shareit

Юридически пътища срещу строгите икономии

| от |

Политиката на строги икономии се оказва социално вредна и икономически несъстоятелна. Тя е в противоречие със самите ценности на демократичните общества. Това бе напомнено наскоро от много международни институции. Сред тях се откроява Съветът на Европа, който следи за спазването на основните права на Стария континент от 1949 г.

ОСТРО критикувана от гражданите на много европейски страни, „тройката“ (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) търпи упреците и на някои международни институции. Според редица официални органи т. нар. спасителни планове, прилагани към икономиките на Гърция, Португалия, Кипър и Ирландия, нарушават основни права, записани в много договори. Така например, в приета през юни 2012 г. резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се изразява безпокойство от мерките за финансови ограничения, които заплашват „демокрацията и социалните права“ в засегнатите страни.

Липса на демократичен контрол

В РАМКИТЕ отново на Съвета на Европа, Европейският комитет по социалните права (ЕКСП), сезиран от два гръцки синдиката, определи като противоречащи на Европейската социална харта различни текстове от законите за финансови ограничения, приети от Атина със съгласието на „тройката“. Става въпрос по-конкретно за текстовете, отнасящи се до гаранциите за предизвестията и обезщетенията при уволнение, до регламентирането на труда на непълнолетните, до правото на младите на професионално обучение и справедливо възнаграждение. Комитетът отбеляза също, че ефективното упражняване на правото на социално осигуряване не е било зачетено при намаляването на пенсиите в публичния сектор и при въвеждането на солидарни вноски за сметка на пенсионерите.

1

Успоредно с това в своя доклад № 365 от ноември 2012 г. Комитетът за синдикална свобода към Международната организация на труда (МОТ) пише, че свободата за колективни преговори и принципът за ненарушимост на колективните споразумения са били нарушени многократно от гръцките закони, които отчитат препоръките на „тройката“. Комитетът подчертава също, че прекратяването или промяната на колективните споразумения, системната децентрализация на преговорите или въвеждането на неблагоприятни процедури, най-вече по отношение на заплащането, противоречат на основополагащите принципи на МОТ.

Със свое решение от 14 май 2013 г. Европейският съд за правата на човека признава единодушно, че правото на собственост на унгарска ищца е било нарушено от закон, който облага с 98% част от обезщетението за прекратяване на трудовия ѝ договор, под претекст че това е антикризисна мярка.

Накрая, както отбелязва Комисията по заетостта и социалната дейност към Европейския парламент в доклад , одобрен на 13 март 2014 г. с 27 гласа „за“, 7 „против“ и двама въздържали се, действията на „тройката“ предизвикват конфликт на интереси сред институциите. Чрез някои решения, взети заедно с ЕЦБ и МВФ, ЕК може да влезе в противоречие със своите задължения на пазител на договорите. Това важи и за ЕЦБ, която е „технически съветник“ и кредитор на горепосочените четири държави членки. В този доклад депутатите подчертават липсата на прозрачност при преговорите по споразуменията, договорени от „тройката“, както и на демократичен контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент в Страсбург.

Приетите в рамките на „спасителните планове“ мерки са извън общото право. Те не се позовават нито на договорите на Европейския съюз, нито на международните конвенции на МОТ, нито на Европейската социална харта, нито на Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа. Става въпрос за решения, неподвластни на повечето форми на парламентарен и съдебен контрол. Този особен статут се потвърждава от Съда на Европейския съюз, който смята, че решенията, взети от европейските институции в рамките на Европейския механизъм за стабилност, не подлежат на обжалване пред него.

590 юристи, специалисти по социално и трудово право, почти изцяло от университетските среди, се подписаха под призив с настояване Брюксел да спазва и утвърждава основните социални права в контекста на свързаните с кризата политически мерки. От своя страна, юристът Андреас Фишер-Лескано от Бременския университет (Германия) смята, че мандатът на ЕК и ЕЦБ в рамките на „тройката“ противоречи на европейското право. Съюзът няма компетенции да налага конкретни мерки в областта на трудовата политика и колективните трудови взаимоотношения чрез мерки за икономическа координация.

Португалия се съпротивлява

НЯКОИ национални юрисдикции изглежда устояват на методичното потъпкване на социалните права. Така например, Португалският конституционен съд окачестви като противоконституционни мерките за строги икономии, насочени към едностранно намаление на заплатите, пенсиите и обезщетенията за безработица на работещите в държавния сектор. Тези мерки са част от националната бюджетна програма, приета от правителството през януари 2013 г., и следват споразумението с „тройката“ (решение от 5 април 2013 г.). Лисабонският договор предвижда Европейският съюз да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека. Това би позволило юридическите му решения да бъдат изпращани за разглеждане на последна инстанция от Европейския съд за правата на човека и неговата юриспруденция, която осигурява по-добра закрила. Да се надяваме, че това присъединяване, което все още се обсъжда, ще отвори нови пътища за обжалване и ще насърчи нормализирането на правния статут на антикризисните мерки спрямо международното право и националните законодателства.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 
 
Коментарите са изключени