За да имат шанс

| от |

Консултанти, подготвителни класове за децата, които не знаят немски език – германските общини се опитват да приобщят прииждащите от България и Румъния роми. Трудната им интеграция е тема в няколко германски медии. Репортаж на Дойче веле.

Дортмунд полага много усилия, за да приобщи децата на бедните пришълци. Това е всекидневна борба за интеграция, отбелязва ФАЦ в обширен материал за проблемите с прииждащите в града ромски семейства от България и Румъния.

След присъединяването на двете страни към ЕС преди седем години в Дортмунд се отбелязва наплив на български и румънски роми. За справка, живеещите през 2006 година българи и румънци там са близо 570, днес са вече 6 000. Градът е предпочитан от ромските семейства по ред причини, пише изданието. Първо, защото в него вече живеят други роми. Второ, защото повечето от тях разбират турски език и трето – поради редовните автобусни линии от Югоизточна Европа към Дортмунд.

Какво сочи статистиката?

Нараства и броят на пристигащите ромски деца и юноши в града. Само през първата половина на годината местните власти са отчели 120% ръст на новорегистрираните на възраст между 1 и 17 години. 2 120 деца от Югоизточна Европа живеят в Дортмунд. Но това е официалната статистика. Отделно има и неизвестен брой нерегистрирани.

Нерядко социалните работници в Дортмунд се натъкват на нерегистрирани деца по време на седмичните си инспекции в „мизерните жилищни сгради” на пришълците. Липсата на информация за местоживеенето им затруднява социалните работници и те се опитват да съберат данни включително за нерегистрираните семейства, за да могат да им оказват помощ. „Много от тях се страхуват от службите и институциите заради лошия си опит с властите в родната си страна. Така че трябва да бъде спечелено доверието им ”, отбелязва изданието.

„За Дортмунд интеграцията на ромските деца и семейства е истинско предизвикателство“, казва общинската съветничка по въпросите на образователната политика, младежта и семейството Валтраут Бонекамп, цитирана от изданието. „Това са бедни и окаяни хора, дошли в Германия с надеждата за по-добър живот. Много от тях не могат нито да четат, нито да пишат“, отбелязва ФАЦ.

Предизвикателство и шанс

За да се справи с предизвикателството, градската управа е организирала т. нар. подвижни консултации, при които социални работници обикалят проблемните райони, както и детски градини, на които родителите могат да поверят дететето си след първата му годинка. Има и лични семейни асистенти, говорещи родния език на имигрантите, както и 53 подготвителни класа, предназначени за многото ромски деца, които в повечето случаи не знаят и една дума немски.

На социалните работници обаче им е изключително трудно да обяснят на ромските семейства, че е тяхно задължение да пращат децата си на училище. „Ако не успеем да приобщим включително тези деца, обществото ни е изправено пред огромен проблем”, смята бившата учителка Марлис Хенеман, цитирана от ФАЦ.

По същата тема онлайн-изданието „Дер Вестен“ акцентира върху още един аспект – грижата за здравното осигуряване на имигрантските семейства. Много деца от такива семейства нямат здравна осигуровка. В Дуисбург например живеят близо 10 000 българи и румънци, от които 4000 са деца и юноши. Повечето от тях не са здравно осигурени, посочва изданието. За да гарантира поне базисния им достъп до медицинско обслужване, градската управа е организирала консултационната мрежа „Мединет“, обслужвана безплатно от медицински работници и асистенти, които владеят родния език на пациентите и помагат в комуникацията между тях и медицинския персонал. Това е важно, включително когато в даден случай се налага да се търси помощта на специалист. Консултационната мрежа разполага само с базисно медицинско оборудване, а много често идващите за преглед имат здравни проблеми, които не могат да се лекуват само амбулаторно, отбелязва изданието.

В Германия се полагат не малко усилия за интегрирането на ромите, пише „Тагесшпигел“. Сериозна пречка за успешната им интеграция обаче са и ширещи се предубеждения; бедните пришълци от България и Румъния например често се възприемат като заплаха и социално бреме за страната. Вместо истеричен ропот срещу техния „наплив“, е необходимо да им се даде шанс, обобщава изданието.

 
 

Range Rover Sport е първият SUV, изкачил се до Вратата към Рая

| от chronicle.bg |

99 завоя и 999 стъпала не спряха новия Range Rover Sport PHEV да направи нещо за първи път в света на една от най-известните забележителности в Китай. Мощният SUV, задвижван с бензин и електричество, стана първият автомобил, изкачил стълбите до естествената скална арка Вратата към Рая.

Предизвикателството започна в началото на 11,3-километровия път в планината Тианмен (известен като Пътя на дракона). Range Rover Sport P400e се отправи по трудното трасе с пилота от Panasonic Jaguar Racing Хо-Пин Тунг зад волана и система Terrain Response 2 в Динамичен режим.

Във връхната точка на пътя пилотът от Формула E оптимизира Terrain Response за втората част от предизвикателството, покорявайки издигащите се под 45 градуса стълби с 999 стъпала, водещи до легендарната китайска Врата към Рая, използвайки комбинираната мощност на бензиновия двигател Ingenium и електрическата батерия.

rrsport18mydragonchallenge12021801-resize-1024x682

Новият силов агрегат PHEV осигурява на Range Rover Sport електрически пробег с нулеви емисии до 50 км, когато е напълно зареден, но Хо-Пин Тунг използва неговия модерен бензинов двигател Ingenium с 300 к.с. и електрическия мотор със 116 к.с. за бързо преодоляване на пътния участък от предизвикателството. След това мощният SUV изкачи стръмните стълби до естествената скална арка.

rrsport18mydragonchallenge12021805-resize-1024x679

Предишните подвизи на Range Rover Sport включват поставилото рекорд изкачване на Пайкс Пийк, САЩ, рекордното пресичане на пустинята „Руб ал-Хали“ на Арабския полуостров и 2170-метровото спускане по легендарната писта „Инферно“ в Мюрен, Швейцария.

rrsport18mydragonchallenge12021828-resize-1024x682

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Полетът на автомобила на Илон Мъск може да бъде проследен в интернет

| от chr.bg, БТА |

Полетът в космоса на електрическия автомобил „Тесла“, изстрелян с тежката ракета „Фалкон хеви“, може да бъде проследен в интернет в специален сайт, създаден от ентусиаст, съобщава технологичният сайт BGR.

Автомобилът с манекена вече се движи към Марс със скорост 70587,437 км/ч.

Неговото примерно местоположение може да бъде проследено на сайта whereisroadster.com. С помощта на математически алгоритъм на портала е указана отдалечеността на возилото от Земята и от Марс, както и неговата скорост. Изобразена е и схема, показваща орбитата на електромобила.

По време на публикацията „Тесла“-та на Мъск се е намирала на 2,2 милиона километра разстояние от Земята, а до Марс й предстои да измине 229 милиона километра при скорост 11 хиляди км/ч.

 
 

Репресирани от комунизма поискаха от Жаблянов извинение и оставка

| от |

В декларация до председателя на Народното събрание представители на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, Съюза на репресираните от комунистическия терор и Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. поискаха оставката на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов от БСП. Повод за исканата оставка е позиция относно т.нар. Народен съд.

„БСП показа за сетен път престъпния си генезис. Настояваме за публично извинение и оставката на Валери Жаблянов“, заяви на брифинг в парламента Лили Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма в България. Според нея личност като Валери Жаблянов няма право да заема такава отговорна длъжност в Народното събрание. От съюза изразяват възмущението си от „недопустимото и арогантно отношение на БСП към фактите от най-новата българска история и тяхното тълкуване“. „Макар че в публичното пространство отношението към Народния съд да се коригира привидно, авторите на този текст показаха недвусмислено и за пореден път двуличието на тази партия, агресивността в поведението й и гаврата с народната памет“, заяви Друмева.

По думите на Спас Гърневски от ГЕРБ 30 000 българи са били избити по време на комунистическия режим. Като европейска и дясна партия ГЕРБ винаги ще осъждаме онова голямо зло на миналия век – фашизма, национал-социализма и комунизма, каза още Гърневски.