръка примирено – е, занимавал(а) се с педофилия, било е преди, нека сега му/й дадем шанс да стане държавен служител.

А още по-по-най-късно ще допуснем – в името на криворазбраното либерално мислене, че няма значение, че е бил(а) осъждан за престъпление, дори убийство, нека му/ѝ позволим да започне живота си отначало – като държавен служител!

Разбира се, че пресилвам нещата и естествено, че не съм ненавистник на снимащи се голи момичета!

Искам само да подскажа, че тук става дума за двустранен процес.
И обществото трябва да има свои професионални и етични кодекси, които го представят и характеризират като отстояващ определени ценности социум, а то не е просто някаква сбирщина от разпасани и всепозволяващи си какво ли не атомизирани индивиди;
И всеки човек трябва да знае, че съществуват норми, правила, стандарти и изисквания, присъщи на произвеждащите обществени блага професии, така че ако иска да се посвети на някоя от тези професии, трябва да се готви за нея съзнателно и дългосрочно.
Не е точен примерът, но след като съм избрал да бъда, да кажем, инженер, учил съм и съм с подготвял да бъда инженер, то само защото ми е хрумнало в един момент, че искам да стана лекар, никой няма да ми го позволи.
Ами да съм мислил навреме, да съм учил не 6, а 16 години, да съм се разкъсвал от четене и ходене из болници и морги, та да съм станал лекар…
С просто щракане с пръсти – искам да съм лекар!, или с купена от тате лекарска диплома, или с платено от любовника-бизнесмен лекарско място в някоя клиника, лекар не се става…
Така е. Или поне така би трябвало да бъде.
Само в разхайтващи се и разпарчетосвани държави като България много често може да бъде другояче…
Затова сме я докарали дотам, че не знаем ще има ли Утре за България или за България е само Вчера…

 
 

Момиче узна, че е бременно чак след 8 месеца

| от chronicle.bg |

Сафрон Хефер гледа плоския си стомах на снимката долу и въобще не подозира, че е в шестия месец. Въпреки че не й идва и й се хапва постоянно, тя не осъзнава, че е бременна, докато докторът не й казва след 2 месеца. Сафрон е на 18 години и не показва никакви знаци, че е бременна, докато сестра не препозиционира бебето – тогава се появява и коремчето й.

SEI_44690897-cec5-e1545041784602

Шест седмици по-късно Сафрон ражда Оскар. 

Докторите откриват, че бебето е изправено в утробата й и затова младата майка няма коремче. Самата тя казва: „Беше изненада за всички. Майка ми беше шокирана, както и аз. Не вярвах, че е възможно (да не знаеш, че си бременна), докато не ми се случи. Чувала съм подобни истории, но винаги съм си мислела, че жените знаят. Докато не ми се случи, нямах представа какво е. Докато бях бременна без да знам, все още си ходех на фитнес и на солариум. В деня, в който разбрах, бях на фитнес с майка ми и правих клекове. Смеехме се, че коремчето ми добива странна триъгълна форма като изпълнявам упражненията. Въобще не ни дойде на ум – дори майка ми каза,че въобще не се е замисляла,че може да съм бременна.“

Когато Оскар беше поставен в правилна позиция Сафрон казва: „Видях сестрата как го обръща и изведнъж коремчето ми се изду като балон. Стана огромно. А Оскар е перфектен. Ако си представите перфектното бебе – това е той. Също е и много спокоен – само седи, спи и се гушка. Очарователен е. Обожавам да съм майка. Онсовното, което ме радва, е да го виждам щастлив. Когато се усмихва и се смее, знаеш, че си свършил добра работа.“

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Плановете на Netflix за 2019 година

| от chronicle.bg |

Стрийминг гигантът Netflix иска да пусне 90 филма на година, всеки с блокбъстърски бюджет от около $200 милиона. От много време вече Netflix пуска свое съдържание и изглежда, че плановете на компанията в тази посока само ще се разрастват.

Netflix смазва кабелната телевизия и кината. 

Информацията за плановете идват от ръководителя по оригинално съдържание, Скот Стъбър, който иска да всее паника сред конкуренцията: „Смятаме да заснемем 55 авторски филма с бюджет до $200 милиона всеки. Добавяме и документални и анимационни филми към това число и то става около 90 продукции на година.“ За сравнение Universal, едно от най-изявените студия в Холивуд, прави по 30 филма годишно.

През последните няколко години Netflix успява да увеличи бюджета си за ново съдържание. Въпреки че не всичко е успешно и тази година някои проекти като „Luke Cage“, „Iron Fist“ и „Daredevil“ трябваше да бъдат свалени, компанията все още има много за гледане. Очакваме „Stranger Things“ сезон 3, с което със сигурност ще бъдат привлечени още потребители. Конкуренцията обаче идва в лицето на Hulu, Prime Video, DC Universe и предстоящия Disney Plus.

 
 

Мъж се опита да обере банка с ароматизатор

| от chronicle.bg |

Банков обирджия беше заловен след като се опита да извърши обир, използвайки флакон ароматизатор, за да заплаши служителите. 

След като търси в Google „Как да ограбя банка“, Саймън Джоунс, на 38 години, взима колата на гаджето си без нейно знание, докато тя разхожда кучето, и се опитва да извърши обира. С маска на главата, ръкавици и очила той изчаква спокойно 15 минути на опашка, за да стигне на касата. След това казва на касиерката, че във флакона има киселина и не се страхува да я използва. Тя му дава парите, които иска, но в една от пачките има проследяващо устройство.

SEI_44269876-323e-e1544776143488

Той бяга с колата на приятелката си, но ударът му е бил толкова аматьорски, че го хващат само след няколко часа. По думите на прокурора Джейн Вау: „Един от клиентите на банката казва, че човекът не е изглеждал много както трябва и затова са извикали полиция. Мениджърът на клона го пита може ли да помогне с нещо, защото преценява, че Саймън има болест на кожата.“ Саймън отговаря: „Не“. „Мениджърът на банката трябва да постъпи внимателно, защото не знае дали клиентът има проблем и ще го обиди или той ще обира банката“, продължава Вау.

Служителите, станали свидетели на събитието, са пуснати в отпуск, за да се възстановят психически. Един от тях каза: „Имах чувството, че съм в паралелна вселена и това не се случваше на мен. Имаше деца в банката, имаше и хора в инвалидни колички. Всички можехме да бъдем наранено от действията на този човек.“

Присъдата на Саймън Джоунс е 40 месеца. Флаконът е съдържал фабричната си течност, а не киселина.