За първи път „Фокус Сърбия” на София Филм Фест

| от |

Новото сръбско кино ще дефилира в София, предвождано от „тежката артилерия” режисьори Горан Паскалевич и Горан Маркович и най-големите си актьори Мики Манойлович и Лазар Ристовски сред 15-те гости от съседна Сърбия.

Falsifier (1)

„През 2000 г. за първи път посетих Белград с директора на Фондация „Про Хелвеция” Калина Вагенщайн. Фондацията подкрепи тогава първата програма с филми на държавата Югославия, която щеше да съществува още много кратко време. Следите от войната и натовските бомбардировки бяха видни навсякъде в Белград. Милошевич тъкмо беше свален от власт и целият град беше облепен с надписите „Gotov je / Свършен е”. Най-важната ни среща беше с тогавашния програмен директор на Белградския ФЕСТ Миролюб (Мича) Вучкович, който ръководеше и организацията за промоция на югославското кино „Институт за филм”. Въпреки че беше само няколко седмици преди началото на най-голямото киносъбитие в страната си, той не само ни отдели ценно време, но е в основата на познанството ми както с голяма част от утвърдените имена в киното на Югославия, но и изгряващите таланти. Тогава само за два дни Мича ме запозна с Горан Маркович, Любиша Самарджич, Сърджан Каранович, Драган Бйелогърлич, Радивое Андрич, Душан Милич, Дарко Баич… Два месеца по-късно част от тях бяха в София. А през следващите почти 15 години София Филм Фест се превърна в един от важните регионални фестивали, които имат фокус на киното на Балканите и цялата нова генерация режисьори от бивша Югославия премина през София по пътя на международното си утвърждаване…,” казва Стефан Китанов 

15 години по-късно отново в партньорство с Миролюб Вучкович и Сръбския Филмов Център представяме за първи път Фокус върху киното на Сърбия. Програмата включва 5 филма. „Неподчинение” на Мина Джукич е в Международния конкурс, „Фалшификаторът” на Горан Маркович и „Разголване” на Коста Джорджевич са в Балканския конкурс, специални прожекции ще имат „Когато се съмне” на Горан Паскалевич (с Наградата на София през 2014) и провокативният „Клип” на Мая Милош. Освен това два сръбски филма ще бъдат представени като уърк-ин-прогрес, а два сръбски игрални проекта ще са в програмата на София Мийтингс. Специален гост на откриването на СФФ е Мики Манойлович, изпълняващ една от главните роли във филма на Стефан Командарев „Съдилището”, а на София Мийтингс ще видим и неговият партньор в „Ъндърграунд” – големият актьор Лазар Ристовски, този път като продуцент.

Falsifier (2)

Не един сръбски филм предлага картина на времето, когато Сърбия е в бивша Югославия, а на дневен ред е режима на Тито. Към онази епоха обръща поглед и най-новият филм на Горан Маркович „Фалшификаторът” (2013). Историята на Маркович отвежда зрителите в края на 1960-та – времето на краха на идеалите, довел до един по-справедлив и почтен  начин на живот от бунта на студентите по цял свят през 1968-ма и началото на края на една също толкова грандиозна илюзия, наречена Югославия.Главният герой във филма Анжелко (Тихомир Станич) е директор на гимназия в малък босненски град – той вярва в Югославия и в нейния лидер Йосип Броз Тито. Анджелко е добър човек, но има един сериозен недостатък – фалишифицира училищни дипломи и то не за лична изгода, а защото е филантроп. Съвсем неочаквано той е „изпортен” от своя съсед, който иска да отмъсти на ветеринарния лекар за фалшивата диплома и докладва нашия човек в полицията. Анжелко е принуден да потърси прехрана в големия град, където заживява нелегално и се събира с престъпници, Един ден, обаче той среща свой съученик, който се оказва служител на местното ДС и… праща Анжелко в затвора.

Falsifier

Освен на забележителен актьорски състав и запомнящо се изпълнение на Тихомир Станич, филмът на Горан Маркович разчита да провокира зрителския поглед към онези години, да обърне внимание на безкрайната тенденция на хората от Сърбия вечно да мамят системата и сякаш е реплика към днешната сръбска действителност, в която политиците продължават да живеят в трикове и измами. Филмът на Маркович може да бъде видян в Балканския конкурс на фестивала.

