За първи път в България: Първата фабрика

Добри Желязков Фотисов носи заслужения прякор Фабрикаджията, а е известен и като Ислименли (тоест Сливенец) от Ислимие – името на Сливен на турски език (някои други стари имена на града са Савулен, Цоида, Туида, Истлифанос, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне). Добри Желязков е считан за родоначалник на българската текстилна индустрия.

Роден е през 1800 г. в бедно семейство от Ново село – най-източния и най-стар край на Сливен, a още докато е малък, баща му умира. За детството му няма много – учи се в едно от първите училища (1805 г.) в Сливен, а първият му досег със занаят е още като юноша в областта на сладкарството.

Плат аба

По-късно идва производство и търговия на аби и шаяци, караабаджилък. В този период развива не само търговските си умения, но и предприемаческия си дух. За да улесни най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаячното производство – влаченето на вълната – през 1820 – 1825 г. той създава „уред от дърво и телове“. С това изобретение, дарак, Добри работи много по-бързо от останалите занаятчии.

След Руско-турската война (1828 – 1829) през април 1830 г. Желязков се мести в руския черноморски град Севастопол, на Кримския полуостров. Там става виден търговец като се занимава с търговия на колониални стоки от Измид (Мала Азия), внася вълна от п-в Крим в България, а оттук изнася коприна за Брашов и Виена. Има наблюдения върху развитието на руската индустрия в производството на сукно, защото пътува много из цялата държава. Така натрупва и първоначалния си по-сериозен капитал и постепенно започва да мисли за собствено тъкачно предприятие. След като веднъж посещава Екатеринослав (днес Днипро) решава да изостави търговията и да започне ръчното текстилно производство в фабрични размери в родния си град.

Междувременно докато е в Севастопол през 1831 г. се жени за Марийка Янакиева, също от Сливен, а година по-късно се ражда и синът им, Иванчо.

Освен уреда от дърво и телове, докато е още в Русия Добри Желязков изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия, както и др.

Когато през 1834 г. заедно със семейството си се завръща в Сливен и прави работилница в къщата на съпругата си, заедно със закупените тайно образци, пренася от Русия и останалите си изобретения, скрити в чували с вълна, за да заблуди турското и руското правителство. Русия забранява внасянето на каквито и да е съоръжения за фабрики в неприятелски страни.

Всъщност по онова време град Сливен сам по себе си представлява една голяма текстилна фабрика, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и др. като всяка къща е текстилна работилница. Основната клиентела е от турски търговци от Анадола и затова градът има голямо стопанско значение за Османската империя, което му носи и известни привилегии.

Текстилната работилница на Желязков е дълга 22,20 м., широка 4,80 м. и висока 3,80 м .Работата започва още същата година: на двора има модерен дарак, задвижван с кон, а работилницата има два отдела – за предене и за тъкане. Зад нея в градината е засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. Добри Желязков много обича растенията и животните – вкъщи има цветарник (чичеклик), а от Цариград пренася много декоративни растения и „боята“ за платове.

След година дейността на фабриката се разраства и започват да се правят сукна и малки килимчета, които турците ползват в джамиите при молитва. Именно от тях тръгва славата на индустриалното производство на Желязков. Скоро платовете му започват да са предпочитани от клиентите, защото нямат характерните тогава възли и „брадавици“ по тях. Заради успеха си обаче мъжът си спечелва неодобрението на абаджийската гилдия. Големите печалби на Добри предизвикват завист и недоволство, както сред местните занаятчии, така и сред турската власт.

Стефан Богориди

Вестта за майсторството на Желязков стига до султан Махмуд II, който в този момент прави реформи в държавата си. Цариградското правителство обаче иска да доставя евтини и здрави платове за кадрите на турската армия, а за дейността на Добри Желязков пред султана се застъпва българинът от Котел, княз Стефан Богориди. В резултат на 16 февруари 1836 г. е издаден султански ферман, с който се узаконява първата българска фабрика:

Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…

Според документа и сключеният 3-годишен договор между турското правителство и Добри Желязков, държавата поема строежа на фабриката, осигурява земя, машини и работници, а майсторът купува вълна, горива, химикали, плаща заплати на работниците и да продава на турското правителство плат по 21 гроша аршина. Печалбите и загубите поема отново Желязков.

От страна на султана са отпуснати два милиона гроша, а Добри Желязков участвал с опит и 80 000 гроша. Част от необходимите машини са внесени от Русия, а останалите били изработени тук по образец на тези, които Желязков вече имал. Всички машини се задвижват с водни колела. На следващата година султанът допълнителни 56 000 гроша за модернизация.

Фабрика е построена в дефилето над Сливен. Самата сграда е доста внушителна за времето си, а французинът Ами Буе през 1837 г. я описва:

…продълговата, четвъртита, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореца… В двете големи зали на главното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на тънко, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане.

Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща площ 15 500 квадратни метра, от които са застроени 3920. Зидарията е от ломен камък, а колоните – от дъб и бук. В началото там работят 80 души, но за 60-те години, в които работи, тя дава препитание на хиляди. През 1904 г. оцелелите от няколко пожара постройки са превърнати в държавен затвор.

Махмуд II

След смъртта на султана (1 юли 1839 г.) новият областен управител в Сливен, Мустафа бей, маха Желязков от управлението на фабриката. Последвалите проекти на Мустафа обаче се провалят един след друг. Въпреки несполуките, Добри никога не е върнат.

Паметник на Добри Желязков – Фабрикаджията (1800-1865), Борисова градина, София

Последните десет години от живота си той прекарва на легло – болен, парализиран, разорен и разочарован от османското управление. Добри Желязков умира на 65 години през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква „Св. Димитър“. Той е праотец на много видни сливенски фамилии като Желязкови, д-р Димови, Пейчеви, Сярови, Стойнови, Миркович, Чинтулови, Саръиванови и други.

През 1934 г. инициативен комитет организира отбелязването на 100-годишнината от основаването на фабриката, а скулпторът Стефан Пейчев изработва бюст-паметник на Добри Желязков. За него Константин Фотинов казва:

…благоразумний и остроумний Господин Добри Желязков – безсмертно убо ест имя его и вечнолюбие в всех Болгарех!