Юридически пътища срещу строгите икономии

| от |

Политиката на строги икономии се оказва социално вредна и икономически несъстоятелна. Тя е в противоречие със самите ценности на демократичните общества. Това бе напомнено наскоро от много международни институции. Сред тях се откроява Съветът на Европа, който следи за спазването на основните права на Стария континент от 1949 г.

ОСТРО критикувана от гражданите на много европейски страни, „тройката“ (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) търпи упреците и на някои международни институции. Според редица официални органи т. нар. спасителни планове, прилагани към икономиките на Гърция, Португалия, Кипър и Ирландия, нарушават основни права, записани в много договори. Така например, в приета през юни 2012 г. резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се изразява безпокойство от мерките за финансови ограничения, които заплашват „демокрацията и социалните права“ в засегнатите страни.

Липса на демократичен контрол

В РАМКИТЕ отново на Съвета на Европа, Европейският комитет по социалните права (ЕКСП), сезиран от два гръцки синдиката, определи като противоречащи на Европейската социална харта различни текстове от законите за финансови ограничения, приети от Атина със съгласието на „тройката“. Става въпрос по-конкретно за текстовете, отнасящи се до гаранциите за предизвестията и обезщетенията при уволнение, до регламентирането на труда на непълнолетните, до правото на младите на професионално обучение и справедливо възнаграждение. Комитетът отбеляза също, че ефективното упражняване на правото на социално осигуряване не е било зачетено при намаляването на пенсиите в публичния сектор и при въвеждането на солидарни вноски за сметка на пенсионерите.

1

Успоредно с това в своя доклад № 365 от ноември 2012 г. Комитетът за синдикална свобода към Международната организация на труда (МОТ) пише, че свободата за колективни преговори и принципът за ненарушимост на колективните споразумения са били нарушени многократно от гръцките закони, които отчитат препоръките на „тройката“. Комитетът подчертава също, че прекратяването или промяната на колективните споразумения, системната децентрализация на преговорите или въвеждането на неблагоприятни процедури, най-вече по отношение на заплащането, противоречат на основополагащите принципи на МОТ.

Със свое решение от 14 май 2013 г. Европейският съд за правата на човека признава единодушно, че правото на собственост на унгарска ищца е било нарушено от закон, който облага с 98% част от обезщетението за прекратяване на трудовия ѝ договор, под претекст че това е антикризисна мярка.

Накрая, както отбелязва Комисията по заетостта и социалната дейност към Европейския парламент в доклад , одобрен на 13 март 2014 г. с 27 гласа „за“, 7 „против“ и двама въздържали се, действията на „тройката“ предизвикват конфликт на интереси сред институциите. Чрез някои решения, взети заедно с ЕЦБ и МВФ, ЕК може да влезе в противоречие със своите задължения на пазител на договорите. Това важи и за ЕЦБ, която е „технически съветник“ и кредитор на горепосочените четири държави членки. В този доклад депутатите подчертават липсата на прозрачност при преговорите по споразуменията, договорени от „тройката“, както и на демократичен контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент в Страсбург.

Приетите в рамките на „спасителните планове“ мерки са извън общото право. Те не се позовават нито на договорите на Европейския съюз, нито на международните конвенции на МОТ, нито на Европейската социална харта, нито на Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа. Става въпрос за решения, неподвластни на повечето форми на парламентарен и съдебен контрол. Този особен статут се потвърждава от Съда на Европейския съюз, който смята, че решенията, взети от европейските институции в рамките на Европейския механизъм за стабилност, не подлежат на обжалване пред него.

590 юристи, специалисти по социално и трудово право, почти изцяло от университетските среди, се подписаха под призив с настояване Брюксел да спазва и утвърждава основните социални права в контекста на свързаните с кризата политически мерки. От своя страна, юристът Андреас Фишер-Лескано от Бременския университет (Германия) смята, че мандатът на ЕК и ЕЦБ в рамките на „тройката“ противоречи на европейското право. Съюзът няма компетенции да налага конкретни мерки в областта на трудовата политика и колективните трудови взаимоотношения чрез мерки за икономическа координация.