 

 

Дебютът на Мина Джукич „Неподчинение” (The Disobediant, 2014) e очарователен филм за абсурдите в любовта, показан с успех на наскоро приключилия фестивал Сънданс 2014. След прожекцията на филма й на форума на независимите, критиката възкликва за Мина Джукич „Тя е един млад и вълнуващ талант, чийто филми си заслужава да гледате!”

The Disobedient (1)

Ако предполагате, че ще видите традиционна любовна история в „Неподчинение”, вашите очаквания няма да се оправдаят. Защото по-скоро ще ви изненада един нестандартен кинопоглед с леко намигване към ранните филми на Милош Форман.

The Disobedient (4)

 

Естетски и романтичен, бунтарски, визуално лиричен и в същото време игрив, даже леко развратен, „Неподчинение” среща отново двама бивши любовници Лени (Хана Селимович) и Лазар (Младен Сови), все още млади и изтъкани от наивност и страх. Като деца, Лени и Лазар са били най-добри приятели. Когато Лазар се връща от странстванията си в чужбина за погребението на баща си, Лени копнее да се свърже отново с него – сродна душа от детството, но и двамата чувстват силата на техните години на отчуждение.

The Disobedient

Независимо от това, надявайки се да избяга от стагнацията в живота на възрастните, тя се впуска с Лазар на импровизирана велосипедна екскурзия из страна. По пътя двамата избухват в шумни пристъпи на диво поведение, но Лени трябва да реши дали общият им език е връзка, върху която може да се изгради един живот… В 109-минутната хроника на времето между младостта и узряването е уловен порива към непокорство, който бавно си отива с помъдряването. Филмът участва в Международния конкурс за първи и втори филми на фестивала.

 

„Клип” (2012) е игралният дебют на 28-годишната Мая Милош, спечелил голямата награда „Тигър” и Наградата на холандската критика в Ротердам 2012. Историята проследява живота на красивата тийнейджърка Ясна (Изидора Симиджонович). Тя живее в покрайнините на Белград и обича да снима със смартфона си абсолютно всичко, случващо се около нея – себе си, приятелите в училище. Животът й вкъщи е пълен хаос. С болен от рак баща и обезверена майка, Ясна е разочарована и ядосана на всеки и всичко.

Clip (2)

Дразни се от суетенето на майка си около болния й баща, от малката си сестра, от дошлите на посещение баба и дядо с техните снимки и спомени… За да избяга от това, тя прекарва все повече време с приятели от училище, отдавайки се на фриволно поведение, изпълнено с купони, секс, пиене и наркотици. Обектът на еротичния й взрив е Джоле (Вукашин Ясни) – 18-годишен футболист, който пие бира и залита по кокаина. Междувременно бащата е опериран, а сексуалната вакханалия с Джоле се трансформира…

Clip (3)

Дебютът на Мая Милош ни потапя без задръжки в света на тийнейджърите – нехайно дрънкащ като евтини бижута, напушен, лишен от романтика. Целият филм е направен като гигантски клип, микс от изображения и гледни точки в турбо-ритъм, а камерата се усмирява, само когато Ясна е на масата у дома или край леглото на баща си. „Клип” е жесток поколенски шамар на болното общество – от семейството, през училището до facebook, отвъд границите на националното.

Clip (5)

„Исках да направя интимен, а не осъдителен филм, казва Мая Милош. – Видях много клипове за насилие и секс  в YouTube и си помислих, че това е провокация за мен. Затова искам да снимам социални филми, свързани със сексуалността и връзките между мъжете и жените.” Мая Милош е родена през 1983 г. в Белград. Завършва кинорежисура в Белградския университет на изкуствата. Режисира няколко късометражни филма, сред които „Interval”, „Si tu timazin”, „Cousins” и „Dush”.

5

„Разголване” (2013) на Коста Джорджевич е черна комедия за трима младежи, влюбени в неподходящия човек. Джура най-накрая решава да поиска ръката на стриптизьорката, в която е влюбен. Ана не може да приеме факта, че нейният по-възрастен любовник я е напуснал. Тя прави всичко, за да го спечели отново.

6

Реля е ученик в гимназията, добро момче, влюбено в най-добрата си приятелка. Един ден той попада на видео, в което тя прави секс и започва да търси човека от филма. И тримата герои се борят за внимание, любов и разбиране, без мисъл за последствията. След поредица от трагикомични, понякога абсурдни ситуации, пътищата им се пресичат в нощен клуб.

8

Едно от специалните събития на София Филм Фест 2014 ще бъде представянето на най-новата творба на признатия майстор на съвременното сръбско кино – Горан Паскалевич. Неговите филми се нареждат редом с Емир Кустурица, Пуриша Джорджевич, Душан Макавеев, Горан Маркович, Сърджан Каранович. Обичаният и ценен в Европа и по света режисьор е носител на многобройни отличия от най-престижните международни кинофестивали, а от 2010 е член на борда на Европейската филмова академия. Отличеният със Специалната награда на журито в Палм Спрингс, Гран при за най-добър филм в Кливланд „Когато се съмне” (2012), ще бъде представен у нас от самия Горан Паскалевич, който ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.

„Опитах се да направя нещо много сложно – прост филм.  Защото смятам, че в киното днес е изчезнала чистата и истинска емоция”, споделя режисьорът.

When Day Breaks (1)

Главният герой в „Когато се съмне” e Миша Бранков – пенсиониран професор по музика. Една сутрин той получава писмо с молба да се свърже с Еврейския музей в Белград. Става ясно, че по време на разкопаването на канализацията на мястото на стария градски панаир, там, където по времето на

When Day Breaks (3)

Втората световна война е имало концентрационен лагер за сръбски евреи и цигани, е намерена желязна кутия. Тя съдържа музикална партитура и прощално писмо от истинските родители на Миша Бранков – семейство Вайс, евреи, загинали в лагера. Съдържанието на кутията променя живота на професора…

When Day Breaks (5)

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

Полуголи пожарникари и животинки в благотворителен календар. Дерзайте!

| от chr.bg |

Австралийската пожарна продължи една от любимите ни традиции и отново разсъблече служителите си.

Мускулестите австралийски пожарникари се съблякоха за поредна година, за да заснемат календара с животинките, приходите от продажбата на който ще отидат за благотворителност.

Календарът за 2019 година е повече от това, което познаваме – мускули, австралийски чар и кучета, котки, коне, коала, пате и още много…

Неделя е. Дерзайте. В галерията горе.

 
 

Да изживееш старините си в 5-звезден лукс

| от Вучето |

С настоящия текст не искам да  разбуня духовете, а най-малкото пък да натъжа хилядите бедстващи пенсионери в България. Но животът е такъв, какъвто се случва, и за съжаление, е различен за тези, които се раждат под слънцето и тези, които се раждат под дъжда.

Съзнавам, че вече е доста изтъркано да се натяква, че за социалния стандарт на една страна се съди по това как тя третира животните, инвалидите и пенсионерите. И все пак, признавам си, ме гложди отвътре да се отдам на лека журналистическа гавра, като цитирам смехотворни изказвания от типа на “Средно с 20 лева вдигат пенсиите догодина”. Значи ако от догодина 70-годишните не се разпукат от лукс, не знам кога ще е… Но докато това стане, българският пенсионер ще продължава да износва шлифера си от 78-а (“същият като на Ален Делон”), да обикаля по 24 км ежедневно с трамвая в търсене на по-евтин с 10 стотинки шпеков салам, а през зимните месеци да тегли чоп дали да си плати парното или лекарствата за сърце.

В същото време, на 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в Норвегия. Ще се казва “Вила Моколен” и ще отвори врати през 2020 г.

Кое прави проектът толкова петзвезден?

Всеки от обитателите ще трябва да заплаща по 1, 25 милиона крони (250 000 лева) годишно, за да живее там. “Наемът” покрива 24-часови грижи от страна на висококвалифициран персонал, личен шофьор, сервитьор, шопинг асистент, хранене в ресторант с шеф-готвач с поне една звезда Мишлен. В цената се включва още: лъскане на обувки, организиране на разнообразни занимания и игри, както и денонощна охрана на обекта. “Вила Моколен” ще разполага със салон за гости, винарна и спа център. Изобщо life is life… докато не свърши. Което пък подсеща, че обитателите могат да останат във вилата, докато не се преселят в един по-добър свят. Но нали не мислите, че при така описаните условия в старческия дом, отвъдният живот, предлаган от която и да е религия, може да бъде по-добър?!

Но докато това се случи…

“Човек може да страда от Паркинсон или деменция, но все пак да има един хубав живот при нас, “ казва Ериксен. Ако обаче обитателят се нуждае от специални медицински грижи, ще трябва да плаща допълнително към тези милион и 250 хиляди. Така де, няма безплатен обяд. Нито пък безплатен Паркинсон!

Кой ще живее във “Вила Моколен”?

През последните десет години заложената в закона идея за абсолютното равноправие във всички обществени сфери, засегна и грижата за  възрастните хора. В Норвегия на теория не е от значение кой колко има в банковата си сметка, защото  всички получават еднакъв пакет услуги при настаняване в държавно заведение. На практика обаче се оказва, че тези, които имат по-високи доходи, плащат повече за място в обикновен старчески дом.  Обаче палачинката е на път да се обърне. По-заможните старци започват да се осъзнават и вече не са съгласни да плащат един милион, за да живеят в най-обикновен държавен старчески дом. „О не, сър, и ние искаме своето уиски с пура и оркестърът да свири!“ Проекти като този на Ериксен им предоставят възможност да избират как да доживеят дните си на този свят. Повечето частни предприемачи в този сектор менажират старческите заведения по общинска поръчка. Това означава, че една част от месечната такса се заплаща от държавата. Затова, като се тегли чертата накрая, излиза, че не е кой знае колко по-скъпо да се живее във вили и палати като “Моколен”, отколкото в обикновен държавен дом. Затова и на въпроса “Кой ще живее във “Вила Моколен”?, отговорът би следвало да бъде: Всеки средностатистически норвежки пенсионер-милионер. А те не са малко предвид факта, че задължителните и частни пенсионни осигуровки гарантират стабилни доходи и на стари години.

Сред тези пенсионери е и 89-годишният вдовец Арне Гранлие. Той живее в подобно частно заведение за възрастни хора – “Вила Грижа”, която се намира в северната част на столицата. Докато похапва домашно приготвен ябълков сладкиш, Арне не пести хвалбите. Всичко му харесва тук – храната, денонощните грижи, хигиената. Арне казва, че престоят му струва по 967 крони (193 лв) на ден.

Синът на Арне изчислява годнишните разходи за престоя на баща си в дома на стойността на един хубав чисто нов автомобил. Но в никой случая не съжалява. “С радост влагаме спестените през годините от тате пари за живота му във “Вила Грижа”. За какво друго иначе бихме ги използвали освен за това на него да му е добре?”

„Ами за много неща, хелоу!“ бихме извикали в един глас ние там долу, на Балканите. Като, например, за   закупуване на собствено жилище, нови гърди за жената и дъщерята, както и за този нов, супер як автомобил, за който вече стана дума. Бива ли да се трошат толкова пари, за да може един дъртак да яде кекс и да се радва на млади санитарки?

Само че различни народи, различни нрави… И различни социални системи!

 
 

Джони Деп ще участва и във „Фантастични животни 3″

| от chronicle.bg |

Докато очакваме втората част от поредицата „Фантастични животни“, „Престъпленията на Гринделвалд“, Джони Деп съобщи новината, че ще повтори ролята на злия магьосник Гелърт Гринделвалд в следващ филм на спинофа на Хари Потър.

Това е съобщил актьора по време на кинофестивала в Цюрих преди няколко дена, предава Collider. След като разказва за влизането в ролята на Гринделвалд, Деп добавя: „Беше страхотно и очаквам следващата част от поредицата, която мисля, че трябва да се снима в средата на другата година.“

Напомняме, че когато ролята на Гринделвалд беше дадена на Джони Деп, феновете на поредицата инициираха петиция изборът на актьор да бъде променен.

В началото на 2016 г. Амбър Хърд, обвини съпруга си, че бил емоционално и физически нестабилен. Година по-късно двамата се разведоха, а Деп трябваше да й изплати 7 млн. долара. При избухването на скандала в Холивуд с обвиненията в сексуален тормоз, режисьорът Дейвид Йейтс защити актьора, въпреки че към него не бяха отправени сериозни обвинения.

Към момента публиката очакваме втория филм „Фантастични животни“, където Деп е в главната роля. И въпреки недоволството, което се е надигнало срещу него в последните години, бихме се радвали да го видим още веднъж в ролята на Гелърт Гринделвалд.

Премиерата на „Фанстастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е на 16 ноември.