Юридически пътища срещу строгите икономии

| от |

Политиката на строги икономии се оказва социално вредна и икономически несъстоятелна. Тя е в противоречие със самите ценности на демократичните общества. Това бе напомнено наскоро от много международни институции. Сред тях се откроява Съветът на Европа, който следи за спазването на основните права на Стария континент от 1949 г.

ОСТРО критикувана от гражданите на много европейски страни, „тройката“ (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) търпи упреците и на някои международни институции. Според редица официални органи т. нар. спасителни планове, прилагани към икономиките на Гърция, Португалия, Кипър и Ирландия, нарушават основни права, записани в много договори. Така например, в приета през юни 2012 г. резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се изразява безпокойство от мерките за финансови ограничения, които заплашват „демокрацията и социалните права“ в засегнатите страни.

Липса на демократичен контрол

В РАМКИТЕ отново на Съвета на Европа, Европейският комитет по социалните права (ЕКСП), сезиран от два гръцки синдиката, определи като противоречащи на Европейската социална харта различни текстове от законите за финансови ограничения, приети от Атина със съгласието на „тройката“. Става въпрос по-конкретно за текстовете, отнасящи се до гаранциите за предизвестията и обезщетенията при уволнение, до регламентирането на труда на непълнолетните, до правото на младите на професионално обучение и справедливо възнаграждение. Комитетът отбеляза също, че ефективното упражняване на правото на социално осигуряване не е било зачетено при намаляването на пенсиите в публичния сектор и при въвеждането на солидарни вноски за сметка на пенсионерите.

1

Успоредно с това в своя доклад № 365 от ноември 2012 г. Комитетът за синдикална свобода към Международната организация на труда (МОТ) пише, че свободата за колективни преговори и принципът за ненарушимост на колективните споразумения са били нарушени многократно от гръцките закони, които отчитат препоръките на „тройката“. Комитетът подчертава също, че прекратяването или промяната на колективните споразумения, системната децентрализация на преговорите или въвеждането на неблагоприятни процедури, най-вече по отношение на заплащането, противоречат на основополагащите принципи на МОТ.

Със свое решение от 14 май 2013 г. Европейският съд за правата на човека признава единодушно, че правото на собственост на унгарска ищца е било нарушено от закон, който облага с 98% част от обезщетението за прекратяване на трудовия ѝ договор, под претекст че това е антикризисна мярка.

Накрая, както отбелязва Комисията по заетостта и социалната дейност към Европейския парламент в доклад , одобрен на 13 март 2014 г. с 27 гласа „за“, 7 „против“ и двама въздържали се, действията на „тройката“ предизвикват конфликт на интереси сред институциите. Чрез някои решения, взети заедно с ЕЦБ и МВФ, ЕК може да влезе в противоречие със своите задължения на пазител на договорите. Това важи и за ЕЦБ, която е „технически съветник“ и кредитор на горепосочените четири държави членки. В този доклад депутатите подчертават липсата на прозрачност при преговорите по споразуменията, договорени от „тройката“, както и на демократичен контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент в Страсбург.

Приетите в рамките на „спасителните планове“ мерки са извън общото право. Те не се позовават нито на договорите на Европейския съюз, нито на международните конвенции на МОТ, нито на Европейската социална харта, нито на Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа. Става въпрос за решения, неподвластни на повечето форми на парламентарен и съдебен контрол. Този особен статут се потвърждава от Съда на Европейския съюз, който смята, че решенията, взети от европейските институции в рамките на Европейския механизъм за стабилност, не подлежат на обжалване пред него.

590 юристи, специалисти по социално и трудово право, почти изцяло от университетските среди, се подписаха под призив с настояване Брюксел да спазва и утвърждава основните социални права в контекста на свързаните с кризата политически мерки. От своя страна, юристът Андреас Фишер-Лескано от Бременския университет (Германия) смята, че мандатът на ЕК и ЕЦБ в рамките на „тройката“ противоречи на европейското право. Съюзът няма компетенции да налага конкретни мерки в областта на трудовата политика и колективните трудови взаимоотношения чрез мерки за икономическа координация.

Португалия се съпротивлява

НЯКОИ национални юрисдикции изглежда устояват на методичното потъпкване на социалните права. Така например, Португалският конституционен съд окачестви като противоконституционни мерките за строги икономии, насочени към едностранно намаление на заплатите, пенсиите и обезщетенията за безработица на работещите в държавния сектор. Тези мерки са част от националната бюджетна програма, приета от правителството през януари 2013 г., и следват споразумението с „тройката“ (решение от 5 април 2013 г.). Лисабонският договор предвижда Европейският съюз да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека. Това би позволило юридическите му решения да бъдат изпращани за разглеждане на последна инстанция от Европейския съд за правата на човека и неговата юриспруденция, която осигурява по-добра закрила. Да се надяваме, че това присъединяване, което все още се обсъжда, ще отвори нови пътища за обжалване и ще насърчи нормализирането на правния статут на антикризисните мерки спрямо международното право и националните законодателства.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.