Португалия се съпротивлява

НЯКОИ национални юрисдикции изглежда устояват на методичното потъпкване на социалните права. Така например, Португалският конституционен съд окачестви като противоконституционни мерките за строги икономии, насочени към едностранно намаление на заплатите, пенсиите и обезщетенията за безработица на работещите в държавния сектор. Тези мерки са част от националната бюджетна програма, приета от правителството през януари 2013 г., и следват споразумението с „тройката“ (решение от 5 април 2013 г.). Лисабонският договор предвижда Европейският съюз да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека. Това би позволило юридическите му решения да бъдат изпращани за разглеждане на последна инстанция от Европейския съд за правата на човека и неговата юриспруденция, която осигурява по-добра закрила. Да се надяваме, че това присъединяване, което все още се обсъжда, ще отвори нови пътища за обжалване и ще насърчи нормализирането на правния статут на антикризисните мерки спрямо международното право и националните законодателства.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 
 

Най-популярните кучешки имена за 2018 година

| от chronicle.bg |

Домашните любимци се различават от останалите животни по това, че са част от семейството (и че не се ядат). Като такива имат нужда от име, което в идеалния вариант описва много добре характера им.

Да избереш съвършеното название за кучето си обаче е изкуство и изисква интелектуален и духовен труд. 

Сега компания за разхождане на кучета Rover (да, във Великобритания има и такова нещо) представи списък с най- често използваните кучешки имена през тази година – мъжки и женски. Въпреки че не влизат в топ 10, и добре че, имената на популярни негативни персонажи от поп културата се радват на широка популярност. Такива са, например, Пениуайз и Танос… Ето и топа при момченцата:

1. Макс

2. Чарли

3. Купър

4. Бъди

5. Джак

6. Роки

7. Дюк

8. Мечо…

9. Тъкър

10. Оливър

Преди да отделим заслужено внимание и на момиченцата, трябва да отбележим, че освен злодеи, през тази година са се ползвали често и имена на известни личности. Дрейк е едно от тях, а името Карди (от изпълнителката Cardi B) е скочило с 1250%. Фреди Меркюри е малко дългичко за име на кутре и затова количеството е нараснало едва с 67% от предходната година. Подозираме заради филма за Queen… Пениуайз, когото вече споменахме – 500%, а Танос бележи скок с 215%. Представете си дома на човек, чието куче носи името на злодея, унищожил половината свят. Какво друго голямо събитие се случи през тази годин? Кралската сватба между Хари и Меган – съответно 133% и 29%.

Rover откриват, че 33% от стопаните кръщават любимците си на телевизионен/филмов/книжен герой или такъв от видео игра, а 12% се вдъхновяват от историческа личност. Въпреки това най-популярните имена за годината си остават класическите. Ето и топ 10 при женските кучета:

1. Бела

2. Люси

3. Луна

4. Дейзи

5. Лола

6. Сади

7. Моли

8. Бейли

9. Маги

10. Стела

Догодина при котешките имена очакваме възход на Симба. Дъмбо също е симпатично име, ако някой си гледа слонче вкъщи.

 
 

Жирафите са застрашени от изчезване

| от chronicle.bg |

Най-високият бозайник в света е заплашен от изчезване.

Два подвида жирафи – от общо девете, който съществуват в момента – бяха добавени към списъка със силно застрашени от изчезване за първи път от Международния съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature – ICUN).

Кордофанския и нубийския подвид жирафи, които се срещат из цяла Африка, бяха определени като „силно застрашени“, а мрежестият жираф, местен за източната част на Африка – като „застрашен.“ 

Доктор Джулиан Фенеси, кодиректор на Комисията за оцеляване на жирафите към ICUN, каза в изявление, че „жирафите са под значителен натиск в основните си населени зони в северна, централна и южна Африка… Ние сигнализираме за това вече от няколко години.“

Ситуацията се дължи до известна степен на незаконния лов и на сложната военна обстановка в тези места. Допринасят за случая и увеличаващата се аграрна дейност и минно дело. 

За кордофанските и нубийските жирафи нещата може и да не изглеждат добре, но два други подвида – източноафриканския и ротшилдовия – се справят по-добре. Артър Муенза, координатор за Източна Африка към Фондацията за опазване на жирафите, казва: „Това е успех за нас и подчертава колко важни са усилията за опазване и следене на популацията на животните из целия континент.“

Той също така умолява усилията в тази посока да се увеличат, особено по отношение на новите силно застрашени видове.

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